За да останат лекари в България

„Непосредствено след началото на извънредната ситуация започнахме да обсъждаме възможните изходи от кризата“, разказва Милен Христов, един от основателите на Фондация „Практикум“.

„Сред най-отличаващите се проблеми забелязахме липсата на достатъчен запас в световен мащаб на предпазни сред ства, медикаменти и консумативи, но най-вече на квалифициран персонал, готов да жертва здравето си, за да застане на първа линия срещу никому неизвестната болест и последиците върху човешкото здраве от нея. Започнахме да търсим „студения резерв“ и осъзнахме, че единственото решение, осигуряващо стотици хора персонал, се корени в образователната система и в частност студентите.

В онзи момент те бяха тези, които можеха да поемат дупките в дългите смени в „триажа“ и предболничното обгрижване на пациентите. Впоследствие това се случи с част от тях, но, за съжаление, не беше продиктувано като основна държавна политика.“ Тогава един екип от мла ди хора с различни професии и опит обединява усилията си в тяхна подкрепа.

Г-н Христов, къде точно се къса връзката между университета и болницата?

На база на проучванията, които сме правили, в университетите липсват достатъчно практически обучения. Същевременно въпреки публичността на „специализантските програми“ и лесната информираност за тяхното съществуване през сайтовете на Министерството на здравеопазването или на болничните заведения реалното кандидатстване и впоследствие наемане на специализант представляват огромна трудност.

При провеждането на практическата ни програма „Лекар на село“, където млади бъдещи лекари съвместно със специалист преглеждат хора в лишени от здравни грижи населени места, забелязахме, че студенти от горни курсове (5-6 курс) не са работили никога с ехографски апарат например, а много от тях не са и имали възможността за практикуване на един цял ден съвместно с лекари в реална среда.

В Германия се практикува дуално обучение, при което младите здравни специалисти започват да работят още по време на обучението си. Не би ли могла тази практика да се въведе и у нас?

Това е една от основните цели на фондацията – да мотивираме все повече млади лекари да практикуват. Всъщност установихме, че голяма част от специализантите не са имали реален досег до специалността, която са избрали да специализират…

Какво трябва да се направи на държавно ниво, за да спрат нашите млади лекари да търсят професионална реализация в чужбина?

На първо място трябва да се приеме реална пътна карта за развитие на медицината в България, трябва да се зададат ясни цели. Ако бъдещето на един човек е неясно и се крепи само в ежедневни битови проблеми, то той няма как да бъде мотивиран да работи. Битовизмът е бавен и неспасяем убиец на мечти. В пътната карта е редно да се заложи с приоритет подмладяването на лекарския състав, това е неизбежно.

Сегашната средна възраст на лекарския и сестринския състав е по-близо до пенсионната, отколкото до средната възраст на населението на страната. В този смисъл, ако държавата не използва младия актив, който идва, то тя обрича здравната система на колапс. Държавата трябва да покаже на младите лекари как биха се реализирали по начин, по който да получават достойно възнаграждение – това, за добро или лошо, е свързано с познаване на платежната рамка от страна на НЗОК и частните здравни фондове, по която тема не се обръща абсолютно никакво внимание в образователните институции.

Това ражда, макар и до-бри специалисти, хора, които в бъдеще практически не знаяткак да вземат парите за труда си, връщайки ни в началото на отговора и ни вкарва в порочния кръг на погубването на мечти.

Какво прави фондация „Практикум“ за студентите и младите лекари?

Фондацията бе създадена и вече изпълнява основните си цели, а именно осигуряване на възможността на младите лекари и студенти да натрупат практически опит и да се докоснат до висококвалифицирани специалисти. Да работят с нови, високи технологии и най-важното – да не забравят защо са станали лекари, а именно, за да помагат на хората в нужда безрезервно. Паралелно с прегледите разработваме и формула за практически семинари.

Разкажете ни за вашия проект „Лекар на село“

С него целим да засегнем две теми – първата по линия на адекватна болнична и доболнична помощ на хората по малките населени места, и втората относно липсата на практики в университетите.

По време на проекта в първите две села, които посетихме, установихме, че има хора, които от години не са ходили на контролен преглед, а по далечните кътчета на България се намират и хора, които никога не са били преглеждани с ехограф. Установихме, че голяма част от тях страдат от хипертония, състояние, което може да доведе до много сериозни последици, ако се неглижира.

Кой подкрепя вашите проекти?

За краткото време от създаването си Фондацията успя да набере подкрепа от страна на множество партньори, сред които компании в здравната сфера и извън нея. Изключително сме благодарни на г-жа Мария Димовска и целия екип на PHOENIX Pharma, които прегръщат идеите ни като собствени и съдействат за тяхното реализиране.

Бих желал да използвам трибуната ви, за да благодаря на всички партньори, лекари, колеги и най-вече на студентите, които взимат участие в нашите инициативи. Изключително щастлив съм, че въпреки материалния свят, в който живеем, има толкова голяма група от хора, които са готови да инвестират от личното си време, за да направят нещо добро.

И бих приветствал всички с думите: „Уважавайте лекарите, те са основоположник на нашето здраво бъдеще!“.

Йога - религията в спорта

Любовта и манията на хората към някои спортове често се сравнява с издигането им в култ и дори религия. Такива примери са футболът, баскетболът и други по-комерсиални игри. Има и спорт, при който ситуацията е обратната – той произлиза от религия. Става въпрос за упражненията по йога, които водят началото си от древните вярвания в индуизма, будизма и джайнизма.

ИСТОРИЯТА

Точната година на възникването на йогата не е известна, но според всички източници тя произлиза от древна Индия. Историците отнасят нейното възникване към Индската цивилизация (XXXIII-XX век пр. Хр.) и развитие в предведическа източна Индия, Ведическата епоха (XV-VI век пр. Хр.) и движението Шрамана.

Предфилософските разсъждения на йога започват да се появяват в писмените източници около V-III век пр. Хр., а през следващите столетия се оформят философските школи на индуизма, будизма и джайнизма, наред с които йога започва да се превръща в съгласувана философска система. През Средновековието йога се развива в множество паралелни традиции.

Йога привлича вниманието на образованата западна публика в средата на XIX век наред с други теми от индийската философия. Учението не е прието първоначално радушно от християнството, поради опасенията на църквата, че йогата развива култ към тялото.

СЪЩНОСТТА

Думата „йога“ идва от санскритски език със значение „привързвам, свързвам, впрягам“. За първи път се използва през втората половина на първото хилядолетие пр. Хр. и се свързва с философската система, чиято основна цел е „съединяването“ на човешкия дух с Божествения. Крайната цел на йога е мокша („освобождаване“), ма-кар че нейната точна форма зависи от философското или богословското течение на съответната школа.

В съвремието йогата се дефинира като група от физически, умствени и духовни практики или дисциплини, а практикуващият се нарича „йогин“. Йога е и една от шестте ортодоксални школи на индуистката философия, която приема медитацията за основно средство за постигане на освобождението.

ПОЛЗИТЕ

Практикуването на йога води до много здравословни ползи и положително влияние върху духа и тялото. От древността до модерни времена има много различни направления на учението, като в наши дни се практикува основно хата йога, при която се използват предимно различни пози, наречени асани, дихателни практики и медитация.

Редовното практикуване на йога упражнения може да подобри физическата форма, да помогне за нормализиране на кръвното налягане, за контрол на диабета, борба с болката, при астма, затлъстяване, ортопедични проблеми и др. Освен това йогата е едно от най-добрите средства в борбата със стреса, депресиите и може значително да помогне за повишаване на концентрацията и паметта. Йогата има и чисто духовна част, която трудно може да бъде потвърдена от медицински изследвания.

В тази си част йогата помага за повишаване на енергийните нива на тялото, духовното изграждане и цялостна промяна на мирогледа. Това помага в голяма степен за подобряване на начина на живот и отношението към света и хората. Затова йогата не трябва да се разглежда само като комплекс от упражнения, а като цялостна философия и начин на живот, който помага на всички аспекти на здравето.

У НАС

Подобно на повечето модерни техники и упражнения по света, йогата също стана много популярна в българия. В големите градове има множество зали и студиа за йога, а вследствие на локдауните и ограниченията, налагани заради корановируса през последните две години, има варианти за практикуване онлайн у дома. Уроците с инструктор са по 12-16 лева на час в зала и 5-10 лева онлайн. Препоръчителни са поне по две тренировки на седмица.

Не започвайте веднага антибиотично лечение при Ковид

От 2016 г. е част от екипа на Спешно отделение на УМБАЛ „Софиямед“, както и консултант по инфекциозни болести в лечебното заведение. Д-р Георгиева има над 35 г. практика като инфекционист, като през март 2020 г. оглавява специализирания сектор за лечение на пациенти с COVID-19 в болницата.

Какъв е опитът, който натрупаха лекарите във времето от началото на пандемията, кои са най-новите подходи при лечението на Ковид-19 и какво е добре да правим у дома при поява на симптоми разказва д-р Георгиева специално за читателите на сп. BETTY Моята аптека.

Д-р Георгиева, как се насочихте към инфекциозните болести?

Завършващите медицина бяхме по разпределение и моето беше в град Ловеч. Наложи се да започна първо като епидемиолог в ХЕИ, след това се освободи едно място в инфекциозното отделение и затова, без да искам, се насочих към тази специалност. Желаех да работя с пациенти и тази възможност ми се отдаде в това отделение. Но не съжалявам. Втори път, ако ми се наложи, пак същата специалност ще избера.

Вашата специалност е от огромно значение особено по време на пандемии като настоящата от Ковид 19. Кои бяха най-големите изненади, които поднесе този вирус на медицината?

Най-после се разбра в България, че инфекциозните заболявания не трябва да бъдат толкова пренебрегвани. За съжаление точно с избухването на тази пандемия се утвърдихме като важна специалност в медицината, за което не се радвам толкова, защото трябваше на първо място да се борим с пандемията. Но тя беше много изненадваща и за нас, инфекционистите, тъй като този вирус е изключително неприличащ на останалите, с които сме се срещали досега. Много е променлив, няма специфично лечение за него.

За вирусните заболявания има само няколко антивирусни медикамента. Предизвикателството беше за целия свят, тъй като заболяването протичаше много тежко и с увреждане на белия дроб. Това с течение на времето в крачка успявахме да наблюдаваме и да уточняваме както в България, така и в целия свят. Изключително трудно се оказваше лечението, сменяхме едни медикаменти с други, правеха се различни комбинации, но без особен ефект. Счита се, че два основни процеса движат патогенезата на Ковид-19. В началото заболяването се дължи главно на репликацията на вируса, а по-късно в хода на инфекцията заболяването се обуславя от преувеличената имунна реакция към него.

В целия свят започнаха да се изготвят протоколи за лечение, за да се предотврати анархията в началото на лечението. Въпреки че липсва ефективно противовирусно лечение, тези протоколи помогнаха за намаляване на смъртността. През 2021 г. и в България се появи Справочник за лечение на Ковид-19. В тези протоколи за лечение се утвърди необходимостта от прилагане на кортикостероиди и антикоагуланти, особено при кислородозависимите пациенти в тежко състояние. Много хора идваха в много тежко състояние и трябваше да се ориентираме бързо, защото смъртността се оказа много висока. Опитвахме се максимално да сме полезни на пациентите си и да спасяваме животи.

Изключително трудно беше в началото, аз също се разболях средно тежко. Лекуваше ме моята колежка д-р Зарчева, специалист по детски и инфекциозни болести, с която оглавихме Ковид отделението. Преодолях го, разбира се, бях също с пневмония. Когато се разболях, още нямаше ваксини, след това се ваксинирах.

Смятате ли, че хората, които не са били ваксинирани и са изкарали ковид, трябва да се ваксинират след това?

Трябва задължително да го направят. Аз съм преболедувала и след това имам ваксина и бустер. Досега опитът показва, че всички, които са ваксинирани, дори тежко онкоболни, ако са ваксинирани, го преодоляват. Ние нямаме до момента починал ваксиниран. Общо взето, заболяването при тези, които са ваксинирани, протича много леко. По информация на СЗО сега се изработва ваксина, която ще може да покрие омикрон и многото му разновидности.

Рано ли беше в началото на април за махането на маските?

Аз мисля, че можеха да се запазят някои от мерките, защото те не са толкова страшни и притеснителни. Трябва да ви кажа, че откакто е пандемията, возейки се в градския транспорт, не съм чула никой нито да кашля, нито да има хрема, а по време на грипните епидемии, когато не носехме маски, в превозното средство беше като оркестър.

И това показва колко са важни маските, защото те на 100% не ви предпазват, но намаляват поемането на количество вирус, т.е. натовареността с вирyса ще бъде много по-малка. И по-леко ще прекарвате заболяването. Не съм съгласна, че ги махнаха например в превозните средства, където има много струпани хора, на обществени места, на концерти, театри.

Как мислите, ще има ли нови модификации, ще трябва ли да продължаваме да се пазим?

Със сигурност ще има нови модификации. Докато не се натрупа население, което да се е срещало с вируса или да е ваксинирано в голям процент, да кажем 70-80%, ще продължи да има нови мутации. Това е една от причините лекарите да настояваме хората да се ваксинират. Когато вирусът не срещне възприемчив организъм, той няма как да предизвика заболяване и няма как да се видоизмени. Много малко са противопоказанията за ваксина.

Как трябва да започне домашното лечение при първи симптоми и позитивен антигенен тест?

В зависимост от тежестта на заболяването с общи симтоматични средства. Ако имате температура – антипиретици, витамини и най-вече витамин D, C, селен и цинк. Ако има ринити - с капки за нос, ако има гърлобол – съответно, но да не се започва с антибиотик веднага. По принцип е установено, че 7-8 процента от заболелите от ковид инфекцията в света се нуждаят от антибиотик, тъй като се е намесила бактериална инфекция. Пациентите обикновено идват при нас в тежко състояние, след като са се лекували амбулаторно.

В кой момент трябва да се направи рентгенова снимка и да се потърси болнична помощ?

В момента, в който състоянието на пациента се влоши, фебрилитетът и кашлицата продължават повече от 4-5 дни, появи се задух, трябва да се потърси лекарска помощ.

Кои са Вашите препоръки за пост ковид лечение и грижа?

Ако няма усложнения, няма нужда от антибиотично лечение. Когато изписваме пациентите, в зависимост от кръвните изследвания и от образното изследване решаваме дали е необходимо да се даде за вкъщи допълнително лечение и какво да бъде то.

Какви принципни съвети бихте дала като инфекционист за поведението на хората в обществото при пандемии?

Първо, хигиена. Второ, носене на маски. И здравословен начин на живот. Трябва да оздравяваме имунитета си, което значи здравословно хранене и спорт.

Тенденции при аксесоарите

Аксесоарите винаги играят ключова роля в изграждането на цялостната визия на всяка дама. А тази пролет те са повече от интригуващи…

Перли, перли, перли…

Тенденциите от миналото претърпяват истински ренесанс, а неостаряващото бижу се завръща под светлините на прожекторите, за да се превърне в основен аксесоар през следващите месеци. Перлени пръстени, обеци, колиета, шноли, диадеми, чанти, портмонета и перлени слънчеви очила ще бъдат основен елемент в гардероба.

Колан тип „верижка“

Chanel извежда на преден план този модел колани, които се съчетават идеално с ефирните, прилягащи по тялото дълги рокли.

Платформи

Обувките и сандалите на платформи се завръщат на модния подиум и ще бъдат истински хит през настоящия пролетно-летен сезон.

Спортни слънчеви очила

Ярък и силно открояващ се аксесоар, спортните слънчеви очила са подходящи за ежедневния и спортно-елегантния стил.

Големи чанти

Колкото по-голяма, толкова по-добре, защото ще побере всичко, от което се нуждаете. А същевременно ще бъдете в крак с последните тенденции... Креативните и нестандартни модели ще разчупят тенденциите през новия пролетно-летен сезон.

Квадратни шалове

Красиви и удобни, квадратните шалове подчертават стила и елегантността на всеки тоалет.

Обувки „Мери Джейн“

Вечната класика в модата отново се завръща, за да зарадва дамите с нови модели, вдъхновени от героинята от популярния комикс „Бъстър Браун“.

Масивни гривни и колиета

Те със сигурност могат да разчупят скучния аутфит и се съчетават идеално с любимите ви дънки и тишърти.

Бейзболни шапки

Изработени от първокласни материи и в най-различни шарки и цветове, те са сред топтрендовете през настоящия сезон.

Овръсайз скрънчи

Големите ластици за коса са ключов тренд през пролетно-летния сезон. Прозрачни, лъскави или в плътни и наситени нюанси, те оглавяват списъка със задължителните аксесоари през 2022 г.

Ленти за глава

Широките ленти за глава в най-различни цветове и разновидности ще бъдат на фокус не само в спортните зали и в салоните за красота, защото се превръщат в незаменим аксесоар за предстоящите месеци.

Върбинка - българският адаптоген

Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN

Билката Върбинка е многогодишно тревисто растение, срещано в Азия и Европа, включително и у нас. Растението принадлежи към семейство Verbenaceae и има продълговати назъбени листа и нежни бледовиолетови цветове.

Използва се в цял свят като билково лекарство поради множеството полезни вещества, които съдържа. Билката е сред така наречените адаптогени и помага за адаптиране на организма към стреса.

Потенциални ползи

Върбинката съдържа над 20 полезни растителни съединения, включително иридоидни гликозиди, флавоноиди и тритерпеноиди, които носят множество ползи. Ето някои от тях:

Противораково действие

Изследвания в епруветка и с животни показват, че гликозидите, тритерпеноидите и етеричните масла на върбинката могат да помогнат за инхибиране на растежа на туморите и да предизвикат унищожаване на раковите клетки. В проучване при мишки високи дози екстракт от върбинка от 40 грама на килограм телесно тегло инхибират растежа на тумора с повече от 30% в сравнение с контролната група.

Изследователите приписват тази антитуморна активност на вербенозиди А и В – два вида гликозиди - и тритерпеноиди.

Освен това цитралът – ключов компонент в етеричното масло от върбинка – притежава доказани противоракови свойства.

Подобрява работата на нервната система и мозъка

Екстрактът от върбинка може да бъде от полза за определени неврологични или мозъчни състояния. Проучвания показват, че гликозидът вербеналин на върбинката – известен също като корнин – може значително да подобри увреждането на мозъка след инсулт.

Изследванията доказват, че корнинът подхранва развитието на нови кръвоносни съдове в мозъка, които го снабдяват с кислород, и подобрява митохондриалната му функция.

Митохондриите отговарят за производството на енергия в клетките, но те се нуждаят от кислород за своята работа. Без кислород производството на енергия намалява, което води до редица заболявания на нервната система. Вербеналинът осигурява достатъчно енергия и кръвоснабдяване на мозъка, подобрявайки функциите му след инсулт.

Нещо повече, екстрактът може да предпази от загуба на мозъчни клетки или неврони при болестта на Алцхаймер.

Помага при тревожност и паник атаки

Върбинката от векове се използва в народната медицина като средство за релаксация или „тоник за нерви“, а изследванията върху животни понастоящем потвърждават тези ползи.

Установено е, че дози от 0,1–0,5 грама на килограм телесно тегло екстракт от върбинка намаляват тревожността, като ефектът е сравним с диазепам – популярно лекарство, използвано за намаляване на безпокойството и напрежението.

Изследователите свързват това със съдържанието на флавоноиди и танини в растението, за които е известно, че притежават успокояващи и отпускащи свойства.

Други проучвания стигат до заключението, че екстрактът може да помогне за намаляването на гърчове или припадъци при хора с неврологични заболявания, като епилепсия. Билката удължава времето на началото на пристъпите и съкращава продължителността им.

Това свойство се приписва на вербенина, основен компонент на върбинката. Вербенинът в много случаи е предпочитан пред бромида – съединение, което обикновено се използва при лечение на епилепсия.

Антимикробно действие

Антибиотичната резистентност е нарастващ глобален проблем. Обещаващо, проучванията показват, че върбинката може да ни предпази от резистентни спрямо антибиотици, бактерии и гъбички.

При едно проучване в епруветка етеричното масло от върбинка е тествано срещу два вида гъбички и седем типа бактерии. То инхибира растежа на всички микроорганизми по дозозависим начин, което означава, че колкото по-висока е дозата, толкова по-висок е антимикробният ефект.

По същия начин друго проучване в епруветка демонстрира антибактериалния ефект на екстракта от върбинка срещу Staphylococcus aureus, Escherichia coli и Salmonella typhi, които са причина за множество инфекциозни заболявания.

Известно е, че някои вещества в етеричното масло от върбинка (като цитрал) притежават антимикробна активност. Освен това други полезни съединения като флавоноиди, които присъстват в растението, могат да допринесат за тези ефекти.

Изследванията показват, че флавоноидите могат да инхибират прикрепването на бактериите към гостоприемника и да неутрализират токсичността към човешките клетки.

Други полезни ефекти

Екстрактът и етеричните масла от върбинка могат да осигурят още потенциални ползи за здравето като:

противовъзпалително действие Локалното използване на екстракт от върбинка изглежда има противовъзпалителен ефект при подуване, причинено от задържане на течности.

Поддържа здравето на венците Едно проучване при 260 души показва, че отвара от върбинка може да бъде от полза за регулирането на хроничен гингивит или възпаление на венците.

Подпомага здравето на сърцето Проучване показва, че прилагането на вербеналин или корнин подобрява състоянието на сърдечната тъкан и кръвоснабдяването като цяло.

Помага при диария Екстрактът от корен на върбинка значително намалява количеството и честотата на изхожданията в сравнение с контролната група.

Приложения в народната медицина

Много от ползите за здравето на върбинката са подкрепени от науката, но растението се използва и в традиционната медицина за лечение на някои заболявания.

Например, някои лечители използват листата за лечение на ушни инфекции, докато коренът се използва при възпаление на сливиците и аскариаза – заболяване, причинено от паразита Ascaris lumbricoides, който може да доведе до коремна болка и диария.

Цялото растение се използва и за лечение на болки в корема и за предпазване от „зли очи“, за които се смята, че причиняват нещастие или травма.

Върбинката също традиционно се използва за повишаване на лактацията при кърмещи жени.

На пазара можете да намерите върбинка под формата на тинктура, като прах или мехлем. Може също да я ползвате като билкова настойка, въпреки че има горчив вкус.

Цветовете се използват и като декорация в коктейли и алкохолни напитки.

Странични ефекти и предпазни мерки

Върбинката като цяло е безопасна. И въпреки, че обикновено се понася добре, има случаи на някои странични ефекти.

Проучванията върху животни показват, че консумацията на екстракт от върбинка по време на бременност може да доведе до наддаване на тегло и фетални аномалии като намалена осификация на костите или втвърдяване. Поради това, бременните следва да избягват всички продукти, съдържащи върбинка.

Някои изследвания показват, че пиенето на чай от върбинка по време на хранене може да инхибира усвояването на желязо с 59%. Това означава, че хората с анемия или дефицит на желязо трябва да избягват растението.

Съдържанието на витамин К във върбинката може да доведе до взаимодействия между билки и лекарства и да намали ефекта на медикаментите за разреждане на кръвта като варфарин.

В обобщение

Върбинката е популярен билков лек, използван по целия свят за лечение на множество заболявания. Може да се ползва под формата на чай, тинктура, прах или мехлем.

Растението предлага множество ползи за здравето, доказани от науката, включително противотуморни ефекти, защита на нервните клетки и намаляване на тревожността и напрежението.

Билколечението е наука, която изисква много опит и знания, затова, преди да ползвате някоя билка, посъветвайте се с компетентен терапевт. Възползвайте се по информиран начин от богатствата на природата и средствата за естествено лечение, които тя ни предлага!

Тайната на красивите мигли и вежди

Всяка дама мечтае за пленителни дълги и гъсти мигли и красиво изписани вежди, с които да подчертае изяществото на погледа си.

Жените оформят миглите си от 4 хиляди г.пр.н.е, а ранни инструменти за мигли са открити още в Древен Египет. Съвременната спирала обаче е създадена през 1913 г. във Франция.

Към днешна дата обаче много дами избират да поставят изкуствени мигли върху очите си, вместо да стимулират естествения растеж на своите  чрез натурални серуми, богати на здравословни масла.

Рициновото масло

е богато на витамин Е, белтъци и минерали и е сред най-ефективните природни средства за стимулирането на растежа на миглите и веждите. Разбъркайте в съд по 1 ч.л. рициново масло, масло от репей и сок от алое, като прибавите няколко капки течен витамин А и Е. Получената смес нанесете внимателно върху веждите и миглите вечер, преди лягане.

Друга рецепта за домашен серум за мигли и вежди включва кокосово масло (1/2 с.л.), 2 капсули масло от витамин Е и 1 с.л. рициново масло. Кокосовото масло се разтопява на водна баня, след което се прибавят останалите съставки. Разклаща се енергично, а след охлаждане се прилага върху клепачите. Процедурата се прави вечер, за да може серумът да попие в дълбочина, а на сутринта се измива.

Зехтинът

придава плътност и обем на миглите. Богат е на множество витамин и подхранващи вещества и хидратира отлично косъмчетата на миглите и на веждите.

Прекомерно извиване и търкане

Избягвайте да извивате миглите си всеки ден. По този начин ще избегнете накъсването и оредяването им.

Внимавайте при отстраняването на грима си и избягвайте прекаленото търкане. Не оставяйте спиралата си непочистена през нощта.

Всекидневното нанасяне на спирала, очна линия, сенки, извиването и по-грубото почистване са причина миглите да станат по-чупливи и рехави.

Миглите защитават очите от нежеланите външни фактори и падат ежедневно. На ден се губят средно между 1 и 5 косъмчета от всяко око, като на три месеца цикълът започва отново, тоест всички косъмчета са се подменили. Косъмчетата на горния клепач са три пъти по-плътни и са по-здрави.

Грижа за веждите

От друга страна, правилната форма, грижата и подходящият грим са тайните на красивите вежди.

Формата и гъстотата

на веждите се променят съобразно тенденциите. Когато на мода са по-плътните и гъсти вежди, усилията на дамите за поддържането им са минимални. И обратното – когато на мода са тънките вежди, формата трябва да се коригира допълнително, като излишните косъмчета се отстраняват.

Препоръчително е да оформяте веждите си в козметичен салон, където специалистите ще се съобразят най-точно със специфичната форма и черти на лицето ви, за да постигнете максимално естетичен ефект.

Правилна грижа

През деня върху веждите се натрупва прах и мръсотия, затова се нуждаят от старателно почистване. Можете да отстраните замърсяванията и грима с помощта на предпочитаната от вас мицеларна вода. След това, за да ги за заздравите, нанесете избраното подхранващо масло.

Ключовата роля на грима

Подходящият грим е в основата на красивите и изразителни вежди.

За най-естествена визия нанесете върху веждите си сенки за очи, с които ще подчертаете цвета им, и безцветен гел, с който да фиксирате формата им.

Най-предпочитаният продукт, с който да подчертаете късите мигли, е моливът на восъчна основа.

Изберете цвета на молива съобразно косата си. Веждите трябва да съвпадат с най-тъмните нюанси на вашата коса.

При хемороиди не отлагайте лечението

Болката, която търпеливо преглъщаме и за която предпочитаме да не говорим. Хемороидите – болестта на съвременния Седящ човек, са проблем, който сме склонни да „замитаме под килима“.

И да задълбочаваме с опити за самолечение. Най-често – от срам. До какви усложнения води тази криворазбрана свенливост? Може ли да се избегне операцията, ако терапията започне в началната фаза на болестта? Какви възможности дава съвременната щадяща хирургия? И защо превенцията е толкова важна за овладяването на хемороидите?

Попитахме д-р Даниел Стефанов, който е част от екипа на Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на Военномедицинска академия (ВМА) в София.

„Хемороидите представляват разширени, изпъкнали кръвоносни съдове, намиращи се в края на аналния канал. В зависимост от местоположението им се разделят на две групи – вътрешни и външни“, обяснява д-р Даниел Стефанов. „Вътрешните са разположени под лигавицата на ректума и не могат да бъдат почувствани. Рядко се случва да са болезнени и основен признак за наличието им е кървене по време на дефекация“, отбелязва хирургът.

„Втората група – външните хемороиди, са разположени под кожата около ануса. Те могат да бъдат почувствани, когато се подуят и да предизвикат сърбеж, болка и кървене.

При съсирване на кръвта във венозните съдове външните хемороиди се уголемяват и стават силно болезнени – развиват се т. нар. тромбозирали хемороиди, разкрива още специалистът от Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на ВМА.

Външните са по-често срещани

Външните хемороиди са по-често срещани, обяснява д-р Стефанов. „А кои са по-мъчителни е трудно да се каже на 100%, тъй като и при двата вида, когато се възпалят и тромбозират, болката е много силна, стига се до невъзможност за дефекация, пациентът не може да седне дори“, не крие хирургът. Основните причини за появата и на двата типа хемороиди е съвременният заседнал начин на живот.

„Хора с професия, изискваща продължителни периоди от време през деня с малко или никакво движение, са изложени на висок риск от развитие на болестта“, подчертава специалистът от ВМА. Отключващите фактори обикновено са т.нар. шофьорска болест, неправилното хранене, недоброто изхождане и констипацията (запек), бременността. „При физически усилия се повишава вътрекоремното налягане, а това довежда до венозен застой и поява на хемороиди“, уточнява д-р Стефанов.

Не разчитайте на „бабини илачи“

Мнозина – най-често от притеснение, не търсят лекарска помощ при появата на първите симптоми. Какви рискове крие това? „Всяко едно патологично изхождане на кръв „задължава” пациентът да се консултира с хирург и гастроентеролог с последващо извършване на фиброколоноскопия, особено при пациенти над 40-годишна възраст, защото това може да е признак на някакво друго по-тежко заболяване – карцином на дебелото черво, дивертикулит на дебелото черво, болест на Крон, колит“, предупреждава специалистът от ВМА.

„Тъй като става дума за една по-деликатна област, хората често се лекуват сами, при това с години. И резултатите, разбира се, са негативни – стига се до усложнения, до тромбозиране на хеморидите, до проява на пролапс и други. Моят съвет е при появата на първите оплаквания веднага да се потърси компетентна помощ, а не да се разчита на „бабини илачи“, подчертава хирургът.

В началната фаза и лекарствата помагат

Хемороидите често се приемат като „доживотна присъда“ – мит ли е това? „Вероятността за появата на хемороидални възли нараства  с напредване на възрастта и отслабване на съединителнотъканните връзки в човешкия организъм. Хемороидалната  област – веднъж възпалила се, не дава гаранция, че това няма да се случи отново. Но ако се предприемат съответните мерки – нормално хранене, редовно изхождане, периодът на поява на хемороидите може да бъде удължен във времето, т.е. да се появяват все по-рядко и по-рядко“, изтъква д-р Стефанов.

Неизбежна ли е операцията? „Разбира се, преди да се стигне до хирургична намеса, се прилагат други терапевтични подходи – добра лична хигиена, разнообразно хранене, редовно изхождане, движение, както лечение със съдотонизиращи лекарства и локална терапия с мехлеми. Заболяването може да бъде овладяно консервативно, ако се „хване” в начална фаза“, подчертава специалистът от Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на ВМА.

Оперират с иновативни техники

За жалост, доста от пациентите търсят лечение късно. „Тъй като, както вече споменах, говорим за една по-деликатна зона от човешкото тяло и много хора изпитват неудобство да отидат на лекар, в повечето случаи ние се занимаваме с хемороиди в по-напреднал стадий от своето развитие и консервативното лечение не е ефективно. Затова и се насочваме към операция. Тя също зависи от етапа на развитие на хемороидите. Ако е в някой от началните – може да се опи-
тат иновативни техники, като лигиране на хемороидалните възли или доплер-асистирано лигиране на хемороидалните възли. Но когато вече са в напреднал етап, задължително се препоръчва класическият метод, тоест ексцизия на хемороидалните възли“, споделя д-р Стефанов. Добрата новина е, че при прецизно извършена оперативна интервенция рядко се стига до рецидиви, споделя опита си хирургът от ВМА.

Внимателно с пикантните храни и алкохола

Възможна ли е превенцията? „Основният фактор за избягване на заболяването е добре балансираната, разнообразна и богата на фибри диета, както и физическата активност. Трябва да се знае, че мазната храна, лютите и пикантните ястия, както и пърженото, дразнят лигавицата на дебелото черво. Негативно влияние оказват и алкохолът, газираните напитки, тютюнът. Ограниченият прием на течности също може да стане причина за поява на хемороиди.

Недостатъчна хидрация (причинена от недостатъчно поемане на вода или пиене на прекомерно количество диуретични течности, като кафе или кола) може да втвърди изпражненията, което довежда до дразнене на хемороидите“, предупреждава специалистът от ВМА. „Хемороидите обикновено не са животозастрашаващи, но могат да създадат значителен дискомфорт. Затова трябва да обърнем внимание на превенцията!“, напомня на финала д-р Даниел Стефанов.

 

Боровинките – зрънце здраве

Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN

Тези дребни тъмнолилави плодчета представляват не само чудесна закуска, но са и здравословно допълнение към менюто на повечето хора. Боровинките притежават мощен антиоксидантен ефект, помагат за понижаване на кръвното налягане и подобряват инсулиновата чувствителност.

Ето десет научно доказани ползи за здравето, които можете да получите от боровинките:

Суперхрана

Суперхраните съдържат голямо количество хранителни вещества в единица обем в сравнение с повечето храни. Поради това те са предпочитани в здравословното меню, защото дават повече енергия и ценни нутриенти. Някои имат дори лечебно действие.

Боровинките са един от тези невероятни източници на хранителни вещества. В една чаша боровинки се съдържат:

Високо съдържание на антиоксиданти

Антиоксидантите лесно ще разпознаете по багрилата. Всички плодове и зеленчуци, които имат виолетов, син, червен, оранжев, жълт или тъмнозелен цвят, са богати на антиоксиданти.

Ако искате да увеличите приема на антиоксиданти, боровинките ще ви помогнат. Те помагат за минимизиране на възпалителните процеси, което от своя страна намалява увреждането на клетките.

„Някои възпаления са нормални, но хронично повишените нива с течение на времето могат да доведат до редица заболявания. Боровинките са богати на антиоксиданта антоцианин, който помага за намаляване на риска от рак и хронични заболявания.

В проучване от 2013 г. изследователите открили, че птеростилбенът в боровинките – може да помогне за инхибиране на рак на гърдата и предпазва от сърдечни заболявания.

Регулират нивата на холестерола

Боровинките също така могат да намалят нивата на LDL холестерола – лошата форма на холестерола, която е възможно да доведе до запушване на артериите.

Боровинките съдържат фитостероли – съединение, което може да понижи нивата на LDL. Изследване от 2017 г. отбелязва, че консумацията на около два грама фитостероли на ден води до 8% до 10% намаляване нивата на LDL при здрави възрастни.

Понижават на кръвното налягане

Доказано е, че когато се консумират редовно, боровинките помагат за намаляване на кръвното налягане. В малко проучване от 2019 г. консумацията на напитка, съдържаща 200 грама боровинки, за един месец намалява кръвното налягане на участниците с 5 mmHg.

Освен това, в малко проучване от 2015 г. жените в постменопауза с повишено кръвно налягане, които хапват 22 грама боровинки на прах дневно в продължение на осем седмици, значително понижават кръвното налягане в сравнение с контролната група.

Подобряват инсулиновата чувствителност

Боровинките могат да помогнат на хора с инсулинова резистентност или с диабет тип 2. Инсулиновата резистентност възниква, когато панкреасът произвежда твърде много инсулин и клетките престават да реагират правилно на хормона.

Боровинките имат способността да подобряват инсулиновата чувствителност благодарение на антоцианините, съдържащи се в тях.

В малко проучване от 2010 г сред хора без диабет, но резистентни към инсулин, 67% от участниците, които консумират боровинки, са забелязали поне 10% подобрение в инсулиновата чувствителност в сравнение само с 41% в групата на плацебо.

Боровинките са чудесен избор за хора с диабет. Важно е обаче да не се превишава препоръчителният брой въглехидрати на хранене. Това е така, защото тялото разгражда въглехидратите на захар. Хората с диабет трябва да получават 45% от дневните си калории от въглехидрати. Една чаша боровинки съдържа 21,7 g въглехидрати.

Подобряват когнитивните функции

Когнитивното функциониране се отнася до умствените дейности като мислене, учене и запомняне.

В малко проучване от 2011 г. по-възрастни хора с ранна загуба на паметта консумират сок от боровинки всеки ден в продължение на 12 седмици, докато друга група приема плацебо напитка с горски плодове. След 12 седмици тези, които консумират сок от боровинки, наблюдават подобрение на функцията на паметта, както и намаляване на депресивните симптоми.

Източник на пребиотици

Боровинките съдържат пребиотици. Консумирането на пребиотици – вид диетични фибри, може да подобри здравето на червата.

Пребиотиците са несмилаеми въглехидрати, които хранят полезните бактерии, живеещи в чревния тракт. Важно е здравите бактерии да се увеличават, да надделеят над вредните бактерии, които навлизат в храносмилателния тракт. Без достатъчно количество добри бактерии, лошите бактерии се увеличават, причинявайки възпаление, което може да натовари имунната система.

За здрави кости

Боровинките съдържат желязо, фосфор, калций, магнезий, манган, цинк и витамин К. Всеки от тях е компонент на костите. Адекватният прием на тези минерали и витамини допринася за изграждането и поддържането на структурата и здравината на костите.

Желязото и цинкът изпълняват решаваща роля в поддържането на здравината и еластичността на костите и ставите.

Ниският прием на витамин К е свързан с по-висок риск от фрактури на костите. Освен това адекватният прием на витамин К подобрява усвояването на калций и може да намали загубата на този минерал.

За здрава кожа

Колагенът поддържа кожата млада и еластична. Той разчита на витамин С като основно хранително вещество и помага за предотвратяване на увреждането на кожата, причинено от слънцето, замърсяването и дима. Витамин С може също да подобри способността на колагена да изглажда бръчките и да подобрява цялостната текстура на кожата.

Една чаша боровинки осигурява 24% от препоръчителната дневна доза витамин С.

Избор на боровинки

На нашия пазар може да намерите български горски боровинки, които са дребни, тъмнолилави и на вкус са леко стипчиви. Те са по-ароматни и пълноценни.

Другият сорт, който се среща, е американски и плодовете са значително по-големи, малко по-светли на цвят и вкусът е по-лек и приятен.

Как да ги ползвате

Боровинките може да хапнете свежи и сурови като всеки друг дребен плод. Също можете да си направите микс от боровинки, малини и горски ягоди.

Замразяването на боровинки често се обсъжда от експерти. Твърди се, че процесът на замразяване може да намали полезните свойства на боровинката. Проучване показва, че в продължение на 6 месеца в замразено състояние антоцианинът се разгражда с 59 процента.

Ако сте попаднали на горски боровинки, може да си приготвите здравословно сурово сладко с мед и да намажете на гофрети или да добавите към купичка кисело мляко.

Те са и чудесна съставка за смути и всякакви сурови десерти. Някои хора обичат и смесица от вкусове като сирене с боровинково сладко.

Експериментирайте и разнообразявайте, но категорично – включете боровинките в своето ежедневно меню!

ПЪРВИТЕ 12 МЕСЕЦА - КЪРМЕНЕ И ЗАХРАНВАНЕ НА БЕБЕТО

Текст: д-р Стилияна Томова, специалист неонатолог, началник на Отделението по неонатология на УМБАЛ-Бургас АД

Първите 12 месеца за бебето са като първите 7 години за човека – позволяват му да „стъпи“ на здрава и солидна основа.

Защо кърменето е толкова важно за развитието на мъника? Трябва ли да се плашим от дохранването с адаптирано мляко? Кога е добре да започне въвеждането на нови храни? И кои грешки бихме могли да избегнем при захранването на бебето? Попитахме д-р Стилияна Томова, специалист неонатолог, началник на Отделението по неонатология на УМБАЛ-Бургас АД.

Няма място за спор – естественото хранене е най-добро за всяко бебе. Защо е така? „Кърмата представлява специфична комбинация от ценни белтъчини, незаменими масти, лесно усвоими въглехидрати,  макро- и микроелементи и витамини, осигуряващи напълно растежа на детето в първите 4-6 месеца от живота“, обяснява д-р Стилияна Томова.

„Особено ценно е млякото на собствената майка, което съдържа антибактериални и антивирусни антитела, включително и секреторни IgA във високи концентрации срещу специфични за конкретното дете възбудители. Съставът и количеството на хранителните вещества е съобразен с нуждите му и се наблюдава промяна в количеството и състава на кърмата спрямо тях. В майчиното мляко има ензими, които подпомагат смилането му, хормони, способстващи съзряването на червата и ускоряващи перисталтиката.

Съставът на кърмата включва уникални противоинфекциозни фактори: живи клетки, имуноглобулини, интерферон, лизоцим, пропердин и др.“, изрежда ги началничката на Отделението по неонатология на УМБАЛ-Бургас.

Колкото по-рано „на гърда“, толкова по-добре

„Колкото по-рано, толкова по-добре“ – това е принципът за успешното стартиране на кърменето, потвърждава д-р Томова. „То трябва да започне веднага след раждането и най-добрият подход е в началото бебето да се кърми тогава, когато поиска, което може да е и 10-12 пъти в денонощието“, уточнява неонатоложката.

„Оптималната възраст, до която трябва да суче, е моментът, в който вече може да приема друга храна. Обикновено това се случва около годинката. С израстването си бебето има нужда и от други нутриенти, от витамини, минерали и вещества, които се съдържат в други храни и липсват в кърмата. А броят на кърменията се намалява постепенно“, допълва специалистката от УМБАЛ-Бургас.

Дохранвайте, ако бебето не наддава

Кърмата обаче невинаги е достатъчна – далеч преди годинката. И понякога се налага дохранване с адаптирано мляко. „Индикацията за смесено хранене е недостигът ù, изразяващ се не във „впечатленията на майката“ или порочното пробно кърмене, а в недостатъчен темп на растеж – бебето да не наддава на тегло“, категорична е д-р Томова. „Целта е запазване възможно по-дълго време на кърменето, като едновременно се осигури нормален растеж и развитие на детето. Условията за по-продължително и успешно смесено хранене са образован и спокоен лекар и майка, която му се доверява“, изтъква неонатоложката.

Как се процедира? „Режимът на кърмене се запазва, като заместителите на майчиното мляко се дават непосредствено след всяко кърмене, за да се намали рискът детето да се откаже от сукането“, дава формулата д-р Томова. Количеството за дохранване се определя от апетита на детето и е различно за отделните хранения. „Но е факт, че смесеното хранене по-бързо или по-бавно води до окончателно отбиване на детето“, не крие специалистката от УМБАЛ-Бургас.

700 ккал „бонус“ за кърмачките

Кърменето няма как да не „моделира“ диетата и режима на младите майки. „Кърмещата жена може да яде обичайните видове храни, съобразно чувството си за глад (около 700 калории в повече). Трябва да има поне 4-5 хранения в денонощието и да избягва в големи количества храни, които могат да предизвикат неспокойствие и колики у кърмачето. Сред тях са: зеле, карфиол, брюкселско зеле, прясно мляко (над половин литър на ден), шоколад, чесън, силни подправки и, разбира се, напитки, съдържащи кофеин – кафе, силен чай, кока-кола.

Те могат да се употребяват в малки количества след приключване на кърменето и достатъчно време преди следващото хранене“, препоръчва д-р Томова. Но уточнява, че е мит, че излишните течности увеличават количеството на млякото. „Майката трябва да пие толкова и разнообразни напитки, колкото иска“, изтъква неонатоложката.

Захранването: пюре, каша, попара

Ако при закърмването правилото „Колкото по-рано, толкова по-добре“ важи с пълна сила, то при захранването е обратното. „Не съветвам да се започне по-рано, но пък е възможно да се стартира по-късно“, казва д-р Томова. Защо е така? „Ранното захранване крие рискове от функционални нарушения от страна на храносмилателната система, която още не е подготвена за приема на храни, различни от майчината кърма. Може да се стигне до редица стомашни разстройства и алергии“, предупреждава началничката на Отделението по неонатология.

Кои са конкретните стъпки при захранването е разписано подробно в принципната схема на Българската педиатрична асоциация. „Аз обаче винаги съветвам майките да се допитват до лекаря, който води консултацията на бебето, защото всяко дете е различно. Обикновено захранването започва около шестия месец, като стандартният план е: пюре, каша, месно пюре, попара. А новите храни се въвеждат през месец“, разкрива алгоритъма д-р Томова.

Киселото мляко не е табу

Има ли „забранителен списък“ на храните през първите 12 месеца? „Мисля, че всички знаем кои са продуктите, които бебетата – а и малките деца – не бива да приемат. Това са всички силно обработени и подправени храни, полуфабрикатите, пакетираните храни, газираните напитки, сладките готови сокове“, напомня неонатоложката. Д-р Томова обаче не е склонна с лекота да заклейми вкоренените в българската традиция заместители на кърмата – като киселото мляко със захар, например.

„Не бих казала, че то е много вредно или забранено. В годините, когато са липсвали адаптираните млека, това е била алтернативата на майчината кърма и много деца са отгледани благодарение на киселото мляко със захар. Сега на пазара има огромно количество продукти, това е причината тези „бабини рецепти“ постепенно да бъдат изместени от индустриално приготвените храни за кърмачета“, коментира неонатоложката от УМБАЛ Бургас.

Давайте вода, но с мярка

Няма как да не се стигне и до „вечния въпрос“ – мит ли е, че на изключително кърмените бебета не бива да се дава вода? „Не е необходимо, но и не е забранено. Така че съм склонна да се съглася, че това е мит“, казва д-р Томова. „Детето се нуждае от течности, нормално кърменото бебе ги получава от майчиното мляко и обикновено не иска да пие вода. Разбира се, такава може да се дава, ако иска. Но с нея не бива да се прекалява, за да може да суче“, подчертава неонатоложката.

Не бързайте със соковете

Не така стои въпросът със сокчетата, които допреди 15-20 години бяха първа стъпка в захранването – още на 2 месеца. „Прясно изцедените плодови сокове и плодовете се включват в менюто на детето към шестия месец. Редица проучвания доказаха, че ранният прием на фруктови захари и киселини, които се съдържат в плодовете, не влияят положително на храносмилателната система на децата. Те могат да проявят вродени заболявания, алергии, да доведат до диспепсии и други храносмилателни разстройства“, подчертава д-р Стилияна Томова.

Хормоните на майчинството

Кърменето е най-добрият избор не само заради уникалните съставки на кърмата. Естественото хранене осигурява неповторим емоционален контакт между майката и бебето. Сред кърмените има много по-малко изоставени деца. Те са по-адаптивни и интелигентни, дават по-добри резултати при тестовете за степента на развитие и на познавателните способности, показват изследванията. Наблюдава се и понижен брой на случаите с внезапна смърт сред естествено хранените бебета.

Ползите за майката също са многобройни – физиологични, здравословни, психоемоционални, практически. Пролактинът и окситоцинът, които се отделят при кърменето, са основните хормони, управляващи „майчинското поведение“. Създават се неповторими емоционални моменти на близост между майката и кърменото бебе. Подпомагат се възстановяването на детеродните органи след раждането и естественото отслабване.

Не на последно място кърменето намалява риска от развитие на рак на гърдата и яйчниците, намаляват се остеопорозните промени в костите и опасността от фрактури, забавя се възстановяването на фертилността след раждането, изтъкват специалистите.

Н.В. Психопатът

Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

Смята се, че 1% от населението на земята са психопати, т.е. вероятността да попаднете на такъв е доста голяма. Много се лъжете, ако си мислите, че може да срещнете н.в. Психопата само в психиатрична клиника или в затвор. Той не е непременно сериен убиец, който ви очаква на тъмно и зловещо място. Той може да бъде ваш близък, партньор или колега.

Тъй като хората, които са психопати, са склонни да имат смело, доминиращо и безстрашно поведение, те се радват на популярност в училище, социалните групи и офисите до момента, в който околните ги разкрият. Психопатичното поведение варира значително. Някои са престъпници и убийци, но други може да са успешни лидери.

Според британския психолог Кевин Дътън най-добрите кариери, които са избирани от тях, са тези на изпълнителен директор или политик, адвокат, медийна личност.

Какво е психопат?

Психопатията е разстройство на личността. Терминът „психопат“ се използва за описание на някой, който е безчувствен и морално корумпиран. Психопатите невинаги са лесни за забелязване и често са доста симпатични – поне в началото. Обикновено те са интелигентни, добре образовани, добри оратори, които имитират отлично емоциите. Но с течение на времето истинската им същност става все по-очевидна.

Ето как може да разкриете, че си имате работа с Н.В. Психопата:

Как да се справите?

Той не иска да се промени, защото не вижда нужда от това и остава убеден, че другите грешат. В резултат на това обикновено хората около него търсят стратегии за справяне. Поведението му може да окаже сериозно влияние върху психическото ви благополучие, ако не сте внимателни. Ако смятате, че ваш приятел, шеф, партньор или роднина може да е психопат, е важно да установите здрави граници и да се научите да разпознавате кога сте изложени на риск да бъдете манипулирани. Потърсете професионална помощ.

Доверете се на инстинктите си - ако подозирате, че връзката ви е нездравословна, ако общуването с него ви изпълва със страх, време е да си тръгнете. Може да се наслаждавате на неговата компания, когато е мил, но запитайте се дали е мил само когато правите неща за него. Не забравяйте, че винаги имате право да кажете НЕ, без да дължите никакви обяснения и не сте длъжни да промените решението си.

Не забравяйте да поставите граници, които ще защитят вашето физическо, емоционално и финансово бъдеще.

Прекъснете всички контакти, когато прекратите връзката. Най-доброто за вашето емоционално и физическо благополучие е да се откъснете от него и от всякакви ситуации, които го включват. Разработете план за безопасност, ако смятате, че може да прояви насилие.

Състоянието на психичното здраве на Н.В. Психопата не е непременно оправдание за поведението му. Степента, в която някой с антисоциално разстройство на личността контролира действията си, е сложна и противоречива тема, но независимо от това не е нужно да толерирате малтретиране, а да се погрижите за себе си!

Бум на разширените вени в пандемията

Модерната апаратура, иновативните технологии и все по-прецизните разработки на революционни медикаменти намират все по-голямо приложение в съвременната медицинска наука и практика, като позволяват навременна диагностика и лечение на широк спектър от заболявания.

БУМ НА РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Все повече и все по-млади българи стават жертва на диагнозата „разширени вени“ заради обездвижването и изолацията в пандемията. За това алармира доц. Димитър Петков, председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА) на старта на кампанията „Вземи краката си в ръце“. Инициативата се провежда за четвърти път и за поредна година до септември, специалисти от цялата страна ще консултират безплатно пациенти.

„Мнозина пренебрегват първите симптоми и не търсят своевременна помощ. Статистиката от последната година показва, че все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти са хора на възраст между 30-50 г., което говори за „подмладяване“ на заболяването. Още по-притеснителен е фактът, че половината от тях не са били лекувани, въпреки че са имали симптоми от две и повече години“, признава доц. Петков.

Според него е от изключително значение хората да са добре информирани за основните рискови фактори за развитие на заболяването: наднормено тегло, липса на движение, небалансиран хранителен режим, фамилна обремененост. Освен това при поява на тревожни симптоми, като умора в крайниците, болка и тежест, крампи и отичане, е необходимо пациентите да потърсят своевременна консултация с медицински специалист.

Тази година кампанията „Вземи краката си в ръце активно“ отново включва множество дейности, като традиционните безплатни профилактични прегледи в цялата страна (чийто график е достъпен на сайта www.venite.bg).

БЕЗПЛАТНО НА ЛЕКАР В ДВЕ ОБЩИНСКИ БОЛНИЦИ В СОФИЯ

Безплатни прегледи при кардиолог, ендокринолог, гастроентеролог, невролог, педиатър, уролог, хирург и пулмолог извършват две общински болници в София. Във Втора МБАЛ на разположение на пациентите са 6 типа специалисти. Консултациите се правят след предварително записване на тел. 02/91 58 500 от 14 до 16 часа всеки работен ден. Лекарите ще преглеждат при следния график:

В общинската Четвърта МБАЛ записват пациенти за безплатен преглед на тел. 02 953 24 85, от 14 до 16 чaса, всеки работен ден. Там консултират специалисти по кардиология, ендокринология и болести на обмяната, гастроентерология, урология и хирургия.

ЧОВЕШКИЯТ ГЕНОМ - РАЗЧЕТЕН НА 100%

И последният процент от човешкия геном вече е разчетен от биолозите след 20 години работа. Добрата новина идва от учените от международния консорциум Telomere to Telomere (Т2Т), които са се „преборили“ с 8-те процента „трудни участъци“ в него. „Това добавя около 200 милиона ДНК бази към книгата с инструкции на генома“, съобщават изследователите в сп. Science.

Пълната версия на генома съдържа 3055 милиарда основни единици и 19 969 гена, които кодират белтъци.

Сред тях учените са идентифицирали около 2000 нови – повечето от тях са деактивирани, но 115 вероятно все още са активни. Изследователите са засекли близо 2 милиона допълнителни генетични варианта, 622 от които са представени в медицински значими гени.

„Генерирането на наистина пълна секвенция на човешкия геном е невероятно научно постижение, което дава за първи път задълбочен поглед върху нашата ДНК”, кaтегоричен е Ерик Грийн, директор на Националния институт за изследване на човешкия геном.

Според него тази информация ще даде тласък на всички начинания и усилия за опознаване на функционалните нюанси на генома, а това ще подпомогне генетичните изследвания на болестите при хората.

Изследователите вече разполагат и с по-пълна карта на епигенетичните белези – химически маркери върху ДНК или свързани протеини, които могат да променят начина, по който се регулират гените.

Желязодефицитната анемия - причини и лечение

Текст: д-р Гергана Николова, дм, хематолог от екипа на МБАЛ „Света София“ в столицата

Слабост. Сънливост. Перманентна умора. Замаяност. Задух и при най-невинното усилие. Организъм, който буквално буксува. Ако веднъж си бил в „клопката“ на желязодефицитната анемия, не може да сбъркаш симптомите ù.

За жалост, при първия сблъсък с нея мнозина ги неглижират или отдават на друг проблем. И диагнозата идва със закъснение, когато силите им буквално са „изпити“ от болестта. Какви са причините за дефицита на желязо? Кои са пациентите в риск да развият анемия? Кога „здравословното хранене“ може да се окаже нож с две остриета? Колко дълга е „битката“ с анемията? И могат ли да се избегнат рецидиви?

На всички тези въпроси отговаря д-р Гергана Николова, дм, от екипа на МБАЛ „Света София“ в столицата. Д-р Николова е защитила две специалности – „Вътрешни болести“ и „Хематология“, както и докторат за хроничната миелоидна левкемия в Руската академия за медицински науки в Москва. Преподава на бъдещите лекари в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

„Анемията е често срещано заболяване. Въпреки това малко хора обръщат внимание на първите ù симптоми. Затова стигат до изследвания и консултация със специалист едва когато проблемите се задълбочат“, признава д-р Гергана Николова. Накратко – анемията се характеризира с намаляването на еритроцитите (червените кръвни телца) и на хемоглобина в тях. И „в дъното ù“ често е дефицитът на желязо. Защо?

„Желязото е свързано непосредствено със сложната молекула на хемоглобина, която се намира в еритроцитите. То доставя кислорода до клетките и извежда токсичния въглероден диоксид от организма. Затова при недостиг на желязо „страдат“ всички тъкани, органи и системи, но най-вече – жизненоважните мозък, сърце, бял дроб и мускули“, разкрива хематологът. За жалост, при този тип анемия често „бедата не идва сама“. Д-р Николова обяснява, че дефицитът на този микроелемент много често върви „ръка за ръка“ с недостига на витамини – като В12 или В9, които са не по-малко ключови за клетъчното дишане.

Вегетарианците са сред „обичайните жертви“

„Най-често срещаната причина за желязодефицитна анемия е режимът на хранене“, категорична е хематоложката от МБАЛ „Св. София“. И на пръв поглед парадоксално нейна „жертва“ редовно стават най-пламенните последователи на „здравословното хранене“. Да, това са вегетарианците и веганите! „Слагам „здравословно хранене“ в кавички, защото при него се избягват всички или част от продуктите с животински произход – месо, яйца, мляко и сирена. В резултат на това се стига до недостиг не само на желязо.

При вегетарианското хранене 90 на сто от пациентите с желязодефицитна анемия страдат и от други тежки дефицити – на витамин В12 например, който е важен участник в синтеза на хемоглобина, както и на калций, магнезий и прочие“, споделя опита си д-р Николова.

Накъде без незаменимите аминокиселини?

Лишавайки се от месо, вегетарианците реално се лишават и от т.нар. незаменими аминокиселини. „Човешкият организъм не е съвършен. Черният ни дроб не може да произведе тези аминокиселини. Но без тях няма как да се синтезира нито един пълноценен белтък в човешкия организъм – като започнем от хемоглобина, минем през хормоните и стигнем до всички антитела“, подчертава хематоложката. Затова и вегани, и вегетарианци трябва да приемат хранителни добавки, за да си осигурят тези „безценни“ аминокиселини.

Бременните и тийнейджърите са особено крехки

Друга причина за възникване на анемията са повишените изисквания за желязо на организма. „На първо място, такива има при подрастващите. Тийнейджърите растат бързо и необходимостта от желязо и всички останали микроелементи са по-големи в сравнение с тези на зрелия организъм“, напомня д-р Николова. Затова и драстичните диети при тях могат да са опасни.

Следващ „критичен период“ е бременността. „Още след 2-рия месец изискванията на организма значително се повишават. А вече след 4-ия месец стават още по-големи. Затова, когато бъдещата майка е на веган или вегетариански режим, последствията могат да са катастрофални. Включително да се стигне до спонтанен аборт или до нарушения в развитието на плода“, алармира лекарката от МБАЛ „Св. София“.

Гастрит и хернии я предизвикват

„Анемията нерядко е последствие и от нарушената резорбция на микроелементите от храната, необходими за синтеза на хемоглобина. Може да се предизвика от редица вродени или придобити заболявания“, разкрива още д-р Николова. На първо място, причините се търсят в храносмилателната система. „При острите и хроничните възпалителни заболявания на стомаха – като гастрити и язви на стомаха и дуоденума, например, рязко се нарушава усвояването на желязото.

Подобен ефект се наблюдава и при често срещания гастроезофагеален рефлукс (ГЕРБ) и т.нар. хиатални хернии“, обяснява хематоложката. Заболяване на тънките черва също може да предизвика желязодефицитна анемия. „Тук най-често става дума за хронични ентерити. Желязото се абсорбира основно от дуоденума през тънките черва. И при проблем има риск да настъпят паралелно, както тежък дефицит на желязо, така и на витамин В12“, предупреждава д-р Николова.

Ето защо пациентите, при които се налага резекция на голяма част от тънките черва, трябва строго да следят показателите си и да се консултират с хематолог поне 2 пъти годишно.

Обилният цикъл е проблем

Проблеми с дебелото черво също могат да провокират анемия. „Процесите там по-скоро са свързани с хронично кървене. Всъщност, кръвозагубите – както остри, така и хронични, са ключова причина за дефицит на желязо“, уточнява специалистката от екипа на МБАЛ „Св. София“. „Мнозинството от пациентите не знаят, че освен външни (в ректума) има и вътрешни хемороиди. При тях кръвозагубата по-трудно може да се улови навреме“, изтъква д-р Николова.

И тук логично отговаря на въпроса: „Защо жените по-често са анемични?“. Заради месечния си цикъл. „Най-често причината са нарушения като хиперменорея, но може да се касае и за миоми на матката. Цикъл, който продължава повече от 4 дни, се счита за обилен. А в същото време при около 50 на сто от жените менструацията е от 7 до 10 дни често със съсиреци. Това е предпоставка за бързо възникване на желязодефицитна анемия и по-трудната ù корекция“, признава хематоложката.

Може да е белег на цироза

„Желязото се съхранява основно в черния дроб, затова възпаленията му могат да предизвикат анемия“, не пропуска да отбележи д-р Николова. Най-често я „отключват“ пациентите с хронични хепатити. „При цироза пък желязото може да се трансформира в неусвоимата си форма – хемосидерин. Наред с това като усложнение при тези болни се наблюдават варици, които са предпоставка за микро- и макрокръвоизливи“, допълва още хематоложката.

Симптомите – от сънливост до задух

При такава „палитра“ от провокиращи фактори и нерядко дискретни оплаквания не е изненада, че уточняването на диагнозата често се забавя. Кои са „издайническите“ симптоми? „Лесна уморяемост, сънливост, задух при незначителни физически натоварвания“, изрежда ги д-р Николова. „Лошото е, че симптомите могат да бъдат неглижирани – обикновено по 3-4 месеца, понякога и година (особено при нарушено хранене). И едва когато се засилят, пациентите търсят помощ“, споделя опита си специалистката от МБАЛ „Св. София“. Защо при подобни оплаквания е ключово да се консултираме именно с хематолог?

С какви изследвания се доказва диагнозата?

„Доста от колегите, които не са хематолози, щом видят ниски нива на серумно желязо, автоматично решават, че анемията е желязодефицитна. И правят огромната грешка – моментално се включват желязосъдържащи препарати, рискувайки тежки усложнения“, откровена е д-р Николова. И обяснява кои са базовите задължителни изследвания, нужни за уточняване на диагнозата.

„След като се резорбира, желязото трябва да се свърже с трансферин (транспортен белтък). Затова изследването на това „подвижно депо“ – известно като тотален желязосвързващ капацитет (тотален ЖСК), дава по-реална представа дали има дефицит, или трябва да се прави диференциална диагноза с други състояния, наподобяващи анемия – като неопластични или възпалителни процеси, колагенози и т.н. Важно е да се проследи още нивото на феритина в периферната кръв.

Понижението му – до или под долна граница, в комбинация с ниско серумно желязо и увеличен тотален ЖСК, дават основание да се постави или изключи диагнозата „желязодефицитна анемия“, подчертава хематоложката.

Желязото – никога на гладно!

Лекува ли се ефективно анемията и дълга ли е „битката“ с нея – това се пита всеки пациент. Отговорът се крие в „разплитането“ на ключовия въпрос „Как се усвоява желязото?“. „За разочарование на вегетарианците и веганите желязото в растителните продукти – като червено цвекло, спанак, коприва – е в минерална, двувалентна форма. И се усвоява много трудно от организма. Защо?

Трябва да се раздели до железни сулфати, да бъде трансформирано в тривалентна форма, за да се свърже с трансферина и – евентуално – да стигне до костния мозък и черния дроб, където се съхранява“, подробно обяснява механизма д-р Николова. По същата причина препаратите, които са под формата на минерално желязо, се усвояват по-трудно от тривалентните. Хематоложката изтъква и друг проблем – обикновено първите се предписват на гладно. „Преди хранене нивото на солна киселина е високо.

Като резултат, в комбинация с железния сулфат, се образуват железен двухлорид и сярна киселина, която е изключително токсична. Именно поради това много от пациентите се оплакват от гадене и повръщане, болки в стомаха и отказват да пият таблетките“, споделя хематоложката. Минералното желязо има и друг недостатък – не бива да се приема с млечни продукти, защото калцият в тях затруднява усвояването му.

Цитруси и ябълки улесняват усвояването

Има ли алтернатива? „Да, препаратите с тривалентно желязо, които се доближават до естествената му форма в месото. Те се вземат по време на хранене, може и с блокче шоколад, защото дори вкусът им го наподобява“, обяснява д-р Николова. Хематоложката отбелязва, че тези медикаменти могат да се приемат с млечни продукти. А най-добре е (подобно на всички типове желязосъдържащи препарати) да се вземат в комбинация с богатите на витамин С и плодови киселини цитруси (без грейпфрут) и ябълки.

„Дозата в една таблетка е точно 100 mg – колкото организмът ни би могъл да усвои за 24 часа. Хубавото е, че и еволюцията е изработила защитна бариера. При прием на по-големи количества желязо и пренасищане на клетките на тънките черва, те буквално се излющват – на това се дължи и феноменът с потъмняването на изпражненията, който много пациенти наблюдават“, обяснява лекарката от МБАЛ „Св. София“.

Кога се налагат вливки?

При някои пациенти се налага и венозно приложение на желязосъдържащ препарат. „До тази терапия се прибягва в екстремни случаи, когато феритинът е изключително нисък – от порядъка на 3, 5 до 10 ng/ml. Подобни стойности са рискови за организма и стремежът е нормалното ниво да се възстанови максимално бързо. Всяка ампула съдържа 100 mg желязо, поставят по една на ден. Прилагат се до 3-4 ампули – не повече. Достатъчни са, за да възстановят нивото на феритина и нормалните функции на организма. След това може да се продължи със стандартното лечение с перорален прием на желязо“, изтъква д-р Николова.

И допълва, че вливания се правят и на пациенти с тежки храносмилателни нарушения – след сериозна резекция на стомаха и тънките черва, например. „При тях обичайно се прилагат 1 или 2 ампули годишно. Не бива да се прекалява, защото може да се стигне до пренасищане на депото. Тогава феритинът се превръща в необратимо свързано желязо под формата на хемосидерин и се наблюдава свръхизлишък, който може да бъде по-опасен и от самата анемия“, предупреждава хематоложката.

Терапията изисква време

Овладяването на анемията изисква постоянство, не крие д-р Николова. „Често при мен идват болни с оплакването: „Имах анемия, излекуваха ми я, хемоглобинът ми беше 135 g/l, но след 6 месеца пак съм зле!“. В тези случаи нерядко се оказва, че не е проследявано как се насища депото с желязо. Истината е, че лечението изисква време – често от 3 до 6 месеца, дори до 9 или година. Важно е да се постигне пълно насищане на депото, за да не се стигне до рецидив“, категорична е хематоложката. Стриктното проследяване също е ключово.

„Пациентите с висок риск от хронични кръвозагуби (при невъзможност за овладяване на хиперменореята например) или със заболявания на храносмилателния тракт е добре да си правят пълни изследвания на всеки 3 месеца – като в скрининга да не се пропуска и витамин В12“, препоръчва д-р Гергана Николова.