Текст: Христо Донев

През последните години рафтингът се превърна в един от най-популярните екстремни спортове както по света, така и у нас. Представлява спускане с надуваем сал в буйните води на река или друг воден басейн. Това е доста динамична дисциплина, в която се изисква голяма сила и издръжливост, както и добре развито чувство за баланс, тъй като салът се движи бързо по реката, а вълните го вдигат и спускат постоянно.

ИСТОРИЯТА
Основите на този спорт са положени в началото на XIX век в Северна Америка. Пионери са различни групи дървосекачи, които са пускали трупите по течението на реките с цел по-бързото им транспортиране. С течение на времето те свързвали дървения материал посредством въжета и пирони, образувайки салове. Според легендите в историята на рафтинга има и българска следа. Става въпрос за двама наши сънародници, които също са се занимавали с дърводобив в САЩ и Канада по това време. Схемата им е била да залавят чрез куки и въжета хвърлените във водата от колегите им дървени трупи километър-два по-надолу по течението на реката. Те изрязвали маркираните с боя части на дърветата, слагали своя щампа и ги хвърляли отново във водата. Скоро схемата им била разкрита. Принудени да бягат от разгневените си колеги, които искали да ги линчуват, те свързали няколко трупи с въжета и се спуснали по течението на реката. Първият регистриран опит за навигация на такъв импровизиран плавателен съд датира от 1811 г. в река Снейк в Уайоминг. През годините се променят формата и материалът, от който се изработват саловете. Лодка, подобна на днешната, използват за първи път американските войници по време на Виетнамската война. Преди петдесетина години спускането по реки с такава лодка става популярно особено в САЩ и така се развива комерсиалният рафтинг, а след това и състезателният.

САЛЪТ
Модерните салове са направени от много издръжлива многопластова гумирана или винилова тъкан с няколко независими една от друга въздушни камери. На дължина могат да бъдат между 3,5 и 6 метра, а широчината варира между 1,8 и 2,5 метра. Има и единични салове, които са дълги около метър и половина и са с тегло не повече от 1,8 килограма. Саловете могат да бъдат в няколко различни форми. В Европа, Азия и Австралия най-често се използват симетричните, които се управляват с гребло от кърмата. Другите видове са асиметричните, които се управляват с рул. Саловете се задвижват с гребла и обикновено на тях се побират между 4 и 12 души.

ПРАВИЛАТА
В рафтинга има шест степени на трудност. Те варират от лесна до много опасна, като в последните рисковете от наранявания и смърт са много сериозни и се практикуват само от професионалисти.

Степен 1: Тук в речното трасе има съвсем малко скалисти зони, където е нужно леко маневриране. Изискват се само базисни познания у практикуващите.
Степен 2: Преминава се през повече бързеи и има по-големи скални участъци в реката. Налага се малко повече маневриране, като се изискват основни познания по гребане. Степен 3: Кара се в разпенена вода с малки вълни, но без много опасни зони. Може да се наложи значително маневриране, като се изисква повече опит с гребането.
Степен 4: Водата е разпенена, вълните са средни по големина, има наличие на скали и големи бързеи. Налагат се резки маневри, като се изисква значителен опит в буйни води.
Степен 5: Големи вълни, много скали и опасни участъци. Възможно е да има падове на водата, като се изисква прецизно водене на сала. Нужен е доста голям опит в буйни води. Степен 6: Бързеите са толкова опасни, че на практика е почти невъзможно да се маневрира в тях. Тук състезателите трябва да са изключително добре подготвени за огромни вълни, много и големи скали, малки водопади, постоянно обливаща ги водна маса, които подлагат на огромно изпитание както тях, така и оборудването им. При спускане със сала в река със степен 6 и успешното завършване без сериозни травми и дори смъртни случаи може да се говори по-скоро за изключителен късмет, като дори и големият опит и способности тук не могат да помогнат особено. Много от специалистите по рафтинг смятат, че подобно спускане е почти самоубийствено.

ЕКИПИРОВКАТА
Тя включва каска, неопренови обувки, неопренов костюм, подобен на тези за плуване, гребло, спасителна жилетка, неопреново яке и  разбира се – сал. Организираните рафтинг спускания са с цени от около 45 – 50 лв. на човек в зависимост от това коя река сте избрали. Според това към коя компания сте се насочили и дали ще преминете през целия маршрут или само по част от него цената може да бъде и по-ниска – около 35 лв. В тази сума обикновено е включена екипировката.

У НАС
В България има две основни дестинации, на които се кара рафтинг – по река Искър и по река Струма. Въпрос на личен избор и удобство е коя от двете да се избере. Спусканията по река Искър се осъществяват в селата по Искърското дефиле, които се намират на не повече от час път с автомобил от столицата. Спусканията там са  изключително живописни заради природата. Едни от най-приятните участъци на реката са около селата Бов и Церово. Транспортът дотам е много лесен – с автомобил до Искърското дефиле. Ако предпочитате, можете да отидете и с влак – всяко едно от селата има жп гара. Трасетата за спускане са с различна дължина, като можете да избирате според нивото на трудност. Най-леките са подходящи и за възрастни, и за по-млади хора, а ако се отдавате за първи път на подобно изживяване, търсете именно такива.