Текст: д-р Вероника Бачева, офталмолог в МБАЛ „Св. София“

Астигматизмът е едно от най-често срещаните нарушения на зрението, което спада към т.нар. рефракционни аномалии. Той може да бъде вроден или да се развие в резултат на травма на окото, прекарано заболяване или операция.

Астигматизмът е свързан с неправилната форма на роговицата – в този случай тя не е изцяло кръгла, а по-скоро има продълговата форма. Ето защо, когато светлинните лъчи преминават през нея, се пречупват в две отделни точки, като често нито една от тях не е фокусирана върху ретината. В резултат на това образът на предмета, който се наблюдава, без значение дали наблизо или надалеч, се формира размазан, раздвоен или със сянка около него. Астигматизмът се проявява самостоятелно или в комбинация с далекогледство или късогледство.

СИМПТОМИ:

  • Преумора на очите или дискомфорт;
  • Замъглено или изкривено виждане;
  • Главоболие;
  • Трудност с нощно виждане;
  • Кривене или притваряне на очите;
  • Влошена работоспособност.

Леката форма на астигматизъм може да остане незабелязана. Първият симптом е леко замъглено зрение. При възрастните с по-висока степен на астигматизъм се забелязва проблем с фокусирането. Не само възрастните обаче може да имат астигматизъм. Малките деца, които имат симптоми на астигматизъм, може и да не са наясно, че имат това състояние. Ето защо родителите трябва да обръщат сериозно внимание на детската очна профилактика.

ДИАГНОЗАТА
Диагнозата астигматизъм се поставя от специалист офталмолог. Използват се следните методи за диагностика на заболяването:

  • Скиаскопия – изследване на цялостната пречупвателна способност на окото чрез регистриране на промените в зеничната сянка. Днес този метод е заместен от автоматизирани скиаскопи.
  • Офталмометрия – чрез специален уред (офталмометър) с вграден източник на светлина се изследва пречупвателната способност на очите.
  • Автоматична рефрактометрия – измерване на пречупващата сила на очите посредством напълно автоматизиран апарат. Разчита се на по-голяма точност на резултатите, получени от него.
  • Кератометрия – изследва повърхността и дебелината на роговицата.

ОТДИФЕРЕНЦИРАНЕ
За точното диагностициране на астигматизма е важно отдиференцирането му от другите рефракционни аномалии, а именно миопия и хиперметропия. Характерно за астигматизма е персистирането на оплакванията, свързани с яснотата на виждане, дори след корекция на друга рефракционна аномалия, тъй като едновременното наличие на два дефекта в оптичния апарат на окото не е рядкост. Освен това е необходимо да се имат предвид и всички други причини за нарушена яснота на зрението като: нарушения в ретината, стъкловидното тяло, зрителния нерв и т.н.

ЛЕЧЕНИЕ
Коригирането на астигматизма може да се извърши по следните начини:

  • чрез очила или торични контактни лещи;
  • чрез рефрактивна хирургия (този метод е приложим само ако очите са здрави и пациентът не страда от съпътстващи очни заболявания като: късогледство над 15 диоптъра; далекогледство над 4 диоптъра; астигматизъм с диоптър над +/- 3; преди 18-годишна възраст и след 45 години; бременност).

РЕЖИМ НА ОЧИТЕ
При астигматизъм очите се уморяват бързо. За да не бъдат постоянно напрегнати, трябва да избягваме продължителното четене, гледане на телевизия и работа на компютър. Не се препоръчва четене в движение, в транспортни средства, както и в легнало положение. Престоят пред екрана също трябва да бъде умерен. При астигматизъм няма риск за увреждане на очите при физически натоварвания, както при силно изразеното късогледство например.

ПРОФИЛАКТИКА
За съжаление, на настоящия етап от развитието на медицинската наука няма натрупани достатъчно знания, които да ни помогнат да се предпазим от възникването на рефракционни аномалии. Най-важната мярка за поддържането на комфортен начин на живот е прилагането на избраните съвместно със специалиста офталмолог коригиращи методи. Независимо дали сте се спрели на очила или на контактни лещи, би трябвало винаги, когато имате необходимост от корекция, да ползвате оптичните коригиращи средства. Също така е важно да се грижите за хигиената на лещите и очилата. Да ги пазите от надраскване, нараняване и други механични въздействия, за да могат да изпълняват оптимално функцията си. Хранете се пълноценно, без да допускате дефицит на витамини и минерали.