Арония

Проф. д-р Радиша Янчич

Aronia melanocarpa (Michx.)
Elliott (Rosaceae) черна арония, сибирска боровинка

Като изключителен антиоксидант аронията забавя процеса на стареене на организма, предотвратява развитието на хронични заболявания и засилва имунитета

Северноамериканските индианци са използвали от древни времена пресните плодове на аронията, основно като лекарство за стомашни оплаквания, и чай от листата на аронията за лечение на рани. В Източна Европа и Русия (и по-специално в Сибир) от нея произвеждали сок и вино. Там е имало и програми за селекция, чрез които са създадени високопродуктивни и качествени сортове. Днес в целия свят на аронията се гледа като на храна на бъдещето, тъй като тя притежава подчертана лечебна сила за човешкия организъм. Използва се сокът, получаван от плодовете, най-добре студено пресован, а плодовете могат да се консумират пресни или да се сушат, замразяват и преработват на конфитюр, мармалад, сироп, ликьор, вино и ракия.

Съществуват три вида арония, черна (Aronia melanocarpa), тъмночервена (Aronia arbutifolia) и виолетова (Aronia prunifolia), но за най-качествена се смята черната арония. Черният цвят на нейните плодове се дължи на голямото количество полифеноли и по-специално антоцианини – известни антиоксиданти (най-вече в растителното царство!). Съставките на аронията могат да помогнат в борбата с рака, сърдечните заболявания, диабета, стомашната язва, чернодробните заболявания, болките в ставите, възпаления на очите, алергии, против настинка и грип и като имуномодулатор. Плодовете съдържат много пектин, за който се смята, че предпазва от радиацията, а сокът има много благоприятно действие за укрепване на имунната система и подобряване на кръвната картина.

Черната арония е листопаден храст с прави клони и височина около един метър. Листата са спирално разположени, прости, обратнояйцевидни, тъмнозелени, а през есента лилаво-червени. Те са назъбени по ръбовете. Цветовете са дребни, бели, с по пет чашелистчета и венчелистчета, събрани са в щитовидни гроздове. Цъфти през месец май. Плодовете са малки, черни, семкови, с големина около 8 мм и стипчив вкус. Зреят от октомври до декември. Нейното естествено местообитание е източната част на Северна Америка, където е разпространена във влажните гори и мочурища, а вирее най-добре върху средно влажни, добре дренирани почви, но и на лека сянка. Понася добре ниските температури.

Иначе родът е наречен Aronia заради приликата на плодовете с тези на мукината (Sorbus aria), а видовото определение – melonocarpa произтича от свойствата на плодовете (μελανό черен и καρπός плод). Аронията е пренесена в Сибир и Източна Европа, където я наричат „сибирска боровинка“ заради приликата на плодовете с тези на боровинката (Vaccinium myrtilus). Приликата е само външна, защото става дума за много различни видове (които принадлежат и към различни семейства). Интересно е, че руснаците наричат това растение американска черноплодна рябина, тоест в Сибир тя не предизвиква асоциации с боровинките.