Текст: д-р Тихомир Мустаков, специалист по педиатрия и алергология в УМБАЛ „Александровска“

Диагнозата „астма“ нерядко звучи като присъда. А щом дойде в детска възраст, буди страх и у малките пациенти, и у разтревожените им родители.

Съвременната медицина обаче има ефективни „оръжия“, с които може да държи болестта под контрол. Кои са те? Колко важно е в битката с болестта лекари и родители да работят като екип? И защо, когато говорим за лечение на астмата, става дума и за „лечение на средата“?

Отговаря д-р Тихомир Мустаков, който е специалист по педиатрия и по алергология в УМБАЛ „Александровска“.

„Астмата е хронично прогресираща болест, характеризираща се с пристъпи на бронхиална обструкция, дължаща се на спазъм на бронхите, отделяне на мукозен бронхиален секрет  и оток на бронхиалната стена, които постепенно причиняват деформиране в структурата на бронхите, наречена „бронхиално ремоделиране”. То от своя страна определя хронично-прогресиращия ход на болестта“, разкрива д-р Тихомир Мустаков.

Като подчертава, че астмата е мултифакторна болест. „Представлява типичен пример за заболяване, причинено от взаимодействието на генетично предразположената имунна система и факторите на околната среда. Освен това е психосоматична болест, която особено в ранните етапи на развитието си зависи много – в до 50% от случаите, от психическото състояние на пациента“, изтъква специалистът от „Александровска“.

„Генетичното предразположение е особено силно при двама родители с диагнозата – тогава рискът за детето става до 80%. А ако само майката е с астма – е в рамките на 40-50%“, уточнява опитният педиатър и алерголог.

„Поразява“ между 8 и 20% от децата

Диагнозата „астма“ много рядко се поставя при кърмачетата и най-малките. Причината – все още няма достатъчно време да се установи хроничният ход на болестта. „Най-често епизодите на бронхиална обструкция в тази възраст се третират като бронхиолити – т.е. изолирани епизоди на бронхиална обструкция. При кое от децата бронхитите ще преминат в астма е въпрос, който стои ежедневно пред лекарите, защото е от особена важност за лечението и профилактиката“, признава д-р Мустаков.

„В следващите периоди – предучилищна, училищна, юношеска възраст – астмата варира между 20% и 8% от популацията на съответната възраст. Като по-високата честота в началните периоди се отдава на повишената чувствителност на бронхите, анатомичните им особености, честите вирусни инфекции, зачестяването на сенсибилизацията към инхалаторни алергени“, обяснява специалистът от „Александровска“.

Спирометрията е трудна задача при мъниците

„В предучилищната възраст доминира вирус-индуцираната аст-ма, след 7-годишна възраст – алергичната. Всъщност фенотипите са много повече и тяхното дефиниране е много важно за лечението, профилактиката и прогнозата при конкретното дете“, допълва още педиатърът алерголог.

И не пропуска да отбележи, че тъй като основният начин за уточняване на тежестта и хода на астмата е спирометрията, диагностиката зависи в голяма степен от възможността на пациента да сътрудничи за провеждането ú.

„Понеже рядко децата под 6-годишна възраст успяват да участват в изследването, предучилищната възраст се характеризира с най-голям процент хипер- и хиподиагностика, не крие д-р Мустаков.

Стрес, влага и тютюнев дим могат да провокират пристъп

Каква е клиничната картина при астматичен пристъп? „Бронхиалната обструкция, с която протича, се характеризира със суха, спастична кашлица, свиркащо дишане – обикновено при издишване, затруднено дишане, при по-силна обструкция – задух. Често пристъпът има предвестници – кихане, водниста хрема, сърбеж в гърлото, в гърдите“, изрежда симптомите д-р Мустаков.

Като бърза да уточни, че тези мъчителни „епизоди“ са най-често нощем или след физическо натоварване, както и при контакт с алерген, към който детето е чувствително. „Характерно за повечето случаи е, че в периодите между пристъпите децата не са с напълно спокойни бронхи и различни неспецифични фактори – като спадане на атмосферното налягане, влага, силни миризми, тютюнев или друг дим, физическо усилие, стрес – могат да провокират нов пристъп“, подчертава специалистът от „Александровска“.

Лекари и родители се борят в екип

„Съвременното лечение е достатъчно добро, за да осигури контрол на астмата, т.е. постигане на състояние, при което детето не се различава по развитие и качество на живот от връстниците си“, успокоява д-р Мустаков.

За целта обаче е необходимо стриктно придържане към лечението и правилна техника на провеждане на инхалаторната терапия. „Тук са от особено значение доброто обучение и добрата връзка между лекуващия екип и семейството, както и постоянният контрол на състоянието на пациента.

През 1996 г. с проф. Жени Милева, тогава завеждаща Катедрата по алергология на „Александровска“ и председател на Асоциация „Астма“, изработихме проект, финансиран от  International Asthma Council, с който започнахме периодичното обучение на пациенти в София.

За съжаление, след изчерпване на дарените средства, той приключи. Натрупаният опит обаче позволи да подобрим и увеличим възможностите за обучение и контрол на децата с астма – дори и в сегашното време на затруднен достъп до консултативна помощ и лечение“, категоричен е специалистът по педиатрия и алергология.

Терапията е комбинирана

Какво е съвременното лечение? „През последните 30 години се утвърди разбирането, че астмата е вид възпалителна болест, дължаща се на строго специфичен вид хронично алергично възпаление. От успешното лекуване на този процес зависи крайният изход от заболяването.

Ето защо работата на специалистите и на семейните лекари е да изберат максимално точно подходящите за конкретното дете медикаменти, които да се ползват за овладяване на пристъпите – това са най-често бронходилататори, муколитици, инхалаторни и системни кортикостероиди, както и такива за контролиращо лечение, които имат за цел предотвратяването на следващи пристъпи, каквито са инхалаторните кортикостероиди, антихистаминовите препарати, имунотерапията с алергени, прилагането на биологични лекарства, промяната в средата и начина на живот“, подробно разяснява д-р Мустаков.

Важно е да започне максимално рано

„Особено важно е контролиращото лечение да се започне максимално рано. Това дава шанс да се спре или много да се забави бронхиалното ремоделиране, което, за съжаление, започва на доста ранен етап – наченки на този процес се намират при децата с целогодишен тип алергична хрема още на около 3-годишна възраст преди официалното поставяне на диагнозата „астма”, подчертава специалистът.

И допълва: „Имунотерапията с алергенни екстракти е колкото стар, толкова и ефективен метод за лечение на причината за алергичното възпаление – алергичната пренастройка на имунната система. В съвременните си форми тя е един щадящ метод на лечение, чийто ефект е особено висок именно в детската възраст“.

Да „излекуваме“ и средата

Алергичните болести, към които спада астмата, зависят много от средата, в която се развива детето, напомня д-р Мустаков. „Тук обаче се визират не просто прахът по пода, мухалът по стените или котката вкъщи.

„Среда“ представлява и бременната майка – по отношение на развиващия се в нея плод, кърмата, доставяща не само нутриенти, но и множество сигнални молекули на кърмачето, здравословното състояние на кърмачката, психичното ѝ състояние, атмосферата в семейството, подкрепата на роднини и приятели…

Ето защо, като говорим за лечение на астмата, става дума и за „лечение на средата”, изтъква специалистът по алергология и педиатрия.

Плуване, йога и бойни спортове помагат

„Освен подобряване на битовите условия – например премахване на прахозадържащи материи или мухъл, от особена важност е осигуряването на добро качество на дишания въздух, спазване на здравословно хранене – с минимум захари и химични примеси, избирането на подходящ двигателен режим.

Сред най-препоръчваните спортове например са плуването, бойните спортове, йогата, които, освен подобряване на двигателната активност,  променят психичния тонус и мирогледа на детето“, споделя опита си д-р Мустаков.

Климатолечението, което се прилага при много хронични заболявания, повлиява благотворно и на малките пациенти с астма. „За съжаление обаче, за да има ефект, е необходимо то да се провежда с месеци и години, което представя сериозни организационни и финансови трудности пред родителите и самите пациенти“, откровен е специалистът от „Александровска“.

Не чакайте детето да я „израсте“!

Ненавременното поставяне на диагнозата и лошият контрол на астмата крият сериозни рискове за детското здраве. „Както при всяка хроничнопрогресираща болест, успехът на лечението зависи от ранното диагностициране и правилната терапия. Изчакването „да се израсте“ не е препоръчително, тъй като това се случва при около 20% от децата с астма“, предупреждава алергологът.

„Закъснялото или неефективно лечение води до по-тежък и инвалидизиращ ход на болестта, което налага по-агресивна и съответно  с повече странични действия терапия. Ето защо лечението и профилактиката е добре да започнат максимално рано и с оптимални средства за постигане на най-добър ефект“, напомня в заключение д-р Тихомир Мустаков.