Тенденции при банските

На прага на най-топлия сезон банските костюми отново ще заемат ключово място в плажната мода. Това лято обаче колекциите на големите дизайнери изненадват приятно, както с цветовете и принтовете, така и с материите.

Моделите прикриват недостатъците и умело акцентират върху достойнствата, като дават усещането за пълна свобода на своите притежателки.

Снежнобяло и ретро

Сред богатото разнообразие от цветове и щампи се открояват и различни варианти на белите бански – в стил 50-те – с колани и катарами, с волани или връзки, а също така с красиви орнаменти. Няма как да не обърнем внимание и на ретро моделите на точки с висока талия и бюстие.

Закачливи имитации

За дамите, почитателки на по-екстравагантната визия на плажа, подходящи са моделите от материи,  имитиращи кожа, велур, деним или люспи.

Мрежи и геометрични ефекти

Това лято геометричните фигури присъстват в моделите не само като щампи, но и като кройки със специални ефекти – както при целите, така и при половинките бански костюми. Мрежестите елементи, с които са допълнени някои от моделите, придават на визията още повече сексапил.

Цветя и животински принтове

Вдъхновени от природата, флоралните и животинските принтове фигурират в колекциите на най-големите модни брандове.

Екзотика и лекота

Тропически листа, палми и папрат във всички нюанси на жълтото и зеленото са свеж прочит на вечната класика в плажната мода.

Неонови цветове

Освен че подчертават шоколадовия тен, неоновите разцветки са силен съюзник в създаването на дръзка и открояваща се лятна визия.

Видове ампули за коса

Препоръчвани от дерматолози и трихолози, ампулите за коса се радват на особена популярност през последните години.

Приложението им е най-разнообразно, а в дрогериите и аптечната мрежа се предлага богат асортимент от най-различни видове ампули, съобразени с индивидуалните потребности на всяка дама.

Ефективност

Ампулите се използват за лечение на различни заболявания на кожата на главата, като пърхот и косопад, но това далеч не е единственото им приложение, защото придават на косата обем, блясък и еластичност и успешно се справят с цъфтежите и непокорните коси.

Съдържанието им е богато на витамини, минерали, масла, протеини, растителни екстракти и укрепващи съставки. Обикновено се нанасят с апликатор, като се разнасят върху скалпа с масажиращи движения върху леко подсушена коса.

Видове ампули за коса

За укрепване и възстановяване (за коси, които са претърпели различни механични или термични обработки, станали са крехки и чупливи и са изгубили блясъка и еластичността си).

Структурата на косата се променя в зависимост от възрастта, начина на живота и особеностите на различните сезони, а правилната грижа за нея допринася за здравината и безупречния ù вид.

Бабини зъби за мъже и жени

Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN

Покрай една реклама с един самолет билката Tribulus terrestris стана доста популярна в последно време. И напълно заслужено. Ако търсите в интернет естествено средство за повишаване на либидото, непременно ще попаднете на Бабини зъби. Нарича се така, заради семенните кутийки с редки шипчета, приличащи на опадали зъби. Широко разпространеното мнение е, че тази билка стимулира сексуалното желание, като повишава тестостерона.

Плодът, листата и коренът на трибулус се използват в традиционната китайска медицина и в аюрведа за лечение на широк спектър от заболявания, но най-вече при занижено либидо. Активните съставки са 95% сапонини.

Ползи за здравето

Въпреки че се използват като форма на традиционна медицина от векове, добавките с трибулус напоследък станаха популярни заради ползите си върху репродуктивното здраве и за подобряване на спортните постижения. В народната медицина бабини зъби се използва като диуретик, болкоуспокояващо и стимулиращо апетита средство, както и за лечение на камъни в бъбреците, високо кръвно налягане и инфекции на пикочните пътища.

Но какво казват научните изследвания?

Сексуално здраве

Изследванията дали Tribulus terrestris повишава сексуалното желание са противоречиви и неубедителни.

Въпреки че билката е по-често спрягана като средство, стимулиращо ерекцията, ползите ù са и за двата пола. За жени в пременопауза, които страдат от ниско сексуално желание, съществуват някои доказателства, че хранителната добавка може да засили желанието, възбудата, оргазма и удоволствието.

Tribulus също е изследван при мъже, борещи се с еректилна дисфункция (ЕД) и ниско сексуално желание. Клинично проучване от 2017 г. установява, че мъжете, които са получавали добавка трибулус, съобщават за по-добра сексуална функция, удовлетворение, желание и оргазъм в сравнение с мъжете, които са получавали плацебо.

Кръвно налягане

Проучвания върху животни показват, че трибулус може да понижава кръвното налягане чрез отпускане на кръвоносните съдове. Въпреки това, не е доказано дали тази билкова добавка предлага същата полза за хората.

Камъни в бъбреците

Бъбречните камъни са често срещано състояние, което причинява силна коремна болка. В традиционната китайска и аюрведа медицина tribulus terrestris се използва за лечение на камъни в бъбреците. Растението може да намали риска от камъни в бъбреците чрез увеличаване на уринирането.

Едно е сигурно - трибулус терестрис е адаптоген. Адаптогените са билки, които помагат за адаптиране на организма към стреса. Способността на организма да се съпротивлява на различни външни въздействия, извеждащи го от равновесие, показва, че той лесно се адаптира и е здрав.

Когато сме подложени на хроничен или много силен натиск, нивата на стресовите хормони (адреналин, норадреналин, кортизол, серотонин) остават трайно високи и организмът трудно ги връща в норма. Това може да доведе до различни заболявания и е една от най-честите причини за болестите на съвремието.

Трибулус се явява средство, което помага да се намалят хормоните на стреса и така организмът да се адаптира и да се поддържа в добро здраве. У нас билката се ползва най-често за решаване на сексуални проблеми при мъжете, но тя е и чудесно средство при жените – за облекчаване на симптомите на менопаузата и за регулиране на мастната обмяна. Билката и продуктите, получени от нея, стимулират по естествен път половите хормони.

Жлезите с вътрешна секреция са взаимносвързани и ако се наруши функцията на една от тях, се разстройва работата и на други. Например остеопорозата на 40-55-годишна възраст се смята за нормална. Тя е резултат от прогресивно намаляващ синтез на полови стероидни хормони. Количеството им при 50-годишни жени е само 5% от това на 25-годишните.

Бабините зъби имат не само превантивно действие за остеопороза, но и регулират обмяната на веществата, която се забавя с напредването на възрастта.

Използват се също и при:

Трибулус може да се намери на пазара под формата на суха билка за отвара или чай, като извлек, тинктура или като хранителна добавка.

Ако тинктурата има по-бързо действие, то трябва да се има предвид, че чаят или хранителната добавка се приемат по-продължително, поне три месеца, но пък имат по-дълготраен ефект.

Използвайте бабини зъби внимателно и не прекалявайте, въпреки изкушаващите ползи.

JAMBA - кариера за всички

В България има около 800 000 души с различна степен и вид увреждания, само 10% от тях работят. Причината голяма част от останалите 90% да са изключени от социалния живот и от пазара на труда не е, че не биха могли да се справят. Причините се коренят в липсата на съобразени с тях среда и качествено образование и в неприемането им докрай от обществото.

Преди пет години екип от млади хора с различни професии и опит приема предизвикателството да подаде ръка на тези хора за обучението им и включването им в работна среда. Основана е фондация „Сошъл Фючър“ и е даден ход на тяхната кауза – JAMBA - Кариера за всички.

Защо JAMBA? „Търсихме звучно и запомнящо се име за нашата кауза и попаднахме на старолатински речник, който отбелязваше, че Jamba означава подкрепа“, споделя Йоана Колева, един от основателите на фондацията и неин председател. „Помагаме за квалификацията, професионалната реализация и приобщаването на хора с различни възможности. Но трябва също така да променим нагласата и мисленето, че има едно общество на хора без увреждания и съвсем друго – на тези със специални нужди и предизвикателства. Искаме да дадем пример за единно и свободомислещо общество и да провокираме повече хора да мислят извън кутията със стереотипи.“

Платформа

Първоначално е създадена онлайн платформа (www.jamba.bg) с обяви за работа за хора с различни възможности, но постепенно екипът я надгражда и започва да консултира и двете страни – търсещите работа и работодателите. Така JAMBA се превръща в специализирана HR агенция за хора с увреждания. Впоследствие създават обучителен модул за хората с различни възможности и безплатно им помагат да придобият нови умения или да повишават квалификацията си, за да са по-конкурентни на пазара на труда, който в момента е още по-свит.

„Помагаме на хората да развиват не само занаятчийски умения, като готварство и барманство, но и работа с различни софтуерни програми, включително програмиране“, разказва Йоана Колева.

Хъб на възможностите

Екипът на JAMBA осъзнава колко е важно средата, в която се обучават хората с увреждания, да е съобразена с техните нужди и след тригодишни усилия прави следващата важна стъпка – през октомври 2021 г. открива за тях модерно, достъпно, адаптирано и приветливо пространство в столичния квартал „Лозенец“. JAMBA – хъб на възможностите, е първият по рода си в Източна Европа кариерен център за хора с различни възможности.

Помещава се на 224 кв. м в общински имот, безвъзмездно предоставен от Столична община, Район Лозенец. „От една страна, в това пространство искаме да обучаваме хора с различни възможности, но от друга – да им помогнем да се чувстват напълно интегрирани и да се социализират, като се срещат с други хора. В нашия хъб те могат да идват да работят, да срещат приятели, да се обучават или просто да пият кафе. Към него има и социално кафене, в което работят прекрасни момичета“, добавя за новия хъб Йоана Колева.

„Това е място, на което има приобщаване и достъпност без значение дали си човек с „увреждане”, с ТЕЛК, без ТЕЛК или просто искаш да подкрепиш човек, приятел, кауза.“ Създаването на хъба затваря кръга от услуги, необходими за реализиране на дейности по обучение, вдъхновяване, овластяване, последваща кариерна реализация и активно включване в социалния и икономическия живот в България. Пространството разполага с обучителна зала, зала за социални събития – изложби, културни събития, филмови прожекции и др.

Капацитетът на центъра позволява обучението на над 350 души месечно, а основателите очакват над 5000 гости да посещават социалното кафене и събитията на месец.

Социално предприятие

Освен хъба на възможностите JAMBA стартира и друга нова дейност, която се оказва изключително успешна. Създават социално предприятие, което произвежда декоративни свещи, поръчвани най-често за подаръци на служителите в различни компании.

„Дори не предполагахме, но това начинание се оказа много успешно за нас. Получихме и сериозна подкрепа от бизнеса. Благодарни сме, че има бизнес партньори, които дори да не могат в момента да включат човек с различни възможности в екипа си, могат да ни подкрепят, като поръчат продукти от нас. Тази нова за нас дейност ни донесе ръст от 500-600%, и то в период на криза“, споделя Йоана Колева.

„Търсенето на продукти и услуги на т.нар. социални предприятия, в кото работят хора с различни възможности, е един от начините да им се помогне в професионален план. По този начин ще им се осигурят повече работа, доходи и мотивация и те ще бъдат по-добре интегрирани в обществото.“

Подкрепата на работодателите

Съветът на Йоана към работодателите: „Бих посъветвала представителите на бизнеса да пробват с назначаване на човек или хора с различни възможности. Понякога пробата може да е грешка. Невинаги от първия път можеш да попаднеш на правилния човек. Това важи както за служителите като цяло, така и за хората с различни възможности. Често обаче работодателите поставят под общ знаменател групата след неуспехи с назначаване на такъв тип хора.

Не бива да се страхуват също така от мита, че човек с увреждане не може да бъде освободен от работа. Малко по-трудно е, факт, но съвсем не е проблем да се случи. Освен това в рамките на изпитателния 6-месечен срок всеки работодател може да освободи служител, ако не се справя със задълженията си, без значение дали той е със специални нужди или не. За работодателите е важно и да бъдат гъвкави и готови да адаптират работната среда, ако това се наложи.

Бих препоръчала и да не се правят твърде много компромиси. Важно е да бъдеш емпатичен, да можеш да „влизаш в обувките“ на другия, но това не означава, че ако назначиш човек с различни възможности, трябва той винаги да се чувства привилегирован пред останалите. Важно е да не се стига до съжаление и прощаване на всички грешки.“

Подкрепете мисията на JAMBA чрез банков трансфер

Получател: Фондация Сошъл Фючър

„Интернешънъл Асет Банк“ АД

IBAN: BG55 IABG 8098 1000 4336 01

BIC: IABGBGSF

Жълт кантарион - естественият антидепресант

Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN

Жълтият кантарион (Hypericum perforatum) е цъфтящо растение, кръстено на яркожълтите си цветове. Известен е и като Звъника, Порезниче, Кърски чай или Шуп-лек.

Растението съдържа флавонови съединения (рутин, кверцетин и т.н.), аскорбинова и никотинова киселина, сапонини, захари, каротин, токоферол, хиперицин, цетил алкохол, холин, гиперозид, летливи вещества, етерично масло, танини, смолисти и горчиви вещества.

Хората използват жълтия кантарион от векове. Предполагаемите му ползи включват облекчаване на симптомите на депресия, намаляване на тревожността, както и лечение на симптомите на предменструален синдром (ПМС) и менопауза.

Полезни свойства

Смята се, че жълтият кантарион повишава настроението и облекчава депресията, но науката не е установила как точно действа. Със сигурност тази билка влияе върху функцията на мозъка. При хора, страдащи от депресия, е открита поредица от промени по осите хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза; хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези; хипоталамус-хипофиза-соматотропин; както и промени в пролактиновата секреция.

За вникване в тези механизми са изследвани хиперицин и хиперфорин нивата на адренокортикотропния хормон (АКТХ), който се произвежда от предния дял на хипофизата, както и на кортикостерона, под влияние на екстракт от жълт кантарион. След двуседмично приемане нивата на хиперицин и хиперфорин нивата на АКТХ и кортикостерона, се понижават.

Изследователите подозират, че хиперицин и хиперфорин нивата в билката могат да повишат секрецията на определени хормони в мозъка като серотонина, който е хормон на щастието. Хората с депресия често имат ниски нива на серотонин и други невротрансмитери.

Една от причините, поради която жълтият кантарион е за предпочитане пред антидепресантите, които повишават серотонина, е, че той има по-малко странични ефекти от лекарствата. Билката се прилага и при следните здравословни проблеми:

Лечебни свойства на жълт кантарион:

Употребява се най-често при:

Лека до умерена депресия

Въпреки че ползите от жълтия кантарион все още се изследват, проучванията показват, че билката може да бъде по-ефективна от плацебо за облекчаване на лека до умерена депресия.

Хората, приемащи жълт кантарион, също са по-склонни да продължат лечението, тъй като билката е свързана с по-малко нежелани ефекти в сравнение с антидепресантите.

Тежка депресия

Най-изчерпателното изследване на жълтия кантарион и тежката депресия включва доклад, публикуван в Cochrane Database of Systematic Reviews.

Изследователите разглеждат 29 публикувани по-рано клинични проучвания (с общо 5489 участници), които сравняват ефектите на жълтия кантарион с плацебо или стандартно антидепресантно лекарство за период от 4 до 12 седмици.

Авторите на изследването установяват, че екстрактите от жълт кантарион може да са по-ефективни от плацебо и са толкова ефективни, колкото и стандартните антидепресанти. Освен това билката има по-малко странични ефекти.

Жълтият кантарион може да се намери в няколко различни препарата в зависимост от това как ще се използва. Има сухи, маслени и течни препарати, включително тинктури, капсули, еликсири и чайове. Всеки препарат от жълт кантарион ще има различни потенции. Силата на действие може също да варира от една марка добавки до друга.

Ако приемате жълт кантарион за депресия, може да откриете, че приемането на дневна капсула е по-ефективно от използването на локално лечение (което може да е по-подходящо за лечение на мускулна болка например). Въпреки че можете да приемате жълт кантарион всеки ден, обикновено се препоръчва да не превишавате 1800 mg дневно и да го приемате за определен период от време - например шест до осем седмици.

Отлагането или отказването от лечение на депресия може да има сериозни последици. Докато решавате за лечение, не забравяйте да кажете на всеки доставчик на здравни услуги, с когото работите, за всички лекарства, които приемате, включително билкови или хранителни добавки, за да сте сигурни, че няма да възникнат потенциално опасни взаимодействия.

Още заболявания и състояния, при които се прилага жълт кантарион са: гастрит; стомашна язва; повишена киселинност; уролитиаза (бъбречнокаменна болест); холелитиаза (жлъчнокаменна болест); кръвохрачене; ревматизъм; диария; напикаване; туберкулоза; витилиго; пясъци в бъбреците и жлъчката; потиснатост; страхова невроза; безсъние; повишено кръвно налягане; хемороиди; болезнена менструация; бяло течение; главоболие; гъбички; епилепсия; рани; изгаряния.

На пазара

Жълт кантарион може да намерите на пазара под формата на хранителна добавка, сушен - за запарка или чай, извлек, който може да използвате според проблема си, но при всички случаи се консултирайте с вашия терапевт, преди да използвате билката. Приготвен на чай има тъмночервеникав цвят и горчив вкус.

Интересни факти

Ракът на пикочния мехур „предпочита“ мъжете

Близо 4 пъти по-често ракът на пикочния мехур поразява мъжете. Какво обяснение дава науката за този факт? Лечими ли са туморите на пикочния мехур? И как иновациите в урологията помагат при битката с коварната диагноза?

Попитахме изтъкнатия уролог д-р Милен Цветков, дм. Лекар от екипа на МБАЛ „Света София“ и е специалист в областта на диагностичната и оперативната лапароскопия в урологията, както и в интервенциите под рентгенов контрол. Д-р Цветков има и защитена дисертация за разстройствата на уринирането и е активен член на International Continence Society (ICS).

„Ракът на пикочния мехур се среща при 9,5 мъже и 2,4 жени на 100 000 души, което го нарежда на седмо място по честота на раковите заболявания при мъжете и на десето при човека въобще“, разкрива д-р Милен Цветков. Защо диагнозата е по-типична за представителите на силния пол? „Приема се, че мъжете са изложени в по-голяма степен на външни рискови фактори“, коментира урологът.

Всеки втори е пушач

Основният рисков фактор, оказва се, е пушенето. „Той се среща при около 50% от пациентите“, изтъква специалистът от МБАЛ „Св. София“. Като допълва, че излагането на йонизираща радиация или на вредното влияние на различни химични съединения също може да провокира появата на тумори. „Заболяването шистозомиаза пък е рисков фактор за развитието на плоскоклетъчен рак на пикочния мехур“, не пропуска да отбележи д-р Цветков.

Кръвта в урината го „издава“

„Най-честият симптом за рак на пикочния мехур е наличието на кръв в урината“, разкрива урологът. Разбира се, хематурията сама по себе си не говори непременно, че пациентът е с онкологично заболяване. „Но задължително означава, че трябва да се обърне внимание и да последва преглед“, подчертава специалистът. Изрежда и останалите възможни оплаквания, които насочват към диагнозата:

„Най-общо казано, симптомите са неспецифични за заболяването. Принципът е – започне ли да се случва нещо различно от обичайното за човека, това означава, че нещо някъде се е променило и трябва да се провери дали е притеснително“, коментира д-р Цветков.

Налага се уретроцистоскопия

Как се поставя диагнозата? „Всеки преглед започва с разговор за оплакванията, физически преглед, ехографско изследване при пълен пикочен мехур, като също се оглеждат бъбреците и уретерите (когато са видими ехографски). След тази част се прави заключение за състоянието на пациента и план за последващо поведение“, разкрива алгоритъма специалистът от МБАЛ „Св. София“.

„Такова може да бъде уретроцистоскопия – директен оглед с ендоскопска апаратура (в условията на анестезия) на пикочния канал, простата, пикочен мехур. Визуализира се ехографската находка и може в същия етап проблемният участък да бъде изрязан или да се вземе материал от него за хистологично изследване, когато не е възможно пълното му отстраняване“, обяснява д-р Цветков.

„Според конкретния случай преди инвазивните методи на диагностика може да се изискат по-детайлни образни изследвания като компютърна томография (скенер, след изследване на креатинин) или ядрено-магнитен резонанс, спешни кръвни изследвания и др. Всичко това означава индивидуализиран подход“, уточнява урологът.

Хирургията дава най-добър резултат

При рака на пикочния мехур най-добър резултат дава оперативното лечение. Целта му е радикалното премахване на тумора. „Когато се установи наличието на метастази, в общия случай се започва с оперативно отстраняване на пикочния мехур с основната туморна маса в него, след което се продължава с адювантно лечение – химио- и имунотерапия, които да повлияят разпръснатите ракови клетки от основния процес – метастазите“, разяснява д-р Цветков.

Когато заболяването е в по-късен стадий, може да се избере и друг подход. „Да се започне с химио- и имунотерапия (неоадювантно лечение) след хистологично изследване на вида тумор. След което проследяване и рестадиране да се премине към оперативно лечение и адювантно лечение. Това отново е планиране на поведението според конкретния клиничен случай“, споделя опита си урологът.

Иновации vs. рецидивите

Д-р Цветков и колегите му от „Св. София“ прилагат и иновативни техники, като интравезикалната химио- и имунотерапия. „Първата има за цел да подейства локално върху лигавицата на пикочния мехур, като унищожава туморните клетки и намалява склонността на лигавицата да се трансформира в ракови клетки. Интравезикалната имунотерапия пък цели да активира имунната система, която действа локално върху лигавицата на пикочния мехур, и да унищожи раковите клетки“, разкрива спецификите урологът.

Терапиите обаче не са подходящи за всички пациенти. „Първа стъпка от лечението при рак на пикочния мехур е трансуретрална резекция (изрязване на туморния процес или на максимална част от него през пикочния канал). Изрязаният материал се изпраща за хистологично изследване, което дава патологичното стадиране на пациента. При стадий рТ1 може да се назначи адювантно химио- или имунолечение. Интравезикалните терапии се прилагат при пациенти с рецидив на рак в този стадий или при варианти със склонност към рецидив“, подчертава специалистът.

Понякога се отстранява и простатата

При част от болните, за съжаление, се налага т.нар. радикална цистектомия. „При нея се отстранява целият пикочен мехур – при мъжете, заедно с простатата и семенните мехурчета, а при жени – заедно с матката“, не спестява и „най-лошия сценарий“ опитният уролог.

Надежда за пациентите обаче има. „Преживяемостта зависи на първо място от това в кой етап е хванато заболяването, тъй като то е прогресивно. На второ - от характера на тумора. По-слабо агресивните варианти са по-бавни в развитието си, по-късно дават разсейки. По-агресивните бързо навлизат в дълбочина на пикочния мехур и по-рано метастазират“, признава д-р Милен Цветков.

Знаете ли, че...

90 на сто са с преходноклетъчен карционом

Най-честият вид рак на пикочния мехур е преходноклетъчният карцином. Той се среща в 90% от случаите, обяснява д-р Милен Цветков. „При 4% от пациентите се наблюдава плоскоклетъчен карцином, а делът на аденокарциномите е около 2%“, споделя статистиката урологът.

За всеки пациент има подходящ лекар

Провежда редица специализации и обучения в Италия, Ирландия, Англия, Швеция, Холандия, Белгия, Швейцария и др. Има по-задълбочен интерес в областта на гастроинтестиналните тумори, невроендокринните тумори, саркоми и ГИСТ, симптоматичното лечение и палиативните грижи.

Д-р Мегданова, от Вашия опит на какъв стадий се откриват повечето ракови заболявания в България? Кои от тях успяват да се откриват по-навреме?

Улесненият достъп до медицинските специалисти, специализирани изследвания и дейности, повишеното внимание от страна на лекарите и познанията и информираността от страна на обществеността водят до повишаване на бройката новооткрити онкологични заболявания, но това е и причина вече по-често туморите да се диагностицират и в по-ранен стадий.

Тези, които се откриват по-навреме, са тези, които дават по-рано оплаквания, и/или тези, за които има скрининг, т.е. ефективни и лесно достъпни изследвания, които се прилагат през определен интервал с цел откриване на болестта в по-ранен стадий. Такива са туморите на гърдата, на дебелото черво, шийката на матката, простатата, щитовидната жлеза. За съжаление има все още много пациенти, които въпреки възможностите за ранно откриване на много злокачествени заболявания, въпреки наличието на сериозни оплаквания, не се насочват към лекарите навреме и се обръщат към медицината тогава, когато вече техните тумори са много напреднали.

Как пациентите да се ориентират към добри онколози, на които да се доверят и които да ги ръководят през целия път на лечение?

Медицината освен наука е и изкуство и както всяко изкуство си има определена публика, така и за всеки пациент има подходящ лекар. Връзката лекар - пациент е важна част от лечебния процес и затова е важно всеки един да намери онзи медицински специалист, с когото му е най-комфортно.

Няма най-добри онколози, както и някакъв конкретен начин да достигнете до тях, но пък всеки има възможност да се насочи към друг медицински специалист, ако не е доволен от лечението, което получава. Лутането обаче в търсене на най-добрия доктор и най-доброто място, понякога може да коства ценно време, което да се отрази на хода на болестта и прогнозата. Нека всички имат предвид, че българските лекари осъществяват лечението на пациентите на базата на препоръките на европейската онкологична организация (ESMO) и американските препоръки (NCCN guidelines).

Кой поставя диагнозата и какъв е пътят за лечение на онкоболните в България?

Диагнозата всъщност я поставя патологът – той определя точния хистологичен вид на тумора, като при голям процент от туморите освен микроскопския изглед за точното определяне на хистологията е необходимо извършването на имунохистохимия (ИХХ) – изследване на определени маркери, тествани върху туморната тъкан. За голяма част от тези ИХХ маркери здравната каса не плаща и това е разход, който пациентът трябва да поеме, за да има правилна диагноза.

След като на пациента е взета биопсия или е извършено оперативно лечение и има хистологичен резултат, той се представя на онкологична комисия в съответното лечебно заведение, която определя план на лечение. След това в зависимост от вида на процедурите, които са препоръчани, пациентът се насочва съответно към отделение по лъчелечение за провеждане на лъчетерапия, хирургично отделение при необходимост от оперативно лечение, отделение по онкология за лекарственото лечение и изцяло по-нататъшното наблюдение и организиране на онкологичната грижа на пациента.

Какви методи на лечение на онкоболни пациенти се прилагат в България?

Почти всички съвременни методи за лечение на онкологичните заболявания се прилагат в България. По отношение на лекарственото лечение, което осъществяваме ние, онколозите, бих казала, че се движим добре. Сравнително своевременно новите медикаменти, одобрени в Европа, получават регистрация и в нашата страна и българите имат възможност да се лекуват с нова, модерна и ефективна имунотерапия и таргетна терапия, която дори напълно се поема от НЗОК.

Има и доста центрове, където пациентите могат да се включват в клинични проучвания, което е друга важна възможност за онкологично болните с цел по-ранен достъп до по-иновативни лекарства и лечебни стратегии.

Как протича фазата след основното лечение. Какви изследвания се препоръчват и за колко дълго време?

При ограничено заболяване (стадий I-III) след основното лечение пациентът остава под наблюдение, което означава клиничен преглед, контролни изследвания, изследване на туморен маркер, за болестите, при които има специфичен такъв, и образни изследвания на различни интервали от време. Обичайно в началото – първите 1-2 години, контролните изследвания са на 3-4 месеца, след което минават на 6 месеца, после могат да минат веднъж годишно.

Най-често по-активното проследяване е в първите 5 години след поставяне на диагнозата, но при някои заболявания като карцинома на млечната жлеза и по-дългосрочния контрол (до 10 години от диагнозата) е доказал полезността си. За всеки вид тумор насоките за проследяване са различни, а и отново подчертавам, че всичко се адаптира и към всеки отделен пациент. При заболяванията в 4-ти стадий има периодично, дългосрочно проследяване на пациентите, докато се прецени, че е необходимо.

Какво смятате за съчетаването на научната медицина и алтернативните медицински методи? 

Зависи какво се разбира под алтернативна медицина. Най-общо тук се включват – йога, хранителни добавки, хомеопатия, арома- и визуални терапии, медитация, различни хранителни режими и други. Всички тези методи могат да са от помощ при справяне с някои странични ефекти от лечението, да подпомогнат за подобряване емоционалното и физическото състояние на пациента. Те обаче не могат да са единствен или основен метод за лечение на онкологичните заболявания.

По отношение на хранителни добавки – има комбинации от билки, подпомагащи възстановяването на кръвните клетки, които са безопасни, и при някои пациенти се случва да им предлагаме да се добавят след химиотерапия. Има и хранителни добавки, които могат да са в помощ и при други проблеми - гастроинтестинални, стоматити, нисък апетит и др. Но важното е хората да знаят, че действието на добавките и билките не е безгранично и всеобхватно и не бива да се прекалява с тях, тъй като и те могат да имат негативно влияние и странични ефекти.

За масажите – много приятен начин да се помогне при умора, отпадналост, при болка, но трябва да се има едно наум и да се съобразява кой и къде се масажира. По отношение на диетичните режими – подчертавам, че диетите, които напълно изключват сладкото, диети с гладуване, повишен прием на витамин С и още други различни вариации не са доказали, че имат противотуморен ефект или че улесняват лечението! Някои може и да са опасни като тази с гладуването например.

Единствено за средиземноморската диета и кетогенната (т.е. режим с повишен прием на протеини) има съобщения, че действат позитивно при онкологично болните, НО нищо не бива да се абсолютизира. Най-важното е човек да се храни пълноценно и разнообразно.

Доказано е, че движението, редовната физическа активност подпомагат справянето с болестта и намаляват риска от някои странични ефекти от противотуморното лечение. Повечето алтернативни методи може да се прилагат, само трябва да е с мярка и да е съобразено с вас, вашата болест, основното лечение, което се провежда, и да се споделя с лекарите, които ви лекуват.

Часовникът ти тиктака!

Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

Току-що сте се събрали да живеете с романтичния ви партньор и се започва: „Е, докога с тази свобода?“, Сещайте се: „Кога ще имате деца?“, “Не е ли време вече да станете трима?“, „На години стана вече, часовникът ти тиктака!“, „Не оставайте сами, на стари години няма кой чаша вода да ви подаде!“ И както често се чува по сватбите: „Таз' година булка, догодина – люлка!“ Не дай си Боже да кажете, че не планирате да имате деца (?!), веднага сте заклеймени като егоисти!

Да бъдеш родител не е житейско решение, което трябва да бъде взето, за да се угоди на някого, освен на две заинтересовани страни, т.е. на двойката. За съжаление двойките без деца все още се третират като заблудени тийнейджъри, които правят лош избор. Съветите се стичат от всички краища — от роднините и приятелите до случайния непознат във фитнеса. И колкото повече време минава, толкова повече въпросът идва, и идва, и идва... Постоянен е. „Кога ще имаш дете?“

В недотам далечното минало на майчинството се гледаше като на единствената възможност за реализация на естествената и от Бога дадена роля на жената в обществото. Поставени на пиедестала на сантименталност и саможертва, жените майки се смятаха за единствено подходящи да задават морални ценности на децата, като същевременно са безопасно затворени в дома.

Успехите на женското движение през 60-те и 70-те години на миналия век, широкото разпространение на хапчетата за контрол на раждаемостта, започващо през 1972 г. – предвещава революция в живота на жените, предлагайки им повече икономическа и сексуална свобода, като им позволява да изграждат своята кариера и да отложат (или да се откажат) от брака и раждането изобщо. Тези постижения, разбира се, бяха посрещнати с обратна реакция.

Социалният натиск за раждане на деца е много силен във всички възрасти и особено в „пиковите репродуктивни години“, т.е. между 25 и 35 години. Този натиск е придружен от още изисквания за „добър“ родител: да имате партньор, да сте в стабилна връзка, да определите времето за раждане на „правилната“ възраст и в „правилното“ време като част от планирано семейство.

Социалният натиск предизвиква много срам. Хората се срамуват, че не искат да имат деца, или се срамуват, защото не могат. Това може да доведе до изолация и да бъде токсично за двойки, страдащи от безплодие, или където има загуба на бременност.

Майчинството е толкова силно свързано с разбирането за женственост, че много жени смятат, че трябва да бъдат майки, но също така има и жени, които не страдат от това, че не са майки, дори ако техните приятели и семейство искат те да имат деца. Няма начин да се подготвите да посрещнете нуждите на всички останали. Добре е да се откажете от очакванията на другите хора и да помислите какво искате.

Кои може да са причините за отказ от раждане и отглеждане на деца?

Независимо как гледаме на родителството от каква перспектива и с какъв човек до себе си, трябва да знаем някои неща:

Ако се подготвяте да проведете разговор, да речем, с майка си, която иска да има внуци, докато вие жадувате дълго околосветско пътешествие, имайте предвид, че не е нужно да говорите за това или поне докато не сте готови. Определете своите граници - какво е отворено за обсъждане и какво не е.

Ето как може да си помогнете във взимането на решение:

Важно е да запомните, че дори когато взимате съзнателни решения, все пак трябва да приемете, че не можете да контролирате резултата от това какъв ще бъде животът ви със или без деца. Това, което е във ваш контрол, е да вярвате, че ще се справите независимо от резултата, и ще получите помощ, ако имате нужда.

Родителството не е нито съдба, нито дебат. Няма единствен правилен избор. Само вие можете да знаете какво е правилно за вас: вие сте кормчията на живота си.

Преяждане и препиване „събуждат“ подаграта

Текст: ст. лейтенант д-р Адриана Камбурова, специалист в Отделението по ревматология на Военномедицинска академия (ВМА) в столицата

Наричат я „болестта на царете“. Позната е още от времето на фараоните в Древен Египет. Най-често връхлита „жертвите“ си през нощта. „Наказва“ ги за прегрешенията им на масата. И си отива така, както е дошла – изневиделица. До следващия път.

Макар да не е фатална диагноза, битката с подаграта се води до живот. По какви правила трябва да става това, за да е успешна? Попитахме ст. лейтенант д-р Адриана Камбурова, която е специалист в Отделението по ревматология на Военномедицинска академия (ВМА) в столицата.

„Подаграта се дължи на отлагане на кристали от пикочна киселина в и около ставата и възпаление на вътре- и околоставните меки тъкани. Протича кризисно – появява се внезапно и отзвучава напълно в рамките на дни“, обяснява д-р Адриана Камбурова. Пристъпите по-често започват през нощта – със силна болка, оток, затопляне и зачервяване. „Обикновено е поразена една става, по-рядко се засягат две или повече“, уточнява ревматоложката.

Три дни яли, пили и се веселили…

Преяждането и препиването са обичайният провокиращ фактор. Но кризата може да е и вследствие на физическо усилие с обилно изпотяване, гореща баня, продължително гладуване, понякога – и силен стрес. „Най-често се засягат палецовата става на краката и стъпалото, по-рядко – коленните, лакътните, гривнените и по-малките стави на ръцете“, отбелязва лекарката под пагон. И успокоява, че след овладяването на кризата, ставните оплаквания изчезват без остатъчни тъканни промени.

Хиперурикемия – що е то?

В основата на подагрозната криза са повишените нива на пикочна киселина в кръвта. „Нормалните стойности при мъжете са до 420 µmol/l и до 360 µmol/l за жените. Когато са завишени, говорим за т.нар. хиперурикемия“, обяснява д-р Камбурова. Като подчертава, че наличието ù не означава непременно, че пациентът е с подагра.

„Високите нива на пикочната киселина обаче са основен рисков фактор за отключването на такава. Ето защо хората с хиперурикемия трябва да бъдат изследвани обстойно и проследявани стриктно, за да се избегне развитието на подагра“, категорична е ревматоложката.

„Ключът“ е в пурините

„Пикочната киселина се получава при разграждането на пурините, които са основна съставна част от нуклеиновите киселини, и се излъчва с урината. Те се намират в ядрото на всяка клетка и са носители на генетичната информация“, разкрива д-р Камбурова. Затова и в най-голямо количество пурините се срещат в:

Диета, не глад

Високите нива на пикочна киселина в кръвта на болните с подагра се дължи на два основни фактора, обяснява специалистката от ВМА. Първият е увеличеното образуване на пурини, а вторият – намаленото им излъчване от бъбреците с урината. „И в двата случая обаче е сигурно, че колкото повече пурини се поемат с храната, толкова по-високи са нивата на пикочната киселина. Затова и балансираният хранителен режим е ключов за справянето с подаграта. Около 30 на сто от нивата на пикочна киселина се намаляват именно чрез диетата“, подчертава д-р Камбурова.

Между „диета“ и „глад“ обаче не бива да се поставя знак за равенство. Напротив – лишенията могат да усложнят състоянието на болните. „При продължителна диета или пости организмът започва да смила собствените си тъкани – белтъци и мазнини, за да осигури енергия за нормалното функциониране на най-важните органи – сърце, мозък, бял дроб. Това също може да повиши нивата на пикочната киселина в кръвта и при провокиращ фактор да предизвика подагрозна криза“, предупреждава ревматоложката.

Подагрозната криза отшумява за 1-2 дни

Как може да бъде овладяна? Д-р Камбурова обяснява, че при ставните кризи, които обичайно продължават по 1-2 дни, се прилагат няколко типа медикаменти – колхицин, СОХ-2 инхибитори и нестероидни противовъзпалителни (НСПВС). Предписват се още т.нар. алкализатори, които неутрализират част от пикочната киселина. „За болките пък помагат компреси с лед – по 5-7 минути върху засегнатата става, 2-3 пъти на ден“, споделя опита си военната лекарка.

Ревматоложката допълва, че на упорито високите нива на пикочна киселина може да се въздейства и с урикоинхибитори (които обаче се спират по време на криза, защото могат да я удължат и утежнят) и урикоелиминатори. След отшумяването на пристъпа много от пациентите нямат нужда от лечение, на други пък се дава колхицин в профилактична доза, за да се избегне риск от нов.

Млечни – да, внимателно с месото

Нископуриновата диета обаче остава важна за пациентите – „и в здраве, и в болест“. „При нея се препоръчват не повече 600 до 1 000 мг пурини дневно, избягване на богатите на мазнини и холестерол продукти и увеличен прием на въглехидрати“, уточнява д-р Камбурова. В зависимост от съдържанието на пурини храните се делят на три основни групи:

Бирата е „табу“ заради маята  

„Храните с под 100 мг пурини на 100 г могат да се консумират свободно. Онези с до 400 мг – с внимание, а останалите – като телешки и свински дроб, например – да се избягват“, обяснява д-р Камбурова. Ревматоложката от ВМА напомня, че термичната обработка може да повиши киселинността и на най-„безопасните“ храни и да предизвика криза, затова не бива да се прекалява с пърженото и пикантното, както и с чая и кафето.

С алкохола особено трябва да се внимава – особено с бирата – заради маята в нея, предупреждава военната лекарка. Водата е добре да е по много и алкална – около 10-12 чаши дневно, което се равнява на 2,5-3 литра.

Прогнозата е добра

Разбира се, въздържанието не бива да е до крайност. „Гладуването и суровоядството са нож с две остриета, защото киселинността в организма може да се повиши заради „смилането“ на собствени тъкани“, не пропуска да напомни ревматоложката. И успокоява пациентите, че прогнозата при тях е добра, защото подаграта не причинява трайни ставни деформации – освен при изключително занемарени болни с много лош контрол на хиперуримията. „Макар пълно излекуване да не е възможно – разреждането и намаляването на силата и продължителността на кризите е напълно постижимо с адекватна терапия и балансирана диета“, категорична е д-р Адриана Камбурова.

Отслабването е лек при разширени вени

Текст: д-р Радослав Шишков, съдов хирург в Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ-Бургас и ДКЦ 1 в Бургас

Излишни килограми, дълги часове на крак или в „оковите“ на стола и бременност. Така изглежда „Топ 3“ на основните рискови фактори за развитието и задълбочаването на варикозата.

Кои оплаквания алармират, че сме с разширени вени? Защо симптомите се обострят с идването на лятото? Може ли болестта да се овладее само с медикаменти? Кога се налага хирургично лечение? И кои са изпитаните и щадящи инвазивни методи? На всички тези въпроси отговаря д-р Радослав Шишков, който е специалист в Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ-Бургас и ДКЦ 1 в морския град.

Варикозата (разширените вени) се характеризира с разширяването, удължаването и нагъването на повърхностните вени, като най-често се засягат тези на долните крайници. Основната причина за развитието ù са възпалителни процеси във венозната стена, които водят до увреждане на венозните клапи. Именно последните възпрепятстват връщането на кръвта в обратна посока (т.нар. рефлукс). Увреждането им води до повишено налягане, застой на кръвта и разширение на венозната стена“, подробно обяснява д-р Радослав Шишков.

И гените имат значение

Генетичната обусловеност има значителна роля в развитието на варикозата. „Свързва се основно със слабост на съединителната тъкан, която участва в изграждането на венозните стени и клапи“, коментира причините за „отключването“ на проблема съдовият хирург.

„Продължителното стоене в изправено положение или седене без движение, наднорменото тегло и бременността са трите основни фактора, допринасящи за напредването на болестта, която е хронично прогресиращо заболяване. Днес варикозата се счита за проява на хронична венозна недостатъчност и важен признак за хроничната венозна болест (ХВБ)“, допълва специалистът от УМБАЛ Бургас.

Тежест и отоци „издават“ варикозата

Кои симптоми алармират, че имаме разширени вени? „Основните оплаквания на пациентите са чувство на тежест и напрежение в подбедриците, както и преходни отоци. Най-изразени са в края на работния ден и се облекчават сутрин, след ставане от сън“, изрежда типичните симптоми д-р Шишков. И не пропуска да отбележи, че симптомите се обострят в края на пролетта и през лятото – основно поради допълнителното разширение на всички кръвоносни съдове в тялото под въздействието на високите температури.

Болестта прогресира бавно

Заболяването се развива бавно и в началото безсимптомно, като може да са налични единични разширени вени или малка венозна мрежа. „Тук е важно да се каже, че в известен брой случаи основните опасения на пациентите са чисто козметични. В огромния си процент тези пациенти са жени и при тях се процедира чрез минимално инвазивни и козметични методи на лечение“, споделя опита си съдовият хирург.

Упражнения помагат за венозния тонус

Превенцията е възможна при контрол на рисковите фактори. „Трябва да се поддържа нормално тегло и да се избягва заседналият начин на живот. Съществуват и набор от упражнения за краката, които подпомагат венозния тонус. При поява на видими разширени вени или някой от гореизброените симптоми, особено в комбинация с генетична предразположеност, е добре да се направи консултация със съдов хирург“, препоръчва д-р Шишков.

Прегледът с доплер е безболезнен

Как се поставя диагнозата? „При прегледа се локализират вариците, както и тяхната ангажираност с някоя от двете главни подкожни вени на долния крайник или с перфорантните вени, които осигуряват комуникацията между повърхностната и дълбоката венозна система. Инвазивна диагностика в случая не е необходима“, уточнява специалистът от УМБАЛ-Бургас. Като подчертава, че доплеровата сонография е безболезнена и напълно достатъчна за обективизиране на състоянието на повърхностните вени, техните клапи и евентуалният рефлукс на кръв.

Лекарствата помагат в ранните етапи

„Медикаментозната терапия има важно значение още в най-ранните етапи на варикозата и на хроничната венозна болест. Става дума за венотропни препарати, съдържащи диосмин, които облекчават симптомите в краката и укрепват венозната стена чрез колаген и/или еластин. Компресията с еластични чорапи също влиза в съображение“, обяснява д-р Шишков. „За съжаление при изразената варикоза те не са достатъчни и обикновено се предприемат други методи на лечение. Режимът на живот и намаляването на предразполагащите фактори също имат значение за забавяне на прогресията“, не пропуска да отбележи съдовият хирург.

Класическият стрипинг дава най-добри резултати

Когато консервативните методи не дават резултат, се налага хирургична намеса. „В Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ Бургас се прилагат всички оперативни и съвременни ендоваскуларни методи за лечение на артериалните и венозни заболявания“, подчертава д-р Шишков. „Миниинвазивните методи включват козметичната склеротерапия, както и ендовенозните аблации – лазерна или радиофреквентна.

Класическият стрипинг все още дава най-добрите резултати, особено когато се касае за средно тежки и тежки форми на варикоза, както и при неоваскуларизация след лазерна аблация. Следоперативният период обикновено е между 2 седмици и 1 месец“, споделя съдовият хирург.

Без лечение се стига до язви

В същото време неглижирането на диагнозата може да има сериозни последици. „Усложненията включват прогресиране на хроничната венозна болест – с пигментация на кожата на подбедриците, подкожна липосклероза, лесно кървене при минимална травма, а в най-тежките случаи се стига до трудно лечими венозни язви“, предупреждава специалистът от Бургас.

„Бих казал, че сред по-младите хора се наблюдава подобрение на здравната култура по отношение на венозните заболявания, докато по-възрастните търсят помощ в по-напреднали стадии на болестта“, не крие д-р Радослав Шишков.

Уроците от пандемията

Как COVID пандемията и 2-годишният хоум офис се отрази на здравето на съдовете ни? „Основният проблем по време на локдауна беше затрудненият достъп на пациентите до съдови специалисти и липсата на контрол при много от тях, което води до усложнения. От друга страна, с времето се научихме да разглеждаме COVID-19 като вирусно заболяване и като такова от васкулитен тип“, признава д-р Радослав Шишков.

„Най-честите и тежки усложнения на коронавируса са артериалните и венозни тромбози, които трудно се поддават на медикаментозно, а даже и на хирургично лечение. Мое лично наблюдение е, че при COVID тромбози консистенцията на тромботичните маси по време на оперативно лечение се различава от нормалната консистенция при чисто съдови пациенти. За съжаление, механизмът и усложненията на това ново заболяване все още не са напълно изяснени и на този етап разчитаме предимно на личния, както и на колективния опит на местно ниво”, откровен е съдовият хирург от УМБАЛ-Бургас.

ХИРУРЗИ ОТ ВМА ОПЕРИРАТ С 3D ОЧИЛА

3D очила вече помагат в работата на хирурзите от още една клиника във Военномедицинска академия (ВМА) в столицата – тази по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия.

Революционната технология в персонализираната медицина бе приложена за първи път в болницата в края на 2021 г. от проф. Неделчо Цачев и екипа му от Катедрата по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия.

„Благодарение на Holo Medical Assistant можем да видим истинския проблем на пациента с точност до милиметър. Това е нова ера в хирургията“, коментира проф. Цачев. За прилагането на иновативния IT-проект той получи престижна награда на конкурса Digitalk&A1Awards.

Сега технологията за първи път у нас е внедрена и в областта на жлъчно-чернодробната хирургия. „Приложихме тази добавена реалност при един млад пациент, който има два независими тумора. Те са оперирани, но установихме метастази в черния дроб.

3D очилата ни дават неограничени възможности за интегриране на образните методики с практическата ни работа, тъй като осигуряват много по-добра визуализация“, доволен е доц. Васил Михайлов от Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия. А от екипа на ВМА имат амбицията да разширят приложението на революционната технология в още направления.

„РИСКОМЕТЪР“ В ТЕЛЕФОНА ПАЗИ ОТ ИНСУЛТ

Безплатно мобилно приложение  за минути изчислява риска от инсулт. „Рискометър“ (StrokeRiskometer) е достъпно на български език за операционните системи „Android“ (https://play.google.com/store/apps/details?id=com.strokeriskometer&hl=en&gl=US) и MacOS (https://apps.apple.com/lb/app/stroke-riskometer-aimdev/id1514083245).

А между 14 и 17 май доброволци от Асоциацията за инсулт и афазия в България запознаха софиянци в столичното метро с възможностите на приложението.

„Рискометър“ оценява риска от инсулт в следващите 5 до 10 години след попълването на кратък въпросник в рамките на 2-3 минути. Приложението предлага още персонализирани съвети за всеки потребител, напомняния за прием на лекарства, видеопрепоръки от изтъкнати специалисти, информация за най-важните симптоми при удар (Б.Ъ.Р.З.О.+), интеграция със смарт гривни и часовници, апарати за кръвно и т.н.

От Асоциацията за инсулт и афазия се обръщат с апел към всички българи „да отделят няколко минути, за да изтеглят и да се запознаят с приложението, за да се предотврати инсулт и да се спаси човешки живот”.

И напомнят още, че високото кръвно налягане е най-сериозният рисков фактор. В същото време статистиката сочи, че един от всеки петима европейци е с хипертония, която не се проследява и лекува ефективно.

За 5 години броят на жертвите на мозъчносъдови болести у нас са се удвоили, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2020 г. Една от основните цели на Европейския план за борба с инсулта, припозната и от Асоциацията за инсулт и афазия в България, е да се намали броят на инсултите с 10 на сто до 2030 г. „Това може да се постигне с правилна превенция“, отбелязват от Aсоциацията.

Като първична профилактика на инсулт, те препоръчват здравословна диета с минимално количество животински мазнини и сол, активен начин на живот, избягване на остри стресови ситуации и липса на лоши навици. Превенцията на първични и рецидивиращи инсулти пък се насърчава чрез ефективно лечение на сърдечносъдова патология, в това число – корекция на кръвното налягане и лечение на исхемичната болест на сърцето.