Най-важното, което трябва да знаем

Текст: проф. Надежда Гаврилова, началник на Клиника по детска анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“

Анестезията представлява временно и обратимо състояние на изключване на сетивността (на част или на целия организъм) със или без загуба на съзнанието, предизвикано от анестетици. Различават се обща анестезия (инхалаторна, венозна) и местна анестезия (спинална, епидурална, сакрална). В медицинската практика те се прилагат за извършване на болезнени оперативни, лечебни и диагностични процедури.

Какви видове анестезия използвате най-често във вашата практика?
Поради спецификата на възрастовата група, с която работя, а именно децата, най-често прилагам обща анестезия, тъй като до възрастта 12-13 години психиката на детето трудно му позволява да остане спокойно, макар и добре обезболено по време на операция. След тази възраст има деца, които се съгласяват операцията да им бъде направена под регионална анестезия. Обикновено при тях прилагаме медикамент, който леко ги отпуска и успокоява, но всъщност през цялото време те са будни.

Вредна ли е общата анестезия за организма?
През последните 5-6 години се появяват все повече публикации за това, че общата анестезия би могла да има неблагоприятен ефект за развитието на познавателните способности на детето, ако се прилага под 3-годишна възраст. Все още няма натрупан достатъчно доказателствен материал в подкрепа на това становище. Изследванията включват няколко групи деца – такива, на които е давана анестезия; такива, на които не е давана анестезия, и още една по-малка група – на които е давана анестезия повече от един път. Тези деца се проследяват в продължение на година, като се търсят разлики в тяхното развитие по отношение на познавателните им способности. Натежава мнението, че децата, които са получили многократни анестезии, имат известно забавяне в развитието на познавателната си дейност. Но тази теория може да бъде опровергана с обосновката, че на практика никой не знае дали тези деца със или без провеждането на тези анестезии не биха имали същите проблеми в развитието си.

В обобщение понастоящем в медицинската общност съществува опасението, че ранно приложената анестезия може би не е съвсем безопасна, но все още нямаме сигурен доказателствен материал за това.

Има ли ограничения във възрастта при използване на анестезия?
Няма ограничения. Ако се налага да бъде извършена някаква оперативна манипулация или изследване, което е болезнено и неприятно за детето или изисква неговата неподвижност, анестезията се прилага без значение от неговата възраст. Дори и най-малките бебета с тегло от един или под един килограм при необходимост може да бъдат подложени на обща анестезия.

Как да се подготвим за анестезия? Колко време преди поставянето й не трябва да се яде и да се пият течности?
Ограниченията по отношение приема на храна и течности са добре установени в медицинската литература. Осем часа преди интервенцията не бива да се приема трудно усвояема храна. По-леко усвояемата храна като макарони, хляб, кифлички или мляко може да се приема до шестия час преди операцията. Ако детето е само на кърма, последното кърмене трябва да бъде не по-скоро от 4 часа преди операцията. Бистри течности като водичка, билков чай или сок може да бъдат приети до 2 часа преди манипулацията. За възрастовата група от 4 години нагоре препоръчвам на родителите да бъдат откровени с децата си, да им обясняват, че им предстои операция или изследване под анестезия, защото, ако не им бъде казана истината, те изпитват недоверие към родителите си, което не е психологически полезно за тях.

Възможно ли е по време на операция пациентът да се събуди въпреки упойката?
Да, възможно е, защото организмът на всеки човек метаболизира по различен начин медикаментите, с които правим анестезия. Дозите са препоръчителни, при които 50+1 пациенти реагират по определен начин, но другите 49 всъщност биха могли да реагират по друг начин. Има много описани случаи, когато пациентът получава стандартната доза от медикаментите и независимо от това след операцията съобщава, че е чувал и е разбрал какво се говори в залата – преживяване, което за много пациенти е доста мъчително и действително е възможно да се случи. Поради тази причина вече повече от 15 години има развит мониторинг, който ни позволява да следим будността по време на манипулациите под упойка и съответно да дозираме правилно подавания медикамент.

Какви са противопоказанията за поставяне на анестезия?
На практика няма абсолютни противопоказания. Когато се налага анестезия, може да бъде дадена на всеки, но винаги трябва да бъдат обсъдени рисковете, които следват – заболяване на сърцето, бъбреците или белия дроб.

На кои резултати от предварителните изследвания обръщате внимание най-напред?
Това зависи от обема на хирургията и респективно от продължителността на анестезията. Ако става въпрос за кратка хирургична интервенция, която не влиза в телесни кухини (като гръдна или коремна кухина например), тогава броят на изследванията е доста по-малък и на практика са необходими най-общи ориентиращи изследвания като показатели на кръвната картина и кръвосъсирване.

Възможно ли е да се съчетаят няколко операции под упойка? Кое е по-вредно за организма – поставянето на 2-3 кратки анестезии или на една по-продължителна?
Да, разбира се, че могат да се съчетаят. Моето мнение обаче е, че е по-вредно да има множествени анестезии, заради психологическия стрес и защото детето трупа негативен опит.

Какви са най-честите странични ефекти при поставянето на упойка?
Един от най-честите странични ефекти е възбудата. Затова се стремим да оставим децата възможно най-дълго време след събуждането от анестезията на територията на операционния блок, в специално предназначена за тази цел стая, за да може тази фаза на възбудата детето да преживее пред нас, лекарите, а не пред родителите си.

Друг страничен ефект са гаденето и повръщането и чувството за невъзможност да контролират собственото си тяло.

Анестезията е важно медицинско постижение, което представлява неразделна част от хирургията и оперативното лечение. Тя осигурява две задължителни предпоставки за провеждането на всяка операция – обезболяване на пациента по време и след операцията и подходящи условия за работа на хирурга.