Анемията при децата

Д-р Радмила Косич

Най-честата анемия в детската възраст е типична за кърмачетата над шест месеца, когато се отлага внасянето на животински храни или заради  храненето им  с краве мляко.

Всяка възраст си има „своята анемия”, а лекарят въз основа на резултатите от кръвния тест, симптомите и реакцията на терапията ще определи вида на анемията и при необходимост ще даде направление за по-нататъшни изследвания при хематолог.

Създаване на червени кръвни телца
Анемията представлява намаляване на хемоглобина, еритроцитите (червените кръвни телца) или и едното, и другото под стойностите, нормални на тази възраст. Тя дословно може да се нарече малокръвност, което не е съвсем точно, тъй като голямата загуба на кръв е несъвместима с живота. Анемията може да се появи заради намаляване създаването на еритроцити, увеличаване на разграждането им или загубата на кръв в резултат на акутно или хронично кървене. Някои видове анемия са наследствени, други са резултат от болести, а най-честите са тези, които се появяват, когато в организма не се внасят елементите, необходими за създаването на червени кръвни телца поради неправилното хранене.

ЗАЩО СА ВАЖНИ ЧЕРВЕНИТЕ КРЪВНИ ТЕЛЦА И ХЕМОГЛОБИНЪТ?
Костният мозък се активира през последното тримесечие на бременността и се превръща в главен кръвотворен орган след раждането. По-нататък се заменя с мастна тъкан и при повечето деца и възрастни създаването на кръвни клетки се извршва само в плоските кости. Червените кръвни телца – еритроцитите – се създават от стволовите клетки под влиянието на различни сложни механизми на контрол и бъбречния хормон еритропоетин. Тези клетки имат формата на двойно вдлъбнат диск с шупли в средата. Главният им формен елемент е хемоглобинът, сложно съединение, съдържащо желязо.

Ролята на хемоглобина може да се опише най-просто по следния начин: когато вдишаме въздух в белите си дробове, в кръвта на белодробните кръвни съдове се внася кислород. Разтвореният кислород се свързва с желязото от хемоглобина, кръвта го транспортира до всяка наша клетка и го включва в процеса на създаване на енергия. Недостатъчният брой еритроцити или ниският хемоглобин ще имат за последица недостатъчно снабдяване с кислород и всяка наша клетка ще се ,,задушава” и ще страда заради недостига на енергия. Като резултат на това ще се появят симтоми, характерни за анемията.

ЖЕЛЯЗОДЕФИЦИТНАТА АНЕМИЯ се появява през първите месеци на живота, а е най-изразена в края на третия месец. Еритроцитите имат средна продължителност на живота около 120 дни и след това се разграждат в далака. Кърмачето все още няма развити механизми за ефикасно създаване на такива нови клетки, а внасянето на желязо чрез храната е сравнително малко. Поради това концентрацията на хемоглобина спада през първите месеци след раждането, но не се смята за патологично състояние и не се лекува. При децата, които се хранят с подходяща храна (кърма или други млечни формули), не е необходим преглед на кръвната картина на тази възраст, нито внасяне на препарати с желязо.

НАЙ-ЧЕСТАТА АНЕМИЯ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ е сидеропривната анемия, която се появява поради липсата на желязо. Типична е за деца над шест месеца, които не получават своевременно животински храни (месо и жълтък) или се прехранват с краве мляко. Количеството на желязо в организма зависи само от храната. Резорбцията на желязо се осъществява в тънкото черво, вгражда се в червените кръвни телца, а излишъкът му се запазва свързан с белтъчините в кръвта. Детето се ражда с около 300 mg желязо и дефицитът му при майката ще влияе върху количеството, с което детето започва самостоятелно да създава еритроцити.

Майчината кърма съдържа малки количества от този елемент, но във форма, която лесно се използва, затова децата, които се кърмят, рядко страдат от анемия през първите месеци. Кравето мляко е бедно на желязо, а абсорбцията му е слаба. Освен това се смята, че белтъчините на кравето мляко нараняват власинките на тънкото черво и предизвикват скрито кървене, при което се губи желязо. В адаптираните млечни формули се прибавят подходящи съединения на желязо, затова такъв вид мляко е подходяща замяна за кърмата. Най-много желязо (и в най-подходяща форма) има в месото и яйцата, затова всекидневното консумиране на животински храни намалява възможността от появата на анемия. Внасянето на краве мляко се ограничава на 500 ml,  независимо от възрастта. Не се препоръчва едновременното приемане на месо, яйца и млечни произведения, защото при храносмилането им желязото се ,,заробва” в химическите съединения и не може ефикасно да се абсорбира в кръвта.

ДИАГНОЗАТА може да се постави още въз основа на разговора с родителите за вида и количеството на храната, която детето консумира. При прегледа на детето се забелязва бледност на кожата и видимите лигавици, ускорено сърцебиене, раздразнителност, слабост и намален апетит. Днес не срещаме тежките клинични картини на сидеропривната анемия, описана в учебниците; ако педиатърът открие шум на сърцето или увеличен черен дроб и далак, вероятно ще се усъмни за вродена анемия или хронично кървене и ще даде направление за по-нататъшно изследване.

В педиатърната практика често се анализират резултатите от кръвната картина; това се прави за пръв път след навършването на шест месеца, а след това ежегодно по време на редовните  прегледи. Ниското ниво на хемоглобина и добрата анамнеза на храненето винаги посочват истинската причина за появата на анемия. Ако кръвната проба се вземе за диагностициране, когато детето има повишена температура, тестовете трябва да се повторят, защото е възможно концентрацията на хемоглобина да бъде привидно ниска заради активирането на отбранителните механизми по време на болестта.

Лечението е просто и ефикасно. Ако се установи, че причина за анемията е недостатъчно количество желязо, предписват се препарати с този елемент в подходящи дози според телесното тегло на детето. Лекарствата се вземат на празен стомах заедно с витамин С. Ако детето се оплаква от гадене, лекарството може да се дава и при хранене, но тогава резултатите ще бъдат по-слаби и анемията ще се лекува по-бавно.

При по-големите деца често се появява запек, който може да се отклони чрез внасяне на по-големи количества влакнести храни и вода. Появяването на тъмно оцветени изпражнения е често и безопасно. Един месец след вземането на желязо се върши контрол на кръвната картина. Ако нивото на хемоглобина е задоволително, лечението продължава със същите лекарства и дози още два месеца, за да се попълни резервът от желязо в организма. Ако резултатите са незадоволителни, вероятно не става дума за сидеропривна анемия, затова на детето се дава направление за хематолог за по-нататъшна диагностика и лечение.

ПРЕВЕНЦИЯТА на сидеропривната анемияе важна и възможна в днешните условия на живот. Лекуването на анемията при бременните е част от клиничната практика. Бебето трябва да се храни с майчина кърма или с продукт с адаптирана млечна формула. Смесеното хранене се въвежда между четвъртия и шестия месец – месо и жълтък заедно със зеленчуци и зърнени храни, без смесване с мляко. Приемането на мляко и млечни продукти трябва да се ограничи до около 500 ml дневно. Всекидневната употреба на плодове осигурява достатъчно количество витамин С, както и други витамини и минерали, необходими за правилния растеж и развитие. Преждевременно родените деца или тези с по-ниско телесно тегло, близнаците и децата с кървене поради каквито и да е причини, имат малък резерв от желязо и трябва да вземат превантивни дози от препарати с желязо и фолиева киселина. Лекарства, съдържащи желязо, не се дават в дните, когато детето има повишена температура.