Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

5 „златни правила“ в сезона на алергиите

BETTY - 5 „златни правила“ в сезона на алергиите
Текст: д-р Шасине Вели, специалист по клинична токсикология и алергология в Клиниката по спешна токсикология на ВМА-София
09.04.24
BETTY брой 119
BETTY - д-р Шасине Вели

Носът „тече като река“, очите сърбят и сълзят, главата „тежи“… Тези оплаквания връхлитат като дежавю 25% от хората в света всяка година. И макар пролетта да е набедена за „сезона на алергиите“, сезонният алергичен ринит далеч не се разгръща само тогава – простира се чак до средата на есента. Как можем да го овладеем? Попитахме д-р Шасине Вели, която е специалист по клинична токсикология и алергология и е част от екипа на Клиниката по спешна токсикология на Военномедицинска академия (ВМА) в София.

Сезонен алергичен ринит – този термин се крие зад популярното определение „пролетни алергии“, обяснява д-р Шасине Вели. „Предизвиква се от полените (микроскопични поленови зрънца, които се отделят само по време на цъфтеж и чиято роля е да носят мъжкия генетичен материал в природата) на дървета, треви или плевели. В зависимост от това къде живеете и конкретните метеорологични условия, сезонните алергии могат да започнат още през февруари и да продължат до първите по-студени дни“, отбелязва още алергологът от ВМА. Точно такава е „картината“ у нас. „В България от средата на февруари започва цъфтежът на видовете от сем. Брезови, а до средата на октомври продължава този на Амброзията. Следователно този период обхваща времето за проява на поленова алергия, който е пряко свързан с цъфтежа на съответното растение“, уточнява специалистът от ВМА.

Всеки четвърти в света е с алергичен ринит

Истина е – през последните две десетилетия честотата на алергичните заболявания нараства рязко. „От алергичен ринит страда 1/4 от населението на света, а 1/3 до 1/2 от него боледуват от сезонен алергичен ринит – цифри, валидни и за българската популация“, коментира тревожните данни д-р Вели. Водещият рисков фактор е генетичната предразположеност, но околната среда също влияе – глобалните процеси на индустриализация, урбанизация, замърсяване. „Факт е, че градското население боледува по-често“, потвърждава лекарката от Клиниката по спешна токсикология на ВМА.

Алергичният ринит рядко се наблюдава при малки деца. „Обичайно, заболяването се изявява при ученици, подрастващи и млади хора. Всеки дванадесети ученик, завършващ в САЩ и Европа, страда от алергичен ринит. Честотата и тежестта му постепенно намаляват с нарастване на възрастта“, разяснява алергологът.

Симптомите – от запушен нос до безсъние

Д-р Вели изрежда и основните симптоми на сезонния алергичен ринит:

- кихане – често многократно;

- сърбеж в носа, очите, небцето и ушния канал;

- водниста секреция и запушване на носа;

- нарушено обоняние;

- конюнктивит.

Алергологът посочва, че сред останалите типични симптоми са и главоболие, сънливост, физическо неразположение. „Засегнатите се чувстват отпаднали, оплакват се от раздразнителност и умора, страдат от нарушения на съня. За учениците е доказано, че намаляват успеха си в училище“, признава специалистът от ВМА.

Орален алергичен синдром – що е то?

Д-р Вели се спира и на по-малко популярния орален алергичен синдром. „При него пациентите със сезонен алергичен ринит реагират със същите оплаквания и при консумация на някои сурови плодове и зеленчуци. Съществува голямо сходство между алергените в тях и в полените“, дава обяснение на феномена алергологът.

Как обаче се доказва сезонният алергичен ринит? „Диагнозата се поставя на база направените алергологични тестове (познати като „тестуване на предмишницата“) и по съответстващи клинични оплаквания. В допълнение – и при нужда – се използват и съвременни тестове за откриване на конкретния алерген“, уточнява д-р Вели.

Десенсибилизацията е решение

Колкото и масови да са т.нар. пролетни алергии, съвременната медицина има ефективни „оръжия“ срещу тях. „Разполагаме с много симптоматични средства, осигуряващи качество на живот и десенсибилираща терапия (алергенна имунотерапия), която дава шанс да се спре хиперреактивността към полените“, обяснява алергологът. „Само след консултация с лекар в описани срокове и дозировки се прилагат симптоматични средства от различни групи – антихистамини, кортикостероиди, деконгестанти, левкотриенови антагонисти и др.“, подчертава д-р Вели. Алергенната имунотерапия (АИТ) пък е единственото налично в момента етиологично лечение на сезонния алергичен ринит. „Може да се прилага заедно с всички останали форми на лечение за пълното овладяване на симптомите на болестта и е подходящо за пациенти над 5-годишна възраст. Десенсибилизацията се състои в приложението на контролирани и постепенно покачващи се дози алергенни екстракти и води до развитие на временно състояние на толерантност към агента, отговорен за алергична реакция или реакция на свръхчувствителност“, разкрива принципа ú на действие специалистът от Клиниката по спешна токсикология на ВМА.

Душ след всяка разходка навън

Наред с терапията в сезона на алергиите е важен и режимът на живот. Как можем да „тушираме“ оплакванията, ако сме със сенна хрема? „Първият съвет, който получават пациентите, е да се избягва контактът с алергена“, категорична е д-р Вели. Ето и препоръките на алерголога как може да се постигне това:

Да се следят седмичните и месечните прогнози за поленовата концентрация в населеното място.

Да не се излиза навън и да се държат затворени прозорците по време на високата поленова концентрация – най-вече сутрин (съветът се отнася и при шофиране).

След като се приберат у дома, е добре пациентите да си вземат душ веднага. Ако не е възможно, задължително да измият лицето, ръцете, да промият носа със спрей с морска вода.

По време на поленовия сезон е препоръчително носенето на защитни очила. При силна чувствителност – и на маски.

Д-р Вели признава, че заради сезонния характер на оплакванията редица пациенти търсят помощ от алерголог с голямо закъснение, след като са страдали с години. „Това води до увеличаване на алергиите към повече от един алерген и се стига до т.нар. полисензибилизация“, алармира специалистът от ВМА. И напомня – алергичният ринит се счита за фактор с висок риск за развитие на бронхиална астма в 45-69% от случаите. Затова – не го подценявайте!

"Календарът е изготвен от Мариела Христова-Савова, биолог в Националния център за заразни и паразитни болести в София".

cross