Текст: д-р Стефан Стоилов, завеждащ отделение по детска коремна хирургия в УМБАЛСМ „Пирогов”
В началото на дебелото черво, там където се влива тънкото, се разполага малък чревен израстък – апендикс. Наричат го още „сливицата на коремната кухина”, заради ролята му за стопиране на чревните инфекции. Неговият лимфен апарат се развива окончателно до 3-годишна възраст, след което апендиксът е готов да реагира на всякакви инфекциозни процеси в организма, което често води до неговото възпаление.
От апендицит страдат хора от различни възрасти, но заболяването се среща по-често при децата и при хората до 25-годишна възраст. Апендиксът е най-широко разпространеното хирургично заболяване в детска възраст.
Какво представлява заболяването? Кои са рисковите фактори за възпаление на апендицита?
Апендицитът представлява възпаление на апендикуларния израстък, който се намира в областта на цекума. Съществуват множество теории за причината и рисковите фактори за възпаление на апендикса. Според една от най-утвърдените в световен мащаб апендицитът се причинява вследствие на преход между бактерии от лумена на дебелото черво към вътрешната повърхност на апендикса. Бактериалната инвазия повишава налягането в апендикса и по този начин се получава възпаление – това е т.нар. обтурационна запушваща теория. Все още не е изяснено защо при някои хора това се случва, а при други – не. От значение за разболяването от остър апендицит е самата анатомична структура на апендикса, която при различните хора е различна. Съществуват най-различни анатомични аномалии – при някои хора израстъкът е много дълъг и се запушва по-лесно, а при други възпалението се случва по неизяснени причини. Ключова роля играят и лимфните възли, разположени около апендикса.
При интеркурентна инфекция като гнойна ангина или вирусно заболяване се увеличава обемът на тези възли, които могат да притиснат апендикса и да се получи запушване.
Кои са най-характерните симптоми на острия апендицит при децата?
Симптомите зависят от анатомичната локализация на апендикса. При 63% от децата апендиксът се намира на типично място – десен долен квадрант на корема. Обаче при 37-40% от случаите, когато има вродена незавършена ротация на дебелото черво, апендиксът може да се разполага в други части на корема – до входа на малкия таз; между сляпото черво и страничната коремна среда; медиално зад сляпото черво, непосредствено под черния дроб. В практиката това са най-трудните случаи за диагностициране.
Оплакванията при 63% от пациентите са типични. Заболяването започва с болки в целия корем, най-изявени в епигастралната област, в следващите часове те преминават в тъпа постоянна болка в долен десен квадрант на корема. Диагностицирането на острия апендицит започва с опипване на предната коремна стена и изследване за синдром на Блумбърг – плавен натиск в долния десен квадрант на корема и рязко отпускане. Този синдром е положителен при диагноза апендицит и се проявява с пробождаща болка поради изразеното перитонеално дразнене в коремната кухина вследствие на възпалението. Разбира се, има и други характерни симптоми: като гадене и повръщане, нарушаване на чревната перисталтика и повишаване на температурата, но родителите трябва да знаят, че една постоянна, тъпа болка в конкретната гореспомената коремна зона е силно суспектна за остър апендицит и непременно трябва да потърсят лекарска помощ. Най-честата грешка в тези случаи е, че пациентите приемат обезболяващи, за да тушират болката, което е изключително неправилно, защото от тях болката стихва, диагностицирането се забавя, а напредващото гнойно възпаление може да доведе до спукване на апендицита. Тогава гнойта се разпространява в коремната кухина, което от своя страна води до сериозни усложнения на апендицита – до дифузен или тотален перитонит. В този случай лечението без хирургична намеса става неконтролируемо и дори може да застраши живота на пациента.
Съществува ли хронична форма на апендицита?
Това е спорен и щекотлив въпрос в световната медицинска литература. Счита се, че когато апендиксът има по-голяма дължина, в него е възможно да се образуват и задържат втвърдени фекални материи – стерколити, които хронично да възпаляват чревната стена.
Освен това хронични оплаквания имат по-често дамите, защото в непосредствена близост до анатомичното разположение на апендикса се намират яйчниците и тръбите.
Само по хирургичен път ли се лекува възпаленият апендицит?
Лечението на острия апендицит е изцяло хирургично, посредством апендектомия. То започва със задължителното прилагане на антибиотик с цел да се намали микробното число на бактериите и операцията да протече с по-малко усложнения. Самото оперативно лечение бива конвенционално (отворена апендектомия) или лапароскопско – приложимо по-често при неусложнени апендиктомии. Когато апендиксът е спукан, се налага щателна санация на цялата коремна кухина, за да не останат бактерии в нея. Изчислено е обаче, че независимо от санацията в нея остават живи около 30% от бактериите, а това налага и последващо антибиотично лечение.
Каква е продължителността на възстановителния период?
Възстановителният следоперативен период зависи от степента на възпалението. При остър апендицит, който е диагностициран навреме, възстановителният период продължава около
6 дни, като пациентът получава съпътстващо антибиотично лечение. Оздравителният период при спукан апендицит е по-продължителен. При перитонит от апендикуларен произход антибиотичното лечение може да продължи с двойна или тройна доза антибиотици (около 10-15 дни). Целта в световен мащаб е това възпаление да бъде диагностицирано и лекувано навреме.