Рецепти за домашен сапун

Сапунът по дефиниция е мазнина или масло, смесени с алкални елементи. Маслото идва от животно или растение, докато алкалът е химикал, наречен луга. При производството на сапун лугата е натриев хидроксид. Течният сапун изисква калиев хидроксид.

Комбинирането и след това нагряването на масло и луга води до създаването на сапуна. Тази химична реакция се нарича осапунване. Без луга осапунването не е възможно, така че лугата е необходима за създаването на сапун.

ОСНОВНИ СЪСТАВКИ

За да направите този сапун с кокосово масло и зехтин, ще ви трябва:

Има два метода за приготвяне на сапун:

По-долу ще намерите инструкции за сапун с горещ процес. Получават се между 7-10 сапуна.

Инструкции:

  1. Измерете съставките и облечете предпазни дрехи. Настройте котлона на ниска степен. Поставете в съд кокосовото масло. Пригответе разтвора на лугата във водата, като добавяте луга към водата (а не обратното!). Докато маслото се разтопява, внимателно разбърквайте с шпатула, докато добавяте разтвора на лугата. Ще стане горещо и ще изпусне изпарения, което е добре. Оставете настрана разтвора на лугата. Оставете да се охлади за 15 до 20 минути.
  2. Проверете маслата. Ако кокосовото масло се е разтопило напълно, добавете зехтина. Разбъркайте добре.
  3. Проверете температурата на маслата с помощта на термометър. След като маслата достигнат необходимата температура (49 до 54°C), внимателно изсипете лугата, за да избегнете пръскане. Разбъркайте бавно. Може да използвате миксер на ниска степен, като внимателно разбърквате с кръгообразни движения.
  4. Продължете да смесвате и разбърквате още 10 до 15 минути или докато сапунът започне да образува следи. Това е, когато маслата и разтворът на луга са се сгъстили и изглеждат като смес за кекс.
  5. Покрийте съда. Гответе на ниска температура за 50 минути. Ако сместа шупне, разбъркайте внимателно.
  6. Изключете котлона и оставете да се охлади, докато сместа падне под 80°C. Добавете етерични масла и оцветители по ваш вкус. Смесете добре.
  7. Изсипете сместа във форма за сапун. Загладете горната част с шпатула. Потупайте формата, за да премахнете евентуални мехурчета. Отгоре поръсете със сушени билки, ако желаете.
  8. След като излеете сапуна във формата, оставете го да престои 24 часа. След като изстине, внимателно извадете сапуна от формата.
  9. Нарежете на блокчета. Ако сте използвали единични форми за сапун, просто ги извадете.
  10. Можете да използвате сапуна си веднага, но може да го оставите да изсъхне още една седмица. Това ще подобри неговата твърдост и качество.
  11. Горещият сапун има по-обикновен вид, но ако предпочитате по-изискана форма, опитайте метода на студения процес.
  12. Имайте предвид също, че сапунът „Направи си сам“ обикновено има по-лек аромат от традиционния, закупен от магазина. Можете да използвате повече етерични масла, за да засилите аромата.

Любопитни факти

Меркурий, Уран и Марс ретроградни за ЧНГ

Когато планетите тръгнат назад, животът на мнозина се обръща с „главата надолу“. Кога небесните ни господари ще са в ретро фаза през новата година и за какво да внимаваме? Ето отговорите на астролозите.

Марс, Уран и „вечният заподозрян“ – Меркурий, започнаха новата 2023-та „на контра“. Астролозите успокояват, че Червената планета ще е ретроградна за кратко – от 1 до 11 януари, и няма да обърка плановете ни. Уран обаче ще създава проблеми веднъж от 1 до 21 януари и после – от 29 август чак до края на 2023 г.

В това време има риск интуицията ни да се обърне срещу нас и да се отдадем на опасен мързел, предупреждават познавачите на звездите. „Хиперактивният“ Меркурий ще е ретро само до 17 януари. Но не бързайте да се радвате – най-близката планета до Слънцето ще обърква сметките, плановете и връзките ни още три пъти през годината – от 21 април до 14 май, от 23 август до 14 септември и от 13 декември до края на годината. За сметка на това, Венера ще е по-„милостива“.

Господарката на здравето и любовта обръща ход от 23 юли до 3 септември. Затова и в разгара на лятото не е изключено болежките ни да се обострят. И – не по-малко неприятното – астролозите алармират, че през отпускарския месец няма да е време за любов.

Тъкмо Венера ще се успокои, и Юпитер ще навлезе в ретро фаза от 4 септември чак до 30 декември. Тези 4 месеца ще са изпитание – има опасност да „излизаме от кожата си“ и да губим почва под краката си. Веднъж, но пък задълго, и Господарят на кармата – Сатурн ще обърне курса си. Астролозите предупреждават, че в периода от 17 юни до 3 ноември може да станем жертва на манипулации и предателства и да ни се стоварят куп дребни неудачи във всички сфери.

Паралелно със Сатурн, ретрограден ще е и Нептун. От 30 юни до 5 декември е добре да не залитаме към вредни навици, да не разчитаме твърде много на Фортуна и да опитаме да тушираме напрегнатата енергия с повече добри дела. Последната планета – Плутон, ще се движи наобратно от 1 май до 10 октомври. Но не се бойте – това ще е време за „здравословно“ вглъбяване, коeто може да ни позволи да избистрим важни идеи. Стига да вярваме в силите си, уточняват астролозите. Затова бъдете смели през 2023-та, напук на планетарните капризи!

Биочервило убива бацилите

Червило с екстракт от червена боровинка убива вируси, бактерии и гъбички. Биопродуктът с антибактериални свойства е създаден от екипа на Анхел Серано-Арока от Католическия университет във Валенсия. Екстрактът е добавен към кремообразна основа за червило, съдържаща масло от ший (карите), витамин Е, провитамин В5, масло от бабасу и масло от авокадо.

Учените разкриват пред изданието Applied Materials & Interfaces на Американското дружество на химиците, че са тествали червилото върху култури, съдържащи различни вируси, бактерии и вид гъбички. И двата типа вируси са били напълно унищожени в рамките на 1 минута след контакт с биопродукта. Резистентните към лекарства бактерии и гъбичка до голяма степен са били ликвидирани до 5 часа след прилагането на сместа.

Изследователите от Валенсия предполагат, че новата формула на червилото може да осигури защита срещу различни патогени, което прави по-безопасно споделянето му с други хора.

Мухи и хлебарки изпитват болка

Колко пъти сте смачквали хлебарка или досадна муха? Тези „невинни убийства“ може да се окажат изключително мъчителни за жертвите. Митът, че насекомите не изпитват болка е напът да бъде разбит, смятат от сп. Science Alert.

Доказателствата идват след проучването на над 300 научни изследвания. Дали и колко ги боли насекомите е проверено благодарение на рамка от 8 критерия, залегнали в Закона а хуманно отношение към животните на Обединеното кралство. Под закрилата му на Острова наскоро попаднаха две други големи групи безгръбначни – декаподни ракообразни (включително раци, омари и скариди) и главоноги (включително октоподи и калмари), за които се доказа, че изпитват болка. Проучванията сочат, че мухите и хлебарките отговарят на шест от критериите. Според рамката това е „силно доказателство“ за наличието на болка.

„Съществено доказателство“ пък има за пчелите, осите и мравките (те отговарят на четири критерия), както и пеперудите, молците, щурците и скакалците (три критерия). Ако науката приеме, че насекомите изпитват болка, ще трябва да се преосмислят политиките по отношение на отглеждането им за храна и фураж. Тази индустрия „погубва“ над трилион от тях годишно. Същото важи и за алгоритмите за борба с вредителите, защото пестицидите ежегодно обричат няколко трилиона диви насекоми на бавна и мъчителна смърт, коментират от Science Alert.

Масаж на лицето - предотвратява стареенето на кожата и се бори с бръчките

Масажът стимулира кръвообращението, кожата се насища с кислород, което от своя страна води до нейната регенерация и засилване на метаболитните процеси.

Редовният масаж на лицето спомага за стягането на кожата, повишаването на нейния тонус и елиминирането на излишните токсини. Стимулира се производството на колаген – естествения протеин, който поддържа еластичността на кожата, редуцира бръчките и спомага за нейната хидратация.

Масажите на лицето се борят срещу външните белези на недоспиването и излагането на излишен стрес, каквито са тъмните кръгове и торбичките под очите. Освен това облекчават главоболието при преумора.

Основните техники при класическия масаж на лицето са поглаждане, потупване, притискане и пощипване. Те са правят по основните масажни линии и се извършват в посока отдолу нагоре и от центъра към периферията по т.нар. масажни линии.

Масажни валячета за лице

Азиатките използват каменни валячета за лице от векове. Изработени са от полускъпоценни камъни, като всеки от тях има своето собствено благотворно влияние върху кожата. Сред най-често използваните видове са нефрит, бял и розов кварц, обсидиан, лунен камък, аметист и тигрово око.

За оптимален ефект е препоръчително да правите ролковия масаж поне три пъти седмично в продължение на 15 минути.

Процедурата е препоръчителна за почти всеки тип кожа, но е добре да се избягва при хора, страдащи от кожни заболявания, диабет, хипертония и сърдечни заболявания.

Кисело зеле – ползи за здравето

Любимото на българите кисело (ферментирало) зеле се е приготвяло по нашите земи от хиляди години. Тогава ферментацията е била начин за запазване на храните. Киселото зеле е оцеляло във времето, за да се превърне в популярна гарнитура. Особено ценено е още в Китай и в Германия. Благодарение на ферментацията киселото зеле има хранителни и здравословни ползи, далеч надхвърлящи тези на прясното зеле.

Киселото зеле е много питателно и съдържа богатство от хранителни вещества, важни за оптималното здраве. Една чаша (142 грама) осигурява:

Киселото зеле е особено полезно, тъй като претърпява ферментация – процес, по време на който микроорганизмите в зелето усвояват естествените захари и ги превръщат във въглероден диоксид и органични киселини. Ферментацията започва, когато дрождите и бактериите, които естествено присъстват върху зелето и ръцете ви, както и във въздуха, влязат в контакт със захарите в зелето.

Ферментацията на киселото зеле създава условия, които увеличават растежа на полезните пробиотици, които също се намират в други популярни здравословни продукти, като кисело мляко и кефир.

Пробиотиците са бактерии, които осигуряват многобройни ползи за здравето. Те помагат храните да станат по-смилаеми, което увеличава способността на червата да абсорбират съдържащите се в тях витамини и минерали. Въпреки това за разлика от прясното зеле киселото зеле може да бъде с високо съдържание на натрий. Имайте това предвид, ако съблюдавате приема на сол.

ПОДОБРЯВА ХРАНОСМИЛАНЕТО

Някои изследвания показват, че чревният тракт съдържа над 100 трилиона микроорганизми или „чревна флора“, което е 10 пъти повече от общия брой клетки в тялото. Непастьоризираното кисело зеле съдържа пробиотици, които са полезни бактерии и действат като първа линия на защита срещу токсини и вредни бактерии. Те могат също така да подобрят храносмилането и цялостното здраве.

Пробиотиците, като тези в киселото зеле, могат да помогнат за подобряване на бактериалния баланс в червата, след като е бил нарушен от употребата на антибиотици. Изследванията показват също, че пробиотиците спомагат за намаляване на газовете, подуването при запек, диария и симптоми, свързани с болестта на Крон и улцерозен колит.

Различните пробиотични щамове предоставят разнообразни предимства за здравето. Изследванията показват, че една порция кисело зеле може да съдържа до 28 различни бактериални щама.

УКРЕПВА ИМУННАТА СИСТЕМА

Киселото зеле е източник на имуностимулиращи пробиотици и хранителни вещества. Поддържането на здрава чревна флора също помага за предотвратяване на растежа на вредни бактерии и дори може да засили производството на естествени антитела.

Освен това редовната консумация на пробиотични храни като кисело зеле може да намали риска от развитие на инфекции като обикновена настинка и инфекции на пикочните пътища. Киселото зеле е богато и на витамин С и желязо, които допринасят за здрава имунна система.

СПОМАГА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ТЕГЛОТО

Редовната консумация на кисело зеле спомага за редуцирането на теглото. Това се дължи на факта, че киселото зеле е с ниско съдържание на калории и с високо съдържание на фибри. Диетите с високо съдържание на фибри ни държат сити за по-дълго време, което спомага за естествено намаляване на броя на калориите.

ПОМАГА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА СТРЕСА И ПОДДЪРЖА ЗДРАВЕТО НА МОЗЪКА

Проучвания откриват тясна връзка между червата и мозъка. Те са открили, че типът бактерии, присъстващи в червата, има способността да изпраща съобщения до мозъка, влияейки върху начина, по който той функционира и възприема света.

Например ферментиралите пробиотични храни като кисело зеле допринасят за създаването на здравословна чревна флора, което спомага за намаляване на стреса и поддържане на здравето на мозъка. Установено е, че пробиотиците помагат за подобряване на паметта и намаляване на симптомите на тревожност, депресия и аутизъм. Киселото зеле може също така да поддържа здравето на мозъка чрез увеличаване на усвояването от червата на минерали, регулиращи настроението, включително магнезий и цинк.

МОЖЕ ДА УКРЕПИ ЗДРАВЕТО НА СЪРЦЕТО

Киселото зеле може да допринесе за по-здрава сърдечносъдова система. Това е така, защото съдържа фибри и пробиотици, като и двете могат да помогнат за намаляване на нивата на холестерола.

Освен това то е един от редките растителни източници на менахинон, по-известен като витамин К2, спомагащ за намаляване на риска от сърдечни заболявания, като предотвратява натрупването на калциеви отлагания в артериите.

За да сте сигурни, че ще усвоите всички ползи от киселото зеле, най-добре е да си го направите сами. Няма нищо по-хубаво от домашното кисело зеле с морска сол!

На СПА в студа – Огняново

24! Толкова са минералните извори, които превръщат Огняново в едно от СПА съкровищата в България. Живителната им сила са открили още римляните, които преди две хилядолетия са направили първите каптажи в Никополис ад Неструм.

Днес селцето, кацнало на двата бряга на буйната река Канина, е магнит за туристи заради „живата вода“, мекия климат, родопското гостоприемство и чудното вино от долината на Места.

Водата в Огняново лекува 100 болести, хвалят се местните. И далеч не преувеличават. Бистрата, гореща, слабо минерализирана (богата на флуор, калций и метасилициева киселина) вода е приятна на вкус (макар и с лек дъх на сероводород) и подходяща както за пиене, така и за бани. Проучванията сочат, че балнеолечението в СПА курорта действа благотворно при редица заболявания и състояния като:

Пийте водата при кариес и остеопороза

В Огняново „живата вода“ буквално тече от чешмата. А пиенето ú действа като еликсир при остеопороза, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни заболявания, дори – при зъбен кариес, категорични са изследванията.

Големият дебит на изворите – 70 л/сек, позволява басейните в десетките комплекси да се пълнят непрекъснато, без да се налага да се подгряват допълнително или да се третират с „тежки“ химикали. А мекият климат – в комбинация с 40-градусовата температура на водата – гарантира СПА удоволствия на открито дори през лютия януари.

Джакузи за бедни и богати

Между 30 и 70 лв. на вечер – в този диапазон варират цените на легло през сезона в Огняново. За по-заможните и претенциозни туристи курортът предлага 4- и 5-звездни комплекси с модерни СПА центрове. И по-бюджетните хотели и къщи за гости обаче гарантират пълноценен релакс – с откритите си и закрити джакузита и басейни, сауни и парни бани.

През 2019 г. бе реновирано и „Мирото“ – природният „СПА център под звездите“ на селцето, в който години наред местните и туристите можеха да се плицикат безплатно. Сега естествените джакузита разполагат със съблекални, WC, детска площадка и са достъпни и за хора с увреждания.

Отскочете до Лещен и Ковачевица

Сгушеното между Родопите и Пирин Огняново може и да ви изглежда „накрай света“, но всъщност е в центъра на истинска вселена от забележителности. Най-близката, разбира се, е древният „Град на победата“ – Никополис ад Нестум, основан от император Траян през 106 г. от н.е. Археологическият паметник, запечатал величието на две епохи – Античността и Средновековието, е буквално на няколко минути с кола от курорта.

За „пътешествениците във времето“ задължителни са и други две спирки високо в Родопите – архитектурните резервати с калдъръмени улички, каменни къщи и старинни килийни училища и църкви – Лещен и Ковачевица. Малко по-далеч са Делчево и Долен, но разходката до селцата, съхранили духа на Възраждането, си струва.

Угощение с „Рубин“ и комитско кълцано

Районът около Огняново е осеян и с природни феномени – Канинската екопътека, скалния комплекс Кози камък, пещерата Ризова дупка, оазиса сред вековните гори Синият вир… Но подозирам, че заради мразовитото време навън и уюта на СПА центровете повечето туристи не биха стигнали по-далеч от близките Гърменски чинари, които се извисяват на 24 м височина вече 600 години. И вместо на еко- ще заложат на кулинарен туризъм – дегустирайки типичните родопски гозби като пататник, печен боб, хайдушки пърленки и комитско кълцано в „компанията“ на местното вино „Рубин“.

Не бих могла да ги съдя!

#ПребориГнева

Ако само допреди 20 години в България беше немислима физическата или психическата агресия над лекар или медицинска сестра, то днес и ние сме част от мрачната световна статистика за насилие над медици. Скорошно проучване, проведено за Българския лекарски съюз, показва, че хората с лекарска професия сe сблъскват с агресията много повече от всички останали професии. Затова през септември 2022 г. съсловната организация рестартира кампанията си срещу насилието над медици, която продължава и през следващата година.

Доколко и дали за България важат резултатите от американско изследване, според което телевизионните филми на медицинска тематика - от „Спешно отделение“ до „Д-р Хаус“, са увеличили агресията на пациентите в спешните отделения?

Не се наемам да твърдя. Бих искала да цитирам обаче едно друго твърдение на български личен лекар за отношението лекари - пациенти: „Ние сме един отбор, ние сме от една и съща страна на барикадата. Това да ни противопоставят обслужва недостойни и чужди интереси. Ние се грижим за пациентите, а те се грижат за нас, защото, ако тях ги няма, ние ще бъдем безполезни“.

Кампанията

По темата за лекарските грешки и за правата на пациентите сме писали преди. Но темата за агресията към лекари и медицински персонал на работното им място е нещо различно и тревожно.

Тя е причината Българският лекарски съюз (БЛС) и психолозите от Лабораторията за психично здраве във ВМА да разработят алгоритъм на поведение при комуникация с агресивен пациент и/или близките му, да създадат специални листовки със съвети и да провеждат обучения на медицинския персонал в страната. Такива безплатни обучения се проведоха през септември и ноември 2022 г. като част от кампанията срещу насилието над медици #ПребориГнева.

Тя започва от гр. Самоков, една от невралгичните точки, в която медицинските екипи често са обект на вербална и физическа агресия. “Ние сами, с  известна подготовка, можем да избегнем кризисната ситуация, защото, когато тя вече е факт, дори и да бъде осъден извършителят, душевната рана в пострадалия колега трудно се лекува", казва д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз, на тренинга в Самоков.

Обучението включва практически и теоретични модули, чрез които участниците медицински лица повишават уменията си за справяне с актовете на агресия, усъвършенстват психологическите си умения за справяне в критични ситуации и за разрешаване на конфликти.

Първите обучения при рестарта на кампанията се проведоха на 17-18 септеври в МБАЛ „Самоков“. На 5-6 ноември тренинги имаше и в УМБАЛ „Лозенец“ в София. Обученията продължават и през 2023 г., вече има няколко лечебни заведения, които искат да се включат.

Причините за агресията

Председателят на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров обобщи наскоро на медицински форум основните причини за агресивно поведение срещу медицински лица: загрижеността за здравословното състояние, дългото чакане, усещането за лошо качество на получените грижи, неудовлетворение от отношението на медицинския персонал.

Според председателя на БЛС за преодоляването на проблема с насилието над лекари е изключително важно да бъде повишен авторитетът на съсловието сред обществото, като се започне още в училище; самите медици да бъдат подготвени за рискови ситуации и за агресивните действия да бъдат прилагани справедливи и бързи наказания.

По света

Според някои източници началото на агресията към лекарите тръгва от САЩ още от средата на 60-те години на миналия век поради превръщането в машина за пари на цели кантори, които се занимават единствено с дела срещу лекари и клиники. По информация на Световната здравна организация (СЗО) 38% от лекарите в цял свят са били жертва на посегателства. Според проучване в Германия около 50% от лекарите са били обект на агресия.

През 2018 г. Великобритания обявява „Програма за нулева толерантност към агресията към лекари“, според която, ако пациент или негови близки проявят агресия към медицинско лице, лечението му се прекратява. Проучване на Български лекарски съюз също показва, че 53% от лекарите в Италия са били жертва на насилие.

Проблемът с агресията води до такъв спад на интереса към лекарската професия в Италия, който през 2019 г. принуждава  Министерството на здравеопазването да разреши наемането на работа на пенсионирани лекари и да увеличи възрастта за пенсиониране на лекари.

Оказва се, че ситуацията в близката до нас Турция обаче е много по-сериозна, там почти 90% от заетите в здравния сектор са били жертва на насилие поне един път през кариерата си.

Правната рамка у нас

На 14 януари 2020 г. е подписано споразумение между Българския лекарски съюз, Министерството на здравеопазването и Прокуратурата на Република България, според което всички сигнали за агресия над медици да бъдат незабавно предавани към главния прокурор. Такива сигнали могат да бъдат подавани на е-мейла на БЛС blsus@blsbg.com

Обучителните курсове за справяне с агресивно поведение са безплатни за лекари и медицински специалисти.  Лечебните заведения, които желаят да се включат, могат да  позвънят на тел: 0898 483597 или да изпратят имейл дo pr@blsbg.com.

ПРОБИОТИЦИ, ПРЕБИОТИЦИ, МЕТАБОЛИТИ

Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN

Нашето благосъстояние, както и функциите на организма ни, зависят от състоянието на чревния тракт. Но какво знаем за него?

Чревният тракт е:

Какво знаем за микрофлората?

Всеки човек е уникален като пръстов отпечатък. Дори при близнаци със същия генотип сходството на микрофлората е ~ 20%.

Участва в синтеза на витамини от група В

Причините за дисбаланс на микрофлората могат да бъдат най-различни. Ето някои от тях:

Невинаги можем да разпознаем дисбаланса на чревната флора, отдавайки симптомите на различни причини. Най-често дисбалансът на чревната микрофлора се проявява чрез:

Популярната грижа за чревната флора досега включваше прием на пробиотици и пребиотици. Пробиотиците са живи микроорганизми, които, когато се приемат в адекватни количества, подпомагат здравето. Пребиотиците са несмилаеми вещества, които по същество са храна за пробиотиците. Синбиотиците представляват комбинация от пребиотици и пробиотици.

Целта на тази комбинация е повишаване жизнеспособността на пробиотиците. В процеса на своя живот живите пробиотични микроорганизми (лакто- и бифидобактерии) отделят полезни за човешкия организъм вещества: органични киселини, витамини, вещества с антибактериални свойства.

Комбинацията от такива вещества се нарича метабиотици (активни метаболити), тъй като те имат биологична активност и са в състояние да участват в биохимични процеси, като значително подобряват местообитанието на пробиотиците.

Най-новите и модерни продукти, които се грижат за чревната микрофлора, съдържат метабиотици. Метабиотиците (постбиотиците) са структурни компоненти на пробиотиците или продукти от техния метаболизъм, които имат биологична активност и оптимизират растежа на собствената ни чревна микрофлора.

Предимството на метабиотиците е, че оказват своето въздействие незабавно. Освен това:

Препоръчително е да се приемат пробиотици, метабиотици или комбинация от двете, като в зависимост от целта, може да получите следните резултати:

Редовният прием на метабиотици поддържа баланса на чревната микрофлора, подобрява храносмилането и усвояването на хранителните вещества, намалява дискомфорта в стомашно-чревния тракт и осигурява редовното изхождане. Както се разбира и от наименованието, те водят до подобряване на метаболизма и укрепват имунната система, както и намаляват риска от алергични реакции.

Кога е подходящо да се приемат метабиотици:

Не забравяйте, че някои от тези фактори зависят от нашата воля и старание и можем да намалим риска, като водим един здравословен начин на живот, редовно и пълноценно хранене, както и храна, богата на ферменти, ензими и фибри!

Шум в ушите! Опасно ли е?

40 на сто от хората – или почти всеки втори – се е сблъсквал с често влудяващото туптене, звънтене, свистене и пищене в ушите. Тинитусът (субективният шум в ушите) може да бъде симптом на редица заболявания – от високо кръвно до инфекция. И за жалост битката с него нерядко продължава с години. Какво го причинява, опасен ли е, има ли лечение и възможна ли е превенцията? Попитахме д-р Пролетина Боздукова, специализант в Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ-Бургас.

„Шумът в ушите (тинитус) може да бъде както симптом на заболяване, засягащо слуховия анализатор, така и белег за болестни процеси в главния мозък. Отделно от това се проявява при пациенти с артериална хипертония, атеросклероза, инфекциозни заболявания и още много други“, обяснява д-р Пролетина Боздукова.

Проблемът „няма възраст“. Поразява както млади, така и стари. „Но по-често са засегнати тези в по-напреднала възраст, поради това, че пациентите в тази група имат повече придружаващи заболявания“, уточнява специализантката от Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ-Бургас. Статистиката сочи, че около 40% от хората са имали или имат шум в ушите, като при една част от тях този симптом е с дългогодишна продължителност.

 

И психиката страда

Туптене, бумтене, свистене, кънтене, пищене – шумът в ушите има много „лица“. „Може да бъде с различна характеристика и интензитет. При някои болни е изключително травмиращ за психиката фактор и се налага консултация с психолог“, не крие д-р Боздукова.

„Принцип е, че нискочестотният шум е признак за болестни процеси в средното ухо, докато високочестотният се свързва със заболявания на вътрешното ухо и слуховия нерв. Това, разбира се, не се отнася за всички пациенти и много трудно може да се постави етиологична диагноза на базата на честотната и интензитетна характеристика на шума“, прави важно уточнение младата лекарка от Бургас.

„Много често тинитусът е придружен с малко или значително намаление на слуха, като двете не са в пряка зависимост, т.е. има пациенти, които са със сравнително добре запазен слух и с изключително дразнещ шум“, разкрива специализантката по УНГ болести.

Причинява се и от вируси

Вирусните заболявания са една от най-честите причини за възникване на шум в ушите вследствие на възпаление на средното или вътрешното ухо, подчертава д-р Боздукова. Когато е провокиран от т.нар. звукова травма, обикновено е съпроводен от намаление на слуха. „Тук не трябва да забравяме и постоянното излагане и работа в шумна среда. То води до постепенно и трайно намаление на слуха и шум в ушите. Превенцията на работещите в тези условия е задължително носене на лични предпазни средства“, напомня специализантката по УНГ болести.

Понякога се засяга вестибуларният апарат

Д-р Боздукова не пропуска да отбележи, че при някои пациенти с тинитус се засяга и вестибуларният анализатор, който също е част от вътрешното ухо. „Ако пък причината за шума е възпалителен процес, той много често е съпроводен с болка и повишена температура“, допълва лекарката от УМБАЛ-Бургас.

За да открият причината за тинитуса, УНГ специалистите използват различни диагностични методи. Обикновено се извършват функционални изследвания на слуховия и вестибуларния анализатор или образни такива – с оглед диагностициране на дадени заболявания, суспектни за появата на шума“, обяснява д-р Боздукова.

Не отлагайте консултацията с УНГ специалист

Лечението зависи от причините за възникване на шума и заболяванията, които го предизвикват. „Все още няма терапевтичен алгоритъм, а се цели да се премахне или излекува първопричината за появата му. Важно е да се отбележи, че при някои състояния, придружени с шум в ушите или внезапно намаление и загуба на слуха, е силно препоръчително да се потърси възможно по-скоро медицинска помощ.

За съжаление нерядко лечението е без успех, особено при пациенти, работещи дълго в шумна среда или такива, които са отлагали посещението при УНГ специалист за решаване на проблема“, признава лекарката от УНГ клиниката на УМБАЛ-Бургас.

Внимателно със слушалките и силната музика

На финала д-р Боздукова слага акцент и върху важността на превенцията. „Както вече споменахме, постоянното излагане на шум с висок интензитет при някои професии налага профилактика. Освен лични предпазни средства тя включва и изследване на слуха през определен период от време“, изтъква специализантката по УНГ болести.

Едно наум трябва да имат и хората, които не свалят слушалките от ушите си по няколко часа на ден. „Към използването им трябва да се подхожда разумно – да се правят почивки и звукът да не бъде с максимален интензитет“, категорична е д-р Пролетина Боздукова.

Нека храната ви бъде лекарство

Роден в Милано, Паоло Кортичели завършва държавната гимназия на науките „Алберт Айнщайн“ и след това се записва в курса по нутрициология, където се дипломира през 1975 г. с дипломна работа по хигиена. През 1977 г. става ръководител на пресслужбата на Миланския търговски съюз. Става ПР консултант на големи фирми, пише за Il Giorno, Il Mondo и Corriere della Sera.

През 90-те години e преподавател по „комуникация и фирми“ в Държавния университет в Милано. През 2017 г. основава онлайн списанието за предприемачи Il Velo di Maya MAGAZINE. През всичките години поддържа жив интереса си към правилното хранене, задълбочава знанията си и пише статии.

Откъде идва интересът Ви към науката за храненето?

Бях запален по химията и когато се записах в университета, избрах науката за храненето, защото беше иновативна специалност, каквато е и днес.

Пренесохте ли това знание в ежедневието си? Каква кухня се сервираше във Вашия дом?

Кухня без пържено, с ниско съдържание на мазнини и разнообразие в избора на храни и то благодарение на майка ми. Разбира се, ако се появеше повод да опитам добър салам или наденица, не се въздържах. Но със сигурност факултетът, който посещавах, оказа влияние върху хранителните ми навици и по-късно в живота. Сред любимите ми предмети бяха физиологията на храненето и биохимията.

Да поговорим за високата киселинност в стомаха, толкова широко разпространена напоследък. Кои са храните, които причиняват киселини?

Присъщи дразнещи характеристики: бяло вино, оцет, спиртни напитки, алкохол, доматен или цитрусов сок. Те заедно с чая, кафето и какаото насърчават производството на киселина в стомаха.

Какви храни препоръчвате на човек, страдащ от киселини?

Зърнени храни, за предпочитане пълнозърнести, пресни, нискомаслени и неферментирали сирена, зрели и некисели плодове: смокини, ябълки и банани, прясна нискомаслена рикота, обезмаслено кисело мляко, препечен хляб (избягвайте бисквитите или предпочитайте леки или домашно приготвени). Белият ориз е най-добрата храна, както и бялата паста (без сосове). Зеленчуците винаги трябва да се консумират задушени или сварени.

Какво да направим, за да облекчим болката в стомаха?

Силно се препоръчват успокояващи и освежаващи билкови чайове, като тези от лайка, маточина, градински чай, дафинов лист, копър или валериана. При болки се използва и бутилка с топла вода за отпускане на коремните мускули и постепенно облекчаване на болката. Препоръчва се също сух хляб, препечен хляб или сухари в малки количества за изсушаване на киселинността и потушаване на усещането за парене.

Бих добавил, че винаги е добре да имате подръка твърдо сварени яйца и добре отцедена моцарела, храни, които действат успокояващо на стомаха.

Не се препоръчват месни и протеинови храни, нали така?

В месото на скара и протеиновите храни като цяло винаги се образуват токсични вещества като хетероциклични амини, химични съединения, дължащи се на промени в химичната структура на протеините, по-специално на аминокиселините и креатина. Предлагам ви начин за готвене на бели меса, включително риба, при който не се използват никакви мазнини.

Трябва да имате на разположение зеленчуков бульон и малко бяло вино: сложете три супени лъжици бяло вино в тиган, сложете тигана на огъня. Алкохолът се оставя да се изпари - около минута и половина - и се добавя бульона, половин чаша. След около минута добавете бялото месо или рибата с малко сол. Ястието се сварява достатъчно, като в края на готвенето можете да намажете цялата повърхност с малко кисело мляко, все едно е майонеза. Готово за сервиране!

Какво ще кажете за храните, които съдържат нишесте?

В храните, които съдържат нишесте, като тестените изделия, картофите, хляба или ориза, независимо дали са печени или пържени, се образува акриламид, токсично вещество, което променя химичната структура на нишестетата.

Тези вещества са вредни за лигавицата на стомаха и червата и честата им консумация чрез прегорели храни повишава риска от развитие на някои форми на рак. Затова е по-добре да внимавате да не удължавате прекомерно фазата на готвене и да избягвате консумацията на явно загоряла храна.

Много хора използват сода за хляб при преяждане и киселини. Вярно ли е, че честата й консумация може да доведе до стомашни язви? Какви са препоръчителните дози, които не трябва да се превишават?

Не, не причинява язва, по-скоро може да се превърне в навик. Като дозировка чаена лъжичка на половин чаша вода, но трябва да избягваме да повтаряме приема на сода твърде често.

Според Вас правилното хранене достатъчно ли е за борба с киселините или трябва да се комбинира с медикаментозна помощ, предписана от гастроентеролог?

Зависи от случая. Разбира се, ако дискомфортът продължи във времето, препоръчително е да се консултирате със специалист. Вниманието обаче не трябва да се фокусира изключително върху стомаха и органите, свързани с храносмилането: в някои случаи всичко започва от гръбначния стълб, където може да има притискане точно на нивото на стомаха.

В тези случаи блуждаещият нерв се стимулира и тази аномалия предизвиква събуждане на стомашна киселина поради прекомерна секреция на солна киселина. С други думи: холистичното виждане помага за разширяване на хоризонта, за да се разбере по-добре какво се случва и защо.

Олеле, остарявам!

Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

Още една Коледа, още една Нова година зад ъгъла. Вървя по улицата, мислейки си за отминалите празници. Оглеждам се във витрината и се сепвам: леле, коя е тази лелка?! Може би и вие сте имали подобни преживявания, които напомнят за неумолимия ход на времето и за разминаването на вътрешните себеусещания с реалността. Не всеки ще си го признае, но дълбоко във всеки един от нас има страх от остаряването. Пък и нека сме честни със себе си – остаряването променя нещата!

За съжаление днес обществото гледа на старостта като на нещо нежелано и нещо, от което трябва да се страхуваме. Стареенето и смъртта са неизбежни, но няма нужда да позволявате на този страх да повлияе на настоящия момент – важно е как живеете живота си сега.

Ако се страхувате от остаряването и самотата, имайте предвид едно нещо – всеки ще остарее. Нормализирането на процеса на стареене и осъзнаването, че всички остаряват с вас, може да помогне за намаляване на тревожността, свързана с възрастта. Можете да сте спокойни, като знаете, че не сте първият човек, който остарява, и няма да сте последният.

Но защо все пак се страхувате да остареете?

За някои това е страх от физическите промени, които идват с остаряването. За други това е страхът да не загубят своята независимост и да се превърнат в бреме за близките си. А за мнозина това е страх от смърт-та. Без значение каква форма приема вашият страх, той може да бъде изтощителен. Може да ви накара да се тревожите за неща, които са далеч в бъдещето, и да ви попречи да се насладите на настоящия момент. Няма нужда да се страхувате от остаряването.

Това е естествен процес, който се случва на всеки. И това може да бъде красиво време от живота, ако сте подготвени за него. Да приемете признаците на стареене... хм, това не е нито лесно, нито задължително, но може да приемете, че хората, които са важни за вас, ви обичат с тези признаци на стареене. Това е непрекъснат и постепенен процес.

За да изживеете пълноценна старост и да продължите да се наслаждавате на всяка година, е важно да се освободите от този страх. Приемете остаряването като новата цел в живота ви и си изгответе план за остаряване в добро здраве, като превърнете страховете в здравословни действия.

Как да преодолеем страха от остаряването?

Знанието е сила

Първо, можете да се образовате какво да очаквате, когато остареете. Само защото остарявате, не означава, че автоматично ще бъдете болни и неспособни да се наслаждавате на живота. Нещо повече, важно е да запомните, че всеки остарява по различен начин. Ако някой, когото познавате, има здравословни проблеми или влошени умствени способности, това не означава, че ще се случи на вас. Всеки остарява със свое собствено темпо, така че не се сравнявайте с другите.

Говорете за това

С напредване на възрастта е напълно естествено да започнете да мислите повече за своята смъртност. За някои това може да бъде трудно да се примирят. Но е важно да запомните, че всеки се чувства така в даден момент от живота си.

Добре е да говорите за страховете си с някой, на когото имате доверие. Това може да ви помогне да разберете по-добре какво точно причинява страхът ви и как да се справите с него.

Съсредоточете се върху настоящето

Живейте в настоящия момент. Когато сте фокусирани върху това, което се случва в момента, е трудно да се тревожите за неща, които все още не са се случили.

Опитайте се да обърнете внимание на малките детайли в живота си и да се насладите на добрите моменти. Това ще ви помогне да оцените живота си и да се възползвате максимално от времето, което имате.

Използвайте го като мотивация

Страхът от остаряването всъщност може да се използва като мотивация за водене на по-здравословен начин на живот. Съсредоточете се върху това да живеете живота си с цел и смисъл и ценете времето, което прекарвате с любимите си хора. Това са нещата, които наистина имат значение.

Създайте наследство

Оставянето на наследство е един от най-добрите начини да преодолеете страха си от остаряването и смъртта. Това ви дава нещо, за което да живеете и да очаквате с нетърпение. Така вие не живеете само за себе си, а и за бъдещите поколения. Не е задължително да е нещо голямо или грандиозно. Просто не спирайте да мечтаете и да преследвате мечтите си. Това ще бъде запомнено. Без значение какво правите обаче, мислете за това като за символично безсмъртие – вашето наследство ще живее дълго, след като си отидете. И това е нещо, с което да се гордеете.

Някои хора оставят възрастта да ги определя, докато други намират начини да се подобряват с възрастта като хубаво вино или изискано сирене. Остаряването не трябва да ви спира. Не му позволявайте да ви попречи да живеете най-добрия си живот. Помислете си, че многобройните години, които са изминали, за вас са всъщност дар, помислете си колко по-млади от вас хора не са успели да остареят и вече ги няма. Та вие сте истински късметлии и точно сега му е времето да направите всички онези неща, които не сте сторили назад в годините. Всъщност остаряването може да бъде прекрасно нещо!

Само не забравяйте, че е важно как живеете живота си, а не кога ще умрете. Вместо да се фокусирате върху страховете си, съсредоточете се върху това да живеете живота си пълноценно и да се наслаждавате на всеки момент, без да се налага да поглеждате назад със съжаление. Още една година измина и все още сме тук – побелели, поостарели и помъдрели ценители на живота!

Играчка-плачка: ОПАСНИТЕ ТРАВМИ ПРЕЗ ЗИМАТА

Текст: д-р Филип Койнарски ортопед травматолог в Отделението по ортопедия  и травматология на МБАЛ „Света София“

Д-р Филип Койнарски

Бялата януарска „приказка“ лесно може да се обагри в тъмни краски след уж невинно падане на улицата или в планината. Кои са най-честите и коварни травми в сезона на поледиците и ските? Как да помогнем, ако станем свидетели на падане в града или в планината? Могат ли травмите през зимата да ни „изпратят“ на операционната маса? И кои правила е добре да спазваме, за да ги избегнем?

С тези въпроси се обърнахме към д-р Филип Койнарски, специалист в Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света София“ в столицата. Младият ортопед травматолог е лекар на младежкия национален отбор по футбол и е част от медицинския екип на тенис турнира Sofia Open.

Срещу неприятните зимни травми „застраховани“ няма. „В тези месеци при нас постъпват пациенти от всички възрасти, но най-често това са две групи: възрастните хора, претърпели инциденти по заледени повърхности, и практикуващите зимни спортове – като ски и сноуборд“, споделя опита си д-р Филип Койнарски.

Колене, глезени и китки са „на мушка“

Глезените и китките, оказва се, са обичайните „жертви“ в поледицата. „Може да се каже, че това са най-честите локации, в които се получават фрактури. Но зимният травматизъм далеч не се ограничава със счупванията в тези две области“, уточнява ортопедът от МБАЛ „Св. София“.

„Голям брой пациенти претърпяват мекотъканни увреди. А те могат да са не по-малко предизвикателство за нас, терапевтите. Увредите на глезенните и коленните връзки, менискалните увреди, са широко застъпени особено при любителите на зимните спортове. Не са изключение и нараняванията на гръбначния стълб“, споделя примери от практиката си д-р Койнарски.

При болка, оток и хематом – бързо на лекар

При кои симптоми трябва да сме нащрек след наглед безобидни падания през зимата? „Независимо от сезона, след претърпяна травма човек трябва да отчете как се изменя локалният статус в първите 24-48 часа. Нестихващата и увеличаваща се болка, ограниченият обем на движение, появата на оток и хематом са основните алармиращи знаци, че трябва да посетим лекар“, обяснява травматологът.

Свалете часовници и пръстени

В поледицата в града или на пистата в планината зимата мнозина от нас стават свидетели на неприятни падания. Как бихме могли да помогнем, без да навредим? „Първоначално трябва да се уверим, че човекът, претърпял травма, е в съзнание и няма тежки последици от падането. Ако има съмнение за такива, редно е веднага да се извика екип на „Бърза помощ“, категоричен е ортопедът от МБАЛ „Св. София“.

Д-р Койнарски допълва, че при травма на китката или дланта е важно веднага да се свалят всички бижута – пръстени, гривни, часовници. „В такива случаи пръстите бързо отичат и премахването на накитите на следващ етап е трудно и травмиращо пациента“, отбелязва ортопедът. „При съмнение за счупване пък е редно зоната да се обездвижи и да се потърси медицинска помощ“, препоръчва специалистът.

Не се предоверявайте на чакръкчии

„Бабините рецепти“, самолечението и „наместването“ при чакръкчии могат да се окажат „нож с две остриета“. „В случай на сериозна травма – фрактура или мекотъканно скъсване – увеличаването на времето между нараняването и лекарската намеса  може да усложни и лимитира вариантите за лечение. Желателно е такива увреди да се лекуват в първите 5-7 дни след травмата, разбира се, от квалифициран медицински екип“, подчертава д-р Койнарски.

Добрият стар гипс и модерните ортези

Колкото и голям да е напредъкът в съвременната травматология, „добрият стар гипс“, върху който се подписвахме като деца, не е отживелица. „Той остава основното средство за консервативно лечение на счупванията, когато показателите са подходящи за такова. По друг начин стоят нещата при мекотъканни увреди, където целим да избегнем продължителното обездвижване и усложненията. В такива случаи може да не се имобилизира увредената зона или пък да се използват специални ортези, които могат да ни осигурят контролиран обем на движения, а са и доста по-комфортни за пациента“, разкрива ортопедът.

Лекуват менискус през микроскопични разрези

От няколко дни – при натъртване, до няколко месеца – при тежки счупвания или поражение на кръстните връзки. В такъв интервал варира времето за възстановяване след травма. Д-р Койнарски обаче напомня, че усложнения могат да възникнат дори когато най-малко ги очакваме. „За щастие при правилно и навременно лечение от наша страна и съдействие от страна на пациентите такива случаи са рядкост“, успокоява ортопедът от МБАЛ

„Св. София“. „Редно е оперативното лечение да се извършва само при ясни индикации и тогава, когато травмата не позволява консервативен подход. Щом се стигне до операция, пациентите трябва да знаят, че в съвременната медицина основна цел е качественото лечение и бързото възстановяване. Несъмнено модерната техника помага за това. Само преди две десетилетия една увреда на менискус се е лекувала с открит достъп и разрез от 10-15 см.

Днес това е възможно с 2 малки разреза от 1 см. За нас, лекарите, е важно пациентите да се чувстват комфортно и затова се стремим към усвояването и усъвършенстването на съвременните методи за лечение“, изтъква д-р Койнарски.

Зимните обувки са като зимни гуми

Независимо от възможностите на модерната травматология, препоръката на специалистите е да се стараем да избягваме инцидентите. „Моят съвет към хората е да внимават със зимните спортове и да ги практикуват, когато са физически и технически подготвени. Винаги препоръчваме на по-възрастните да стоят вкъщи при поледици и да излизат, когато наистина се налага. Разбира се, и облеклото трябва да е съобразено с условията навън.

Обувките са като гумите на колата. Ясно е какво може да стане, ако караме с неподходящи за зимата. Отделеното време за бавно и внимателно придвижване в заледени условия пък се награждава с безаварийни и спокойни дни в компанията на близките ни хора“, казва в заключение д-р Филип Койнарски.

Инсулт – превенция, лечение и усложнения

Текст: д-р Ирен Петрова, невролог в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“

Д-р Ирен Петрова

България от години е на челните места по заболеваемост и смъртност от инсулт. Какви са причините за това? Кои са рисковите фактори и как биха могли да бъдат контролирани? Как да разпознаем симптомите на инсулта? И колко дълго трае „златният час“ след настъпването му? Какви възможности дава съвременното лечение на инсулта? И защо профилактиката – и първична, и вторична – е толкова ключова? Попитахме д-р Ирен Петрова, невролог в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“ в столицата.

„За съжаление е факт, че България е на едно от първите места по заболеваемост от инсулти. Причините за това са много“, признава д-р Ирен Петрова. „На първо място – рисковите фактори, които не се контролират и лекуват своевременно. Те включват неконтролирана артериална хипертония, декомпенсиран захарен диабет, нарушение на липидния профил и на сърдечния ритъм и липсата на антикоагулантна или антиагрегантна терапия, редица сърдечни заболявания“, изрежда ги невроложката от „Александровска“. Вина тук имат и пациентите.

„Много хора не спазват предписаната им терапия, самолекуват се, често се явяват късно на консултация при съответния специалист, не ходят на вторични профилактични прегледи. Друга честа причина е неспазване на хигиенно-диетичен режим, а именно – консумиране на много солени и тлъсти храни, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, липса на двигателна активност и обездвижване, наднормено тегло“, споделя опита си д-р Петрова.

Ах, този стрес!

И инсултът – като други диагнози – понякога се дължи на „хубав живот“. „Голяма роля за възникването му се отдава и на стресаостър или хроничен“, не крие невроложката. „Относително значение има и възрастта. По-често боледуват възрастни пациенти, но нараства броят и на младите. Всъщност при много заболявания се наблюдава подмладяване. Това се обяснява с лошото качество на живот, многократните стресови ситуации и недобрия контрол на рисковите фактори“, допълва специалистката от „Александровска“.

Генетичната предиспозиция също не е за подценяване. „Има цели фамилии, които страдат от инсулти или инфаркти във възрастта преди 50 години. Това се свързва с генетични аномалии, при които се нарушава съсирването на кръвта и образуването на тромби, които запушват мозъчните съдове и водят често до исхемични инсулти“, разкрива д-р Петрова. И подчертава, че причината за възникването им обикновено не е една, а комплекс от няколко.

Исхемичен или хеморагичен?

Какво всъщност представлява инсултът? „Това е остро нарушение на мозъчното кръвообращение, като неврологичната симптоматика персистира повече от 24 часа. Ако е до 24 часа, се говори за транзиторни исхемични атаки, които в някои случаи могат да преминат в инсулти“, прави важното уточнение невроложката.

„Инсултът бива два типа – исхемичен и хеморагичен. При първия се нарушава кръвоснабдяването в дадена зона от мозъка и се получава исхемия (нарушено хранене). При хеморагичния се наблюдава руптура на мозъчен съд по ред причини и навлизане на кръв в различни участъци от мозъка“, обяснява д-р Петрова.

Причините – от аритмия до аневризма

И двата типа инсулт могат да са в резултат на рисковите фактори, изтъкнати по-рано от специалистката от „Александровска“. „По-чести при исхемичния са нарушенията в сърдечния ритъм и липсата или недостатъчният прием на антиагрегантна или антикоагулантна терапия, стенозите на магистрални мозъчни съдове, генетичните аномалии, водещи до нарушаване на кръвосъсирването.

Най-честите причини за хеморагичния мозъчен инсулт пък са съдови аномалии, аневризми, недобър контрол на РР (което води до промени на съдовата стена) или на антикоагулантната терапия (което повишава риска от кървене)“, подробно обяснява д-р Петрова.

Симптомите са „многолики“

Как да познаем инсулта? Неврологичната симптоматика е твърде разнообразна и зависи от това кой участък на мозъка е засегнат. „Може да има двигателни нарушения, на координацията и сетивността, на зрението, на говора. Най-честите инсулти са в „басейна“ на лява или дясна средна мозъчна артерия. Много тежко протича, когато има засягане на ствола. При него се наблюдава нарушение в дишането и гълтането, промяна в пулса и РР. В тези случаи смъртността е над 50%“, не крие невроложката.

Тромболизата е ефективна до 4-ия час

Лечението на инсулта е няколко типа – консервативно, оперативно и рехабилитационно. „Много е важно пациентът своевременно да бъде прегледан при първите симптоми, за да може да се реагира адекватно, да се включи ранно лечение и да оздравее напълно без остатъчна неврологична симптоматика и тежка инвалидизация“, категорична е д-р Петрова.

„Тук много важно е времето. Първите три-четири часа от началото на заболяването са решаващи. В този период пациентът трябва да бъде закаран в болница – с готовност за тромболиза или тромбектомия (хирургично отстраняване на тромба). Да му бъдат направени необходимите кръвни изследвания, компютърна томография на глава или ангиография (при съдови аневризми) и да се прецени дали няма някои противопоказания за провеждането на тромболиза“, разкрива какъв е алгоритъмът на действие невроложката.

„Ако всичко е наред, има смисъл тя да се осъществи в първите 3 до 4 часа от началото на заболяването. Така се гарантира пълно възстановяване на пациента. При съдовите аневризми е важно да се проведе неврохирургична операция в първите 72 часа от началото на кръвоизлива. Ако се изпусне този период, пациентът се лекува консервативно дълго време, и има последваща продължителна рехабилитация – включително и говорна (ако има нарушение)“, допълва д-р Петрова.

Рехабилитацията е ключова през първата година

Опитната невроложка от „Александровска“ не спестява истината – резултатът от лечението невинаги е успешен. „Има пациенти, които остават с различна степен на инвалидизация. Не са работоспособни и зависят от други хора. Много важно е да се проведе рехабилитация в първата една година от началото на инсулта (поне двукратно)“, препоръчва специалистката. „Не са редки и рецидивите, ако не се спазват указанията на лекарите и пациентът не се лекува (липсва вторична профилактика). Те протичат с по-тежка неврологична симптоматика  от предходния инсулт“, споделя впечатленията си д-р Петрова.

Има риск от деменция

„Някои пациенти не отчитат, че имат някакви неврологични симптоми. Но щом се проведе компютърна и ядрено магнитна-резонансна томография на главен мозък, се установяват множество глиозни фокуси (това значи, че пациентът е преживял повече инсулти). Тази находка се обозначава като „мозъчносъдова болест“. Често тя води до проблеми с паметта, нарушение в концентрацията и вниманието, затруднено възприемане на нова информация, поведенчески и емоционални нарушения“, предупреждава невроложката.

Това състояние – в зависимост от  проведеното невропсихологично изследване – може да се диагностицира от леко когнитивно нарушение до тежък дементен синдром. Затова д-р Петрова напомня, че при прекаралите инсулт пациенти е изключително важна вторичната профилактика, за да не настъпят рецидиви или здравето на пациента да се влоши.

Профилактика и пак профилактика

Приоритет №1 на д-р Петрова и колегите ú обаче остава предотвратяването на инсулта. „Затова ключово е стриктното следене на рисковите фактори, адекватното им лечение, спазването на подходящ хигиенно-диетичен режим, двигателната активност, избягването на стресови ситуации, редовните прегледи при съответния специалист. Тоест, много важна е първичната профилактика“, категорична е невроложката.

„А при преживян инсулт вторичната профилактика не бива да се подценява, за да не се влоши състоянието до степен на тежка инвалидизация. Не на последно място много важно е и провеждането на тромболиза в срок, за да може пациентът да се възстанови“, казва в заключение д-р Ирен Петрова.