„Живеем спокойно, разумно и просто, не вярвате ли вие, елате ни на гости.“ Повече от 30 години са минали, откакто излиза хитът „Елате ни на гости“ по музика на Морис Аладжем и текст на Венци Мартинов, който го пише на една салфетка, докато е на гости при „ритонците“. Песента продължава да звучи от сцената и ефира, няколко поколения знаят думите ú на изуст. „Макар че днес изглежда прекалено романтична, а животът ни далеч не е толкова прост“, както казва Здравко. Незабравими са и много други техни песни: „Джалма“, „Някога, но не сега“, „Дон Кихот и Дулцинея“, „Цяла нощ“, „Как си, амиго“, „Две звезди“... Всичко започва през 1975 г., когато Катя и Здравко се запознават като състуденти в Българската държавна консерватория и стават дует и двойка. Единствени в историята на академията се явяват на държавен изпит като дует и още през летата на 1977-79 г. започват своята кариера по курортните комплекси на Черноморието. Мениджър от Полша забелязва Катя и Здравко и изпраща покана до Българската импресарска агенция, чува ги и големият български композитор Тончо Русев и ги кани на разговор. Дуетът заминава за Полша и това се оказва трамплинът за тяхната кариера. Следват концерти в Русия и почти всички бивши републики, Германия, Куба, САЩ, Канада, Нигерия, Замбия, Мозамбик, Зимбабве, Танзания, Сирия, Кипър, Македония, Сърбия, Гърция, Унгария, Чехия, Румъния. Пътят им ги среща с най-известните български автори на музика: Тончо Русев, Морис Аладжем, Живко Колев, Вальо Вълчев, Иван Пеев, Иван Кутиков, Зорница Попова и техните безценни съвети оформят трайното им и стойностно присъствие в българската музика. Днес продължават да работят с млади и талантливи попълнения в тяхното творчество като Драго Драганов, Росен Димитров, Ангел Симеонов (текстописци), Чавдар Коцев, Алекс Нушев, Щерьон Пилидов, Илия Ангелов (композитори), Ани Пешева, Мартина Иванова (композитори и музиканти).
За мен беше истински вдъхновяващ разговорът с Катя и Здравко, които имах чувството, че познавам цял живот.

• Много пъти съм се питала, защо някои „звезди“ бързо изгряват, избухват в ярка светлина и скоро след това изчезват?

Здравко: Заслуга на журналистите, които започват да „звездосват“ някои изпълнители, без да са го заслужили. На второ място самият им манталитет: когато станат бързо полулярни, се смятат за великани, започват да си вярват и изпадат. А трябва непрекъснато да се надгражда. На трето: когато нямаш повече какво да кажеш. И четвърто: ако знаех каква е тайната рецепта за дългогодишен успех, щях да получа Нобелова награда!
Катя: Според мен трябва да си „целунат от Бога“, но както се казва, талантът е 10%, а 90% са труд. Необходими са интелект, музикално образование и креативност. Да си обграден от добър екип може да помогне донякъде, но екипът няма да более така за твоите успехи, както ще болееш ти. Основно трябва да разчиташ на себе си.
Да имаш достатъчно качества да поддържаш интереса на публиката с творчество, да надграждаш, както каза Здравко, силно да обичаш това, което правиш, да влагаш страст в това как го поднасяш, как се позиционираш в обществото като личност и изпълнител.
Здравко: А творчеството се изразява не само в една хубава песен, която да е интересна на публиката. В творчеството, по-скоро в твоя артистичен образ, са включени страшно много компоненти, никога не можеш да кажеш кой е по-важен: дали визия, дали излъчване, дали подреждане на програма, дали контакт с публиката, дали глас, дали песен. Нито един от тези фактори не е водещ, но те са един комплекс, който се нарича Магия на сцената.
Катя: Въпреки всичко песните бих сложила на първо място, защото публиката те харесва и те припознава, и те обича заради песните ти. Но за да направиш една песен хит, трябва да имаш изброените качества.

• Вие сте заедно не само като дует, а и като щастлива двойка повече от 46 години. Каква е вашата „рецепта“?

Здравко: От сутрин до вечер спорове по всички възможни въпроси и лични, и професионални! Нон стоп спор! В спора се ражда истината.
Катя: И както написа Венци Мартинов в „Спор“: „Но винаги свършва на сцената спорът, когато ни събира песента.“.
Здравко: Каквото и да си говорим, работата ни обединява. И движението в една посока.
Катя: Гледането в една посока!

• Спомняте ли си първата ви среща? Любов от пръв поглед ли беше?

Катя: Не, не е било любов от пръв поглед. Ние се запознахме като състуденти и постепенно се „надушихме, че сме от една порода“. Отначало бяхме приятели, от сутрин до вечер бяхме заедно. При нас не е избухнала изведнъж любовта, има и такива случаи в живота, виждаш го и казваш: „Да, това е мъжът на живота ми.“.
Здравко: Да... и след три години се развеждат...

• Катя, Вие сте в юношеския отбор по волейбол на „Локомотив“ София, когато става републикански шампион. Никога ли не сте мислили за кариера в спорта?

Аз играх волейбол - девойки старша възраст, до гимназията. През пубертета растях много бързо, играех нападател и имах много силен сервис. Но в един момент спрях да раста, а за да си нападател, трябва да си висок над 1,70 м. Треньорката ми каза, че трябва да стана разпределител, но аз исках да бъда само нападател! Паралелно с това участвах в ансамбъла на МВР като беквокалистка. Тогава реших, че музиката ще е моят живот, а не спорта. Но съм много благодарна на спорта, защото ми даде много неща, най-важното да мога да работя в екип. Направи ми едно здраво тяло и една много добра мускулатура, на която дължа издръжливостта си на сцената.

• Здравко, в училище музиката за Вас е само хоби и родителите Ви „виждат“ като архитект. Как решихте да се „преборите“ за музиката?

Аз учебници не си купувах, купувах лампи за усилватели, това беше периодът на аналоговите усилватели. Музиката си ме теглеше, от малък свиря на акордеон, свирил съм на тромпет, уж така за обща култура, родителите ми ме пращаха по разни школи. Завърших средно специалното си образование като строителен техник, но цялата ми настройка беше просто да завърша и да не ги разочаровам, а пък после да кандидатствам в консерваторията. Доволен съм от това, което направихме и правим в живота. Защото няма по-прекрасно нещо от това да радваш хората. Огромно е удовлетворението след концерт, когато виждаш толкова много радостни хора и знаеш, че ти си допринесъл за доброто им настроение с работата си, която обичаш. По-голямо щастие няма!

• Защо избрахте името „ритон“? Каква важна символика видяхте в него?

Здравко: Ние започнахме с името „Студио 2“, което ни даде Тончо Русев. Той е първият, който ни чу още докато бяхме студенти. Направихме две преводни песни, така беше навремето, правиш два кавъра на чужди хитове. Ние решихме да не са хитове, а да са просто американски песни с български текстове, които на нас ни харесват. Направихме ги и ги пуснахме в радиото, тогава имаше комисия от специалисти. Приеха ги, но с едно уточнение. Посъветваха ни да сменим името „Студио 2“, защото тогава беше модата на студията, по телевизиите студио кръщаваха програми. Освен това съществуваха прекрасните „Студио В“, те бяха на върха на славата – вокалната група начело със Стефан Димитров. Звуково „Студио две“ наподобяваше на „Студио ве“ и не беше в наш интерес като млади изпълнители. И тогава нашият кум, композиторът Любен Цветков, ни предложи името „ритон“: свързано е с България, с българското, с тракийското съкровище, в миналото с него са издавали сигнали по време на лов, а и в името има „тон“. На мен тогава ми прозвуча много грубо, но сега не мога да си представя никакво друго име.

• Вярно ли е, че станахте известни първо в Полша и бившия СССР, а след това у нас?

Катя: Да, една година работихме в Полша. Там работихме с много международни програми, имаше продуценти и организатори от целия бивш социалистически лагер. Там получихме покана да представяме България в интернационалната програма „Мелодия друзей“, която обикаляше целия бивш Съветски съюз с колеги не само от източния блок, а и от много западни държави. Така ни тръгна кариерата. В България се разбра за нас, след като излязоха статии в списания в Съветския съюз.

• Какво се случи от една от най-обичаните от публиката ви песни „Елате ни на гости“ до песента „Не идвайте на гости“ от неиздадения ви албум?

Здравко: Песента „Не идвайте на гости“ е просто шарж, свързан с всички икономически промени с навлизането на пазарната икономика. Албумът излезе в началото на 90-те, когато фалира „Балкантон“, но не беше издаден и по други причини. Той беше много хаплив, а още съществуваше цензура. Имаше песни като „Винаги в Кореком, никога в Нар Маг“. Албумът беше своеобразен протест, беше прекалено смел за времето си.
Катя: Но беше отражение на епохата, в която се намирахме. Просто малко по-раничко се появи.

• Какво се случи след фалита на „Балкантон“?

Здравко: „Балкантон“ беше едно частно предприятие в условията на социализма, работеше на пазарен принцип. Беше един от най-големите издатели в Европа на дългосвирещи винилови плочи. Имаше най-хубавото оборудване от всички източни държави, в него се произвеждаха плочи за целия свят, не само за българския пазар.

• Но вашият дует продължи успешния си път и след промените, дори създадохте свой оркестър, своя вокална група „Ангелите на Ритон“, свой балет, първи сред българските поп изпълнители се осмелихте да направите голям самостоятелен концерт в НДК, първи използвахте 3D mapping-технология на концертите си, първи издадохте грамофонна плоча след завръщането на винила. Как успяхте да го постигнете?

Катя: И то цветна плоча! Червена („Пътят към твоето сърце“). После имахме и жълта винилова плоча и диск („Ритон в ритъма латино“), и бяла („Златен ритон“), а сега ще издаваме зелена!
Здравко: Как успяхме, ами жилави сме! Другият вариант беше да плачем и да се оплакваме колко всичко е зле. Ние решихме да се борим упорито.
Катя: Демокрацията ни завари в една доста активна възраст, слава Богу. Бяхме понатрупали вече опит.
Здравко: По времето на социализма нашата свободна професия работеше на пазарен принцип. Ние бяхме наясно с пазарната икономика, която навлезе. Апаратурата и осветлението бяха наши и ние работехме на договор с Държавното обединение „Музика“. Аз няма да забрява как започнахме. Получих в наследство един апартамент, продадох го и с всички пари от апартамента купихме огромна апаратура. И със собствената апаратура направихме собствен оркестър и тръгнахме да пътуваме. Тоест не бяхме чак толкова неподготвени икономически, защото знаехме, че трябва да инвестираме собствени средства. Не можеш да чакаш държавата да ти плаща записите, както беше преди.
Катя: Много бързо се ориентирахме, че трябва да се справяме сами в живота.
Здравко: Ние продължаваме да реинвестираме в професията си. Не може само да печелиш. Тръгнахме на риск и толкова години вече продължаваме да правим концерти.

• Кой е пътят към вашите сърца?

Здравко: Честни и открити отношения, без задни мисли. Не допускаме много хора до себе си, но тези, които сме допуснали, знаем, че искрено ни обичат и искрено ни уважават. А и ние се стремим да сме честни и открити, не сме излъгали никого.

• Как се поддържате във форма?

Катя: За съжаление не спортуваме, но тъй като имаме голяма градина, която иска поддръжка, двамата със Здравко запретваме ръкави и това ни е фитнесът. Аз повече следя храненето и диетите, защото той, каквото и да яде, не пълнее. Е, с годините може би да е сложил някое и друго килце. Докато аз трябва много да внимавам, защото моята структура е предразположена много към напълняване. Много чета на тази тема. Ограничила съм въглехидратите до минимум, единствените, които поемам, са плодовете. Много ги обичам и не мога без тях! Не обичам месо, но съм принудена да го ям, от време на време и малко протеинов хляб. За съжаление не мога да си организирам деня и да отделя време за спортуване, това е грешка от моя страна, при положение че съм била активна спортистка.

• Как се зареждате с енергия?

Катя: Чрез природата, чрез съприкосновението със земята и с растенията, с удоволствието да виждаш плода на своя труд. И с пътуванията с наши приятели.

• Какво планирате през 2024 г.?

Катя: На 18 март 2024 г., на моя рожден ден, в НДК ще имаме шоу-спектакъл, който ще се казва „Елате ни на гости на рожден ден“. Надяваме се дотогава да излезе и зеленият ни албум, за който ни остава да довършим само десетата песен, която се казва „И нощ, и ден“. На концерта през 2021 г. изпяхме 8 песни от този албум. Билети за концерта на 18 март могат да се купят отсега от Grabo, TicketPortal, на касата на НДК или онлайн от НДК.

• Вашето пожелание към читателите на сп. Betty Моята аптека?

Катя: Да бъдат здрави и да влизат в аптеките само за витамини и хранителни добавки!
Здравко: И за списание Betty!