Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
Снимка: https://www.pexels.com/

Закъснялото достигане на зрялост вече не е теория, а реалност. Днес тийнейджърите не бързат да прегърнат предполагаемите радости на възрастните. Развитието се забави значително – днешният 18-годишен се държи повече като 15-годишен, а днешният младеж на 21, се държи като тийнейджър.

Във време, когато завършилите висшето си образование деца се връщат да живеят под покривите на родителите си и кариерното развитие изисква години стажове и дипломи, възрастта, в която младите достигат зрялост, се увеличава практически към 30-те години. Юношеството, свободно дефинирано като периода между пубертета и финансовата независимост, сега продължава около два пъти повече, отколкото през 50-те години на миналия век.

Израстването винаги е имало своите предизвикателства, но днешният свят изисква много повече време – за експериментиране, за допускане на грешки, за осигуряване на здравословно развитие. Днес възлагаме много повече очаквания на децата от всякога и голяма част от живота им е под микроскоп, гледан от родители и връстници.

Светът, особено в развитите страни, толкова стремглаво и динамично се промени и усложни, че едва насмогваме да се нагодим. Ако се замислите как преди ви изпращаха да купите хляб например, вие отивахте и купувахте хляб. Ако сега изпратите детето си за хляб, то ще се изправи пред витрината и ще трябва да избира между многото марки, видове, размери, форми…

Помислете си за времето, когато сте били в училище и сте получили лоша оценка. Имахте ли възможност, ако искате, да я скриете и да измислите стратегия за справяне, докато класната не я нанесе в бележника ви и изиска подпис от родител. Днес родителите знаят, понякога преди самoто дете да разбере, каква оценка е получило то. А това не му оставя възможност да скрие и се справи само, ами трябва да се изправи пред трудни въпроси веднага, щом се прибере.

Предишните поколения не е трябвало да се справят с толкова голям и многообхватен стрес спрямо този, на който са подложени днешните юноши. Повече от всякога децата растат в домакинства с един родител или домакинства, в които и двамата родители работят, така често остават без родителски напътствия по време на епизоди на силен емоционален стрес.

Това прави много юноши склонни към прекомерна употреба на нездравословни механизми за справяне, напр. намиране на комфорт в храната, употреба на вещества, време пред екраните, което налага да научат по-здравословни начини за справяне с емоционалния дистрес по-късно в живота.

За разлика от предишните поколения, където комфортен начин на живот можеше да се води само с диплома за средно образование, днес това става все по-трудно. Конкуренцията за работни места се увеличи, правейки висшето училище все по-необходимо в бъдеще.

В света, който нашите деца наследиха, сега се очаква младите мъже да имат емоционална чувствителност и комуникативни умения, които далеч надхвърлят тези на мъжете от всяко предишно поколение. А за момичетата се очаква да развият физическа издръжливост и самоувереност, които не са били необходими в такава степен на жените от предишно време.

Сексуалността им се разширява отвъд бинарните избори от миналото. Това означава, че за нашите деца ще е нужно повече време да учат, практикуват и експериментират с много по-широка гама от черти на възрастни хора от всякога, за да станат успешни възрастни в бъдещия свят.

За щастие има предимства от това състояние на продължително юношество. Повечето юноши започват с рисково поведение на „възрастен“ по-късно в живота, което води до по-малко употреба на алкохол и вещества от непълнолетни и значително по-ниска степен на рисково сексуално поведение.

Те прекарват много повече време у дома и за разлика от техните предшественици го напускат по-късно и са по-малко заинтересовани да получат своята независимост, от което следват проблеми при вземането на решения и правенето на промени. Сложният свят води до това, че днешните юноши имат нужда от много повече време да изпробват различни възможности в училище, любовта и работата. Някои влизат в университет само за да решат, че това е грешното място.

Вместо да тласкаме младите да узреят по-бързо, имайки предвид новия свят, в който те ще живеят, трябва да променим концепцията си за юношеството, като я разширим до средата на 20-те години, да променим културните си очаквания за тях, да ги възпитаваме по различен начин и така да ги подготвим за бъдещ успех.

Направете отглеждането на балансиран, здрав възрастен ваш основен приоритет, вместо да карате тийнейджъра си да учи на всяка цена в престижен университет, ставайки жертва на мита, че детето ви ще се справи по-добре в дългосрочен план, ако влезе в правилния университет в точното време. Насърчавайте децата си да спортуват и да учат музикален инструмент само за забавление. Опитайте се да не правите графика им толкова натъпкан, че да нямат време да мечтаят.

Оставете децата си да се провалят! Когато предотвратявате провала им, те никога не се научават как да използват процеса на проба и грешка (който включва предимно грешки), за да развият собствените си умения за решаване на проблеми и да израснат от грешките си.

Младите принадлежат на онлайн общност и те се свързват виртуално на екрана. Не ги наказвайте с лишаване от телефона или компютъра им! Технологията заема централно място в техния живот. Те намират смисъл в съществуването си чрез връзката по този начин.

Даването на повече време на младите хора да намерят своето място в света в крайна сметка може да доведе до по-емоционално стабилни и здраво стъпили възрастни в дългосрочен план. В края на краищата в наши дни живеем по-дълго от всякога – защо да бързаме да пораснем толкова бързо?