Текст: д-р Мария Иванова, алерголог от Клиниката по спешна токсикология на Военномедицинска академия (ВМА) в София
Коя е най-известната „жертва“ на пролетните алергии? Безспорно това е д-р Чарлз Блекли – английският лекар, който преди 200 години пръв разкрива връзката между полените и алергичния ринит. Причината – самият той страда от известната през XIX в. като „сенна треска“ алергия. Два века по-късно нейни „заложници“ са между 18 и 25% от хората по света. „Присъда“ за цял живот ли е сезонният алергичен ринит и може ли да бъде „надхитрен“ или „победен“? Попитахме алерголога от Клиниката по спешна токсикология на Военномедицинска академия (ВМА) в София д-р Мария Иванова.
„Летен катар“ – така през XIX в. д-р Чарлз Блекли е нарекъл сезонния алергичен ринит – вероятно поради особеностите на английския климат – по-късен цъфтеж, обяснява д-р Мария Иванова. „В България обаче спокойно можем да го наречем „пролетна алергия“, допълва алергологът. И разяснява, че сезонният алергичен ринит се предизвиква от тичинковия прашец (полен) на ветроопрашваните растения. При проявяващата се през март-април алергия главните причинители са дърветата (бреза, ясен, кестен). В периода май-юли „на дневен ред“ идват тревите, а през август-септември са актуални плевелите, уточнява специалистът от ВМА.
Тийнейджърите са „на мушка“
„Когато говорим за сенсибилизация към полени, трябва да знаем, че това състояние рядко засяга само лигавицата на носа, често са въвлечени както дихателната система, така и конюнктивите. Алергичните болести са проява на свръхчувствителна имунна система и тъй като една беда не идва сама, в повечето случаи алергичният ринит върви заедно с алергичен конюнктивит, бронхиална астма, риносинуит, а при децата – често с възпаление на средното ухо. При тези пациенти се срещат и атопичен дерматит, уртикария, хранителна и медикаментозна алергии“, разкрива д-р Иванова. Няма правило кога точно се „отключва“ болестта. Знае се обаче, че сенната хрема рядко се проявява преди втората година на детето. В същото време най-голямата честота на заболяването е в ранна тийнейджърска възраст – между 11 и 14 г., обяснява алергологът. „Колкото по-късно се появи за първи път алергичният ринит, толкова шансовете ни за овладяване и излекуване намаляват“, признава д-р Иванова.
Сълзите изпреварват хремата
„Характерно за полинозата е сезонното рецидивиращо (повтарящо се) протичане. Често симптоматиката започва около една и съща дата. При много болни преди ринита се манифестира конюнктивитът“, споделя опита си д-р Иванова. Сенната хрема обикновено започва с кихане, сърбеж в носа и небцето, оток на лигавицата – запушване на носа, обилна секреция. Често пристъпите са придружени с чувство на тежест в челото, заглъхване на ушите, главоболие. „Интересен факт е, че при висок процент от болните се наблюдава орален алергичен синдром. Това е проява на кръстосана реакция срещу алергените на някои плодове и зеленчуци при пациенти със свръхчувствителност към полени. Проявява се при контакт на определени храни от растителен произход с устната лигавица – характерен е отокът на езика, устните, гърлото и небцето, придружен от сърбеж и дискомфорт. Добрата новина е, че тези реакции обикновено не са тежки и са бързопреходни“, успокоява специалистът от ВМА.
Имунотерапията е най-доброто решение
Симптомите на алергичния ринит обикновено отслабват след 45-годишна възраст, но какво, ако пациентът няма сили да чака? „Алерген-специфичната имунотерапия е единственото лечение, което коренно променя хода на болестта“, отговаря на риторичния въпрос д-р Иванова. „С този вид лечение не просто потискаме симптомите, а повлияваме основната причина за алергичния ринит – променената реактивност на организма“, обяснява специалистът от ВМА. Имунотерапията (хипосенсибилизацията) има още едно предимство. „Това е единственото лечение, което не само атакува болестта и намалява нуждата от медикаменти, но и предпазва пациента от развитието на придружаващи заболявания, като на първо място по значимост сред тях бих поставила бронхиалната астма“, подчертава д-р Иванова. И напомня, че имунотерапията е дълъг процес, който трябва да се извършва под постоянния контрол на специалист. „Често хипосенсибилизацията продължава между 3 и 5 години и преценката за прекратяването ú също е индивидуална“, допълва алергологът.
Мит ли е превенцията?
„Осезателен положителен ефект като превантивна мярка има често провежданото в миналото климатолечение. С цел избягване на контакта с виновния алерген болният се премества на друго място – където цъфтежът е преминал или не е започнал, преди или веднага след започване на симптоматиката“, обяснява д-р Иванова. В днешното забързано време обаче този метод е все по-трудно приложим. „Практически това, което може да се направи, е своевременното информиране на пациентите за появата на поленови зърна в атмосферата, което дава възможност за подготовка със съответните медикаменти. При вече настъпил пристъп нещата се усложняват, тук е ключова ролята на лекуващия алерголог“, признава специалистът от ВМА. Поддържането на добра хигиена през пролетта също е важно, но не и достатъчно. „Могат да се правят промивки с физиологичен разтвор, да се избягват разходките сред природата и отварянето на прозорците, да се сложат системи за пречистване на въздуха у дома. Често обаче вземането на тези мерки е само за наше успокоение и без особен ефект“, откровена е д-р Иванова.
Бъдете нащрек с упойките
„Алергичният ринит често е придружен от отити, синуити или конюнктивит. Насложените бактериални инфекции също не са рядкост. Истинските проблеми настъпват, когато към него се прибави бронхиална астма с характерните пристъпи на задух и със значима промяна на начина на живот“, не крие д-р Мария Иванова. При пациентите със сенна хрема през сезона реактивността на имунната система е променена и вероятността за патологична реакция към друг алерген е твърде реална. „Редно е в този период да се избягват оперативните интервенции и анестезия“, напомня специалистът от ВМА.