Капачки за бъдеще

Едва ли има някой в България, който да не е чувал или да не е събирал пластмасови капачки от бутилки, капачки за една голяма цел. Със 700-те тона, предадени за 4 години, кампанията „Капачки за бъдеще“ помага на 36 болници в 36 града – на 22 с кувьози за недоносени бебета и на още 14 с друга медицинска апаратура за деца. И дарява една неонатална детска линейка, която покрива 1/6 от България.

В България 1 от 10 деца се ражда недоносено, 1 от 3 е с увреждане на очите. За което допринасят и старите кувьози, които се използват в болниците в повечето градове в България. Нови кувьози са осигурени от държавата чрез външно финансиране само за големите градове. Кампанията „Капачки за бъдеще“, стартирана от Лазар Радков и Мартина Йорданова, последвана от повече от един милион души на всякаква възраст от цялата страна, събира средства за средните и малките градове.

През 2022 г. кампанията продължава, a целта ú е втора неонатална линейка за децата на България.

Раждането на една кампания

Всичко започва от друга инициатива на Лазар Радков в обществена полза. Първоначално той организира безплатни тренировки на открито в София, в Южния парк, за всички хора, които искат да се включат.

Лазар вярва, че човек трябва да дава на обществото и ако иска да промени средата, трябва да е първият, който да направи нещо. Тренировките са основната му дейност, която му позволява да се занимава и с капачките. Мисията на фондация “Лазар Радков” и на спортен клуб Live to Lift е „да помага на хората да познават по-добре телата си, да се хранят и движат осъзнато във всеки един момент с цел подобряване на здравето си, начинa, по който изглеждат, физическите си постижения и… нищо да не ги боли“.

Преди 4 години Лазар започва и друга инициатива „30 за 30“ с цел да се мотивират един милион българи да бъдат физически активни, „защото българите сме на последно място в Европа по физическа активност и по спортуване…“. По примера на свои партньори от други градове Лазар решава да започнат да събират капачки със своите трениращи от залата и от парка. Мартина е първата, която му донася капачки и така се запознават.

Първоначалната идея е да се събират капачки за детска площадка, но след допитване до хората в социалните мрежи кампанията се насочва към кувьози за недоносени деца. Първата кампания е обявена за 28 октомври 2017 г. на страницата на спортния клуб и е видяна от над 400 000 души, а в самия ден за 3 часа са събрани 8 тона и половина капачки.

Защо точно капачки

„Причината е чисто практическа“, обяснява Лазар. „Много по-лесно е да се събират капачки, отколкото бутилки, те са много по-обемни. Много хора могат да събират капачки, не коства нищо. Пък и капачките са някаква метафора за събиране на пари, но без да даваш пари.

Така хората помагат изключително лесно и достъпно, от една страна, на болниците, на децата, на най-малките, помагат на природата, чувстват се съпричастни към кауза, чувстват се добре от това, което правят. Много интересно е, че каузата в много семейства влиза през децата. Учителката в детската градина казва на децата и родителите също започват да събират капачки. И това е чудесно, защото учи децата на съпричастност, учи ги на грижа за природата, учи ги да доброволстват, учи ги да помагат.

Това, което правим, е за да има промяна не сега, а в бъдещето, в живота на децата ни, да имат някакъв шанс да градят нещо и да оставят на своите деца малко по-добро място за живеене и така да се доближим до една по-цивилизована държава, поне напред във времето…“

Бебенца помагат на бебенца

Това е благотворителният календар за 2022 г. с разкошни бебешки снимки, 100% от приходите от който отиват за втората детска линейка. Може да се поръча онлайн от www.bit.ly/kzb2022 и е хубав подарък за Коледа на баба или мама, или за офиса. Във Фейсбук страницата на „Капачки за бъдеще“ (www.facebook.com/kapachkizabudeshte) се обявяват и дните и часовете, в които може да се вземат от определени места.

Кампанията през 2022 г.

“За 2022 г. имаме стандартно пролетна и есенна кампания за събиране на капачки, вече и алуминиеви кенчета от безалкохолни и газирани напитки“, казва Лазар Радков.

„Пуснахме и платформата www.kauzi.bg, за да могат хората да се абонират с малко пари и всеки месец автоматично да подкрепят „Капачки за бъдеще“ и други доказали се с времето каузи и кампании, като „Аварийно спасяване Пловдив“, където също участвам и които събират средства за офроуд линейка за трудни терени и за оборудване, участват в потушаване на горски пожари, отводняване на наводнени селища, лекарска помощ.

Лазар споделя и голямата си мечта – спасителен хеликоптер. „Този хеликоптер ще дойде с пари на дарители, на частни фирми, а след това ние ще намерим начин да го поддържаме със застраховки, с дарения. Дори такова нещо може да се прави от хората, колкото и скъпо и безумно да звучи!“

За дарения

Всички желаещи фирми или физически лица, които искат да подкрепят кампанията „Капачки за бъдеще“, могат да направят дарение с банков превод по сметка:

IBAN: BG67UNCR70001523100818
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: ФОНДАЦИЯ ЛАЗАР РАДКОВ
Основание за плащане: „Дарение“

Война на маса

[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1641463294543{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Христо Донев

Има редица спортове, чиито корени са свързани с воденето на битки и война. Пример за това са хвърляне на копие, стрелба с лък и фехтовката. Най-популярният от тях обаче въобще не е свързан с физически усилия. Това е играта шах, която на практика пресъздава тактически и стратегически ходове на две армии.

ИСТОРИЯТА

Самата дума „шах“ идва от персийски и означава император, а думата „мат“ означава мъртъв. Който умъртви противниковия император (цар), той печели играта. Има много теории и легенди за произхода на играта. За нейна родина най-често се споменават Индия и Персия в периода III-VI в. Най-вероятен е индийският произход, като производна на играта шатрандж.

С различните свойства (движения на фигурите и с тяхното разположение) играта е отразявала състава и функциите на тогавашната индийска войска, образувана от четири части: слонове, бойни кули, коне и пехотинци. От Индия шахът се разпространява и в Персия, а след завладяването на персите от арабите се пренася в Европа. Това става във времената, когато южните области на Испания са част от Арабския халифат.

Около 1200 г. правилата на шатранджа започват да бъдат видоизменяни в Южна Европа и около 1475 г. няколко основни промени оформят играта такава, каквато е позната днес. Първият съвременен шахматен турнир е проведен в Лондон през 1851 г. и е спечелен изненадващо от германеца Адолф Андерсен, относително неизвестен играч по онова време. Сред легендите на този спорт са Боби Фишер, Анатолий Карпов, Гари Каспаров, Вишванатан Ананд.

ПРАВИЛАТА

Шахът се играе от двама души, застанали един срещу друг пред шахматната дъска, която се състои от 64 карирани квадрата в конфигурация 8 по 8. В началото на играта всеки шахматист разполага с 16 фигури – цар, царица, 2 офицера, 2 коня, 2 топа и 8 пешки.

Всяка от тези 6 различни фигури си има свой начин на движение, като целта е да се отнемат фигурите на противника, да се извадят от дъската и така да се улесни „матирането“ на царя на противника. Играта може да бъде спечелена не само с мат, но и с доброволно предаване на единия играч, който е изгубил прекалено много фигури и очевидно няма как да победи в дадената партия.

Възможно е да се достигне и до равенство (така наречения пат), при който никой от двамата не може да спечели. Ходът на играта се разделя на три фази: откриване на партията, развитие и край. Шахматистът с белите фигури винаги прави първия ход, като след това играчите започват да се редуват, премествайки по една фигура (с изключение на рокадата, при която се местят по 2 фигури – цар и топ). Фигурите се местят до свободно поле или до такова, което е заето от противника, при което се отнема неговата фигура и се отстранява от шахматната дъска.

Играчите имат право да местят произволна фигура с изключение на момента, в който царят им е поставен под атака („шах“). Тогава трябва или да се премести царят или друга фигура, която да го защити. Ако единият играч не може да направи ход, тъй като всичките му фигури са блокирани, тогава се стига до реми (равенство).

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА

България може да се похвали с двама световни шампиони в този престижен спорт. Това са Веселин Топалов и Антоанета Стефанова. Роденият в Русе гросмайстор става първенец на планетата през 2005 г. в Аржентина, когато Топалов печели формалното световно първенство, което представлява турнир между осемте най-добри шахматисти в света.

За изключителните си постижения през годината Веселин Топалов е награден с най-високата награда в шаха – Шахматен Оскар. През 2006 г. губи титлата от Владимир Крамник в Елиста, Калмикия. Мачът е съпътстван с редица скандали, най-известният от които е за честотата на посещения на тоалетната от Крамник.

Софиянката Антоанета Стефанова пък носи короната при жените от 2004 до 2006 г. В спор за титлата тя побеждава рускинята Екатерина Ковалевская, след като общият резултат след трите партии е 2,5 на 0,5 в полза на българката. Така на 25 години става десетата световна шампионка по шахмат за жени. През 2000 г. става единствената българка, участвала в шахматна олимпиада за мъже, като печели 3 точки от 7 партии.

На 3 юни 2012 г. Антоанета Стефанова печели възобновеното световно първенство по ускорен шахмат за жени в Батуми, Грузия, и става втората световна шампионка по ускорен шахмат след унгарката Юдит Полгар.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

Тенденции в празничния маникюр 2021/2022

Бляскави конфети, холограмни ленти, искрящо шампанско, горещ шоколад, северно сияние, 50 нюанса червено/синьо, закачливи точки, френска дъга, сини звезди, флорални изкушения, горска свежест и романтични сърца са само част от топтрендовете в празничния маникюр тази зима.

Красивият маникюр е „перлата в короната“ на цялостната новогодишна визия. Изборът тази година е повече от разнообразен, а идеите – в тон с топлото и уютно настроение на предстоящите празнични дни.

50 нюанса червено/ 50 нюанса синьо – оцветете всеки нокът в различен нюанс на червеното или синьото.
Закачливи точки – основата на този маникюр е в телесната цветова гама, а украсата са пъстроцветни точки.
Бляскави конфети – една от най-празничните тенденции тази зима отново ще зарадва любителите на бляскавите ефекти в маникюра.
Холограмни ленти – изрисувайте нежна лента по цялата дължина на нокътната плочка, която ще стои като истинско бижу върху маникюра.
Пастелен микс – експериментирайте смело и нека всеки нокът засияе с различен цвят. Комбинирайте зелено, червено, синьо, кафяво и черно – ефектът е поразителен.
Северно сияние – сребристосини, тюркоазени, яркозелени или наситенолилави, ноктите ви ще засияят по най-нежния и елегантен начин.
Горещ шоколад – надали има нещо по-изкушаващо през зимата от чаша топъл шоколад? Вкусните шоколадови нюанси са сред топтенденциите в маникюра тази зима.
Френска дъга – освен че се съчетава лесно с абсолютно всичко, френският маникюр във всевъзможни цветови вариации ще ви накара да се усмихвате винаги, когато погледнете към ръцете си.
Сини звезди – сияйни сини звезди „изгряват“ върху ноктите в празничните дни, за да донесат допълнително празнично настроение.
Флорални изкушения – флоралният маникюр е чудесна възможност да внесете пъстрота в студените зимни дни.
Горска свежест – горските зелени нюанси са тотален хит в празничния маникюр тази зима.
Романтични сърца – отличен избор за дамите, настроени на романтична вълна, които не обичат да крият чувствата и емоциите си.

Шоколадова магия - видове шоколад, ползи и вреди за здравето

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1641458888793{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN

От любовен еликсир до здравословна храна...

Шоколадът е известен в някои култури като „Божествената храна“ (буквално - Theobroma cacao). Разбира се, ние, хората, обожаваме това невероятно вкусно творение. И за да бъде шоколадът още по-ценèн, учените разкриват и някои от неговите неподозирани полезни качества.

Първо, не всички шоколади са полезни

Полезен е предимно черният шоколад. Можете да забравите за всички карамелени вкусове, захарни, млечни и други пълнежи… Ето защо:

В основата на полезните свойства на шоколада стоят флавоноидите, които се съдържат в какаовото зърно. Разбира се, тъмният шоколад съдържа много по-голяма концентрация от тези вещества в сравнение с другите разновидности. А колкото повече какао има едно изделие, толкова по-полезно е то.

Всъщност полезното в шоколада е самото какао

То е богато на полифеноли, които осигуряват здравословни ползи като намаляване на възпалителните процеси, подобряване на кръвообращението, регулиране на кръвното налягане, понижаване на холестерола и кръвната захар. Какаото може да намали риска от инфаркт и инсулт. За сметка на това подсилва паметта и мозъчната функция, като подобрява кръвоснабдяването на мозъка. По всякакъв начин подобрява настроението и предотвратява депресия.

За изненада на някои шоколадът може да спомогне за намаляването на теглото. Това става благодарение на факта, че регулира изразходването на енергия, намалява апетита и възпалението и увеличава окисляването на мазнините и чувството за ситост. Не забравяйте, че става дума за черен шоколад или за чисто какао, иначе може да получите обратния ефект!

Има и още някои здравословни ползи: помага при астма, има антибактериални и имуностимулиращи свойства, полезно е за зъбите и за красива кожа.

С какво е полезен черният шоколад?

Според изследванията, ако включите черния шоколад в ежедневното си меню, със сигурност ще избегнете сърдечни проблеми, ще нормализирате кръвното си, ще намалите „лошия холестерол” и ще повишите оросяването на мозъка. Интересно за диабетиците е, че този продукт може да регулира кръвната захар и инсулиновата чувствителност. Последното откритие, свързано с шоколада, е, че това е eдин от най-силните антиоксиданти.

Наистина ли шоколадът е мощен афродизиак?

Още ацтеките са ползвали това вълшебно изделие като любовен стимулатор. Маите дори са го асоциирали с Бога на плодовитостта. А ето чистите факти: шоколадът съдържа веществата фенилетиламин и серотонин, които са най-мощните сексуални стимулатори.

Самото хапване на това вълшебно творение може да ви докара до възбуда, а дори и до лека еуфория. Разбира се, удоволствието се постига най-вече от вкусовите качества и приятното усещане от топящия се на небцето шоколад.

Стрес и шоколад?

Стресът повишава апетита за шоколад, но това е напълно оправдано. Според последните проучвания черният шоколад потиска хормоните, причиняващи усещане за стрес. Една-две плочки шоколад на ден за две седмици могат да понижат хормона кортизол, както и катекохламините, които се отделят при хора под постоянен стрес.

Спорт и шоколад?

Шоколадът повишава спортните постижения: епикатехинът в черния шоколад увеличава производството на азотен оксид в кръвта, който подпомага кръвообращението и намалява количеството кислород, който атлетът използва, докато се занимава с умерено интензивни упражнения. Това позволява на спортиста да поддържа интензивността на тренировката за по-дълго.

НО:

За да постигнете желания ефект, специалистите препоръчват:

Не консумирайте шоколад, подсладен с бяла захар! Особено в по-големи дози това може да ви навреди, тъй като ще натрупате излишни калории, а и има опасност от прекомерно повишаване на кръвната захар.
Четете съдържанието на етикетите и нека вашият шоколад бъде подсладен с кафява нерафинирана захар, сироп от агаве или друг непреработен продукт.
Ако искате да хапнете така вкусния „млечен“ шоколад, препоръчваме ви той да бъде с оризово мляко. Така още по-лесно полезните вещества ще бъдат асимилирани от организма ви.
При термичната преработка често се губят някои антиоксидантни свойства, затова за предпочитане е суровият шоколад или какао.
При някои хора шоколадът може да предизвика киселини или мигрена.

Важни факти:

Белият шоколад не съдържа какао.
Съществува шоколад, който съдържа 100% какао и изобщо не е подсладен.
Черен шоколад с 85% какао има по-малко захар, отколкото млечният шоколад.
Черният шоколад засища най-добре.
Най-подходящо е да го консумираме сутрин.

И най-вече – хапвайте с настроение и по възможност в добра компания. Няма по-добро средство срещу депресията![/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

Празничен грим 2021/2022

Кои са тенденциите, с които ще постигнете неустоима визия в най-празничния месец от годината?

Независимо къде сте избрали да посрещнете 2022 година, новогодишният грим непременно трябва да се отличава от ежедневния и да остане съвършен през цялата нощ.

Металически опушен грим

Любими на силните и самоуверени момичета, които обичат смело да експериментират с визията си, металическите сенки за очи се завръщат, за да придадат бляскав завършек на празничната визия. Изберете цвят според цвета на очите си. Подходящи за кафявите очи са цветове като металическо лилаво, синьо, зелено или сиво, а синеоките дами могат да избират между бронзовите и златисти нюанси.

Диско ефекти от 70-те

Драматична очна линия, изписваща красиви „крила“, изразителни мигли и сенки в ярки и блестящи цветове са емблематични за диско грима през 70-те години. Актуални за този тренд са цветовете смарагдовозелено, златисто и червеникавокафяво.

Перфектни мигли

Плътни, издължени и повдигнати нагоре, почти до веждите – това са идеалните мигли за празничната вечер.

Ярки цветове

Тенденциите в грима тази зима подканват към смесване на най-различни цветове и текстури. Не се колебайте да грабнете палитрата и да изрисувате истинска пъстра мозайка върху клепачите си.

Блестящи акценти

Има ли истинско парти без блясък? Украсете очите или веждите си с кристали, за да добавите щипка разкош към празничната си визия.

Червена класика

Вечната класика в коледния грим, разкошното яркочервено червило е сред актуалните трендове за празничната визия тази зима.

Лилаво изкушение

Устните, обагрени в лилави нюанси, са изтънчена тенденция, която непременно трябва да бъде съобразена с цвета на косата и кожата. Подходящи са за дамите с по-тъмен тен и кестенява коса.

Неустоима свежест

Перлените хайлайтъри, които озаряват лицето и акцентират върху зоните, на които са приложени, са идеален завършек на празничната визия. Изберете продукт, който да придаде лек блясък на скулите и под извивките на веждите.

Мед, цинк и витамини помагат при макулна дегенерация

Очите също стареят. И когато макулата е поразена от дегенеративните промени, рискът от необратима загуба на централното зрение е сериозен.

Трудности при четене и писане, разкривяване на образите, избледняване на цветовете. Това са част от симптомите, които „издават“ макулната дегенерация, свързана с възрастта. Колко форми има заболяването? Може ли да се забави прогресията му? Защо пълноценната диета е толкова важна при лечението му? И кои вредни навици вдигат риска от развитие на болестта? Попитахме д-р Александрина Гъцева, специалист офталмолог в столичната Очна болница „Зора“.

„Макулата заема централната част на ретината на окото и нейната функция е високоспециализираното зрение, а именно – писане, четене, цветоусещане, контрастна чувствителност, различаване на фините детайли на образа“, обяснява д-р Александрина Гъцева.

„Макулната дегенерация, свързана с възрастта (МДСВ), е социалнозначимо заболяване, водеща причина за необратима загуба на централното зрение в световен мащаб“, разкрива още офталмологът от болница „Зора“. Най-често се засягат хора над 55-60-годишна възраст. С напредването на годините обаче рискът се увеличава и нараства 4 пъти при пациентите над 80 години, предупреждава очният лекар. „При този вид патология се засяга тежко централното зрение, което от своя страна води до влошаване качеството на живот и трудоспособност“, признава д-р Гъцева.

Линиите се изкривяват, появява се „черно петно“

Макулната дегенерация поразява и двете очи, често асиметрично. „Смята се, че при развитие на болестта засягането на второто око се очаква в рамките на 5 години“, уточнява офталмологът. Какви са симптомите?

„Посещавайки очния кабинет, пациентите съобщават за намалена зрителна острота за близо и далече, затруднение при четене, писане, изкривяване на правите линии (метаморфопсии), нарушения при различаването на цветовете, промяна в големината на образа, поява на тъмно петно в централната част на зрителното поле при напредналите стадии на заболяването“, изрежда оплакванията специалистът от болница „Зора“.

„Сухата“ прогресира по-бавно

Формите на макулната дегенерация, свързана с възрастта, са две – „суха“ и „влажна“. По-често срещана – в 85-90% от случаите, а и по-бавно прогресираща, е първата, т.нар. неексудативна форма. „Нарича се още атрофична, защото при нея се наблюдава стареене на клетките на пигментния епител на ретината, което води до тяхното загиване (атрофиране). Това от своя страна предизвиква натрупването на отпадни продукти в макулата под формата на друзи (жълтеникави отлагания). В крайните стадии на заболяването се развива географска атрофия, водеща до тежка загуба на централното зрение“, подробно разяснява д-р Гъцева.

Кръвоизливи са характерни за „влажната“

„Влажната“ (ексудативна форма) е значително по-рядка. „Среща се в около 10-15% от случаите, характеризира се с по-бърз темп на развитие и прогресия в сравнение с неексудативната форма. Наблюдава се образуването на нови съдове, които са непълноценни, лесно чупливи и раними. Това води до възникването на кръвоизливи и оток в ретината и силно намаляване на централното зрение. При средно около 10-20% от пациентите с макулна дегенерация се наблюдава преминаване от „суха“ във „влажна“ форма“, обяснява офталмологът.

Лесно ли се поставя диагнозата?

„Необходимо е снемане на задълбочена анамнеза, извършването на пълен офталмологичен преглед и направата на високоспециализирани, апаратни, образни изследвания за поставяне на правилна диагноза и отдиференциране на двете форми на заболяването“, подчертава специалистът от болница „Зора“. И се спира на специфичните тестове:

Флуоресцеиновата ангиография е метод, приет за „златен стандарт‘‘ при диагностиката на ретинални съдови патологии, в това число и макулна дегенерация, свързана с възрастта. При него се инжектира багрило (флуоресцеин) във вената на ръката и се правят поредица от фотографии на очното дъно.
Оптичната кохерентна томография или т.нар. очен скенер е бърз, неинвазивен метод с високоразделителна способност, позволяващ анализирането на макулата чрез триизмерна визуализация. В последно време в клиничната практика широко приложение намира и друг неинвазивен метод за диагностика – ангио-оптична кохерентна томография (ОСТА). Методът отчита движението на кръвните клетки в съдовете на ретината и хориоидеята и по този начин ги анализира.
Решетката на Амслер е лесен, бърз и достъпен метод. Той е подходящ за самоизследване в домашни условия от пациентите като скрининг и ранна диагностика за откриване на потенциални нарушения на макулата.

Зеленчуците като лекарство

Щом диагнозата e факт, идва ред и на терапията. А тя е различна при двете форми на болестта. „Съвременното лечение на макулната дегенерация, свързана с възрастта, има за цел да подобри, стабилизира и/или забави нарушаването на зрителната функция“, изтъква д-р Гъцева.

„При „сухата“ форма се препоръчва прием на храни, съдържащи елементите мед, цинк, бета каротини, които се откриват в зеленчуци като моркови, спанак, броколи, грах. Към ежедневния прием е необходимо да се добавят и допълнително 500 mg vitamin C, 400 IU vitamin E, 15 mg beta-carotene, 80 mg Zinc, 2 mg Сu (меден оксид), омега 3-мастни киселини, лутеин, зеаксантин, за които се смята, че намаляват риска от прогресия на сухата форма във влажна.

На пазара съществуват множество комбинирани очни препарати, съдържащи изброените витамини и микроелементи“, уточнява офталмологът.

Инжекциите се прилагат по схема

Терапията при влажната форма е по-предизвикателна. „Както казахме, при нея се открива неоваскуларна мембрана, отговорна за влошаване на зрителната острота. Терапията цели запазване на зрението и неговото подобряване и поддържане чрез препарати, спадащи към групата на anti-VEGF медикаментите. В последните години те се явяват като първи метод на избор при терапия на „влажната“ форма.

Прилагат се под формата на интравитреални инжекции – първоначално ежемесечно, в продължение на три месеца, а след това – поддържащата схема на лечение се определя индивидуално за всеки пациент според постигнатия ефект“, споделя опита си д-р Гъцева. „В България е одобрен такъв медикамент, който се реимбурсира от НЗОК и се издава протокол за лечение“, уточнява очният лекар.

Като не пропуска да отбележи: „Въпреки революционния напредък в офталмологията, при лечението и профилактиката на макулната дегенерация все повече се работи в насока за търсене на нови терапевтични подходи, способни да спрат ефективно патологичните процеси, наблюдавани при това мултифакторно дегенеративно заболяване“.

Рискът за пушачите е двойно по-голям

Освен възрастта, и други фактори са отговорни за „отключването“ на макулната дегенерация. „Например генетична предиспозиция (установени са над 20 гена, свързани с развитието на МДСВ), раса (по-често се засягат бялата раса и латиноамериканците, в сравнение с азиатците и чернокожите), тютюнопушене (рискът за развитие и прогресия на МДВС при тях е два пъти по-висок в сравнение с непушачите), пол (по-често при жени), артериална хипертония, хиперлипидемия“, изрежда ги специалистът от болница „Зора“.

„Смята се, че приемането на храни, богати на мазнини, високи нива на серумни липиди и ниско съдържание на антиоксиданти също увеличават риска“, допълва очният лекар.

„Превенцията на макулната дегенерация е насочена към минимизиране на предразполагащите фактори, преустановяване на вредните навици, прием на хранителни добавки, извършване на редовни профилактични очни прегледи в специализирани клиники – особено при хора, попадащи в рисковата група“, казва в заключение д-р Александрина Гъцева.

Сушените плодове в менюто през зимата

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1641458045684{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN

Сушените плодове са здравословна алтернатива на всички сладки храни, които дават лъжливо усещане за ситост и водят до натрупване на килограми. Те са източник важни хранителни вещества, витамини, протеини и здравословни мазнини, които осигуряват енергия и топлина през зимата.

Сред многобройните им ползи за здравето са: редукцията на теглото и намаляването на риска от множество хронични заболявания. Сушените плодове са полезни и за кожата.

Защо сушените плодове се класифицират като суперхрани?

Суперхрани могат да се нарекат хранителни продукти, които имат висока хранителна стойност, т.е. на единица количество имаме значително повече нутриенти в сравнение със стандартните храни. Дори малки порции суперхрана може да осигурят достатъчно хранителни вещества, витамини, минерали и протеини.

Често суперхраните се наричат такива заради специфична полза, която предоставят. Например тази храна може да осигури облекчение при някакво заболяване, повишава имунитета, намалява кръвното налягане, захарта или холестерола и много други.

Поради множеството ползи за здравето, сушените плодове се наричат суперхрани и също както горските плодове и ядките, са с високо съдържание на антиоксиданти. Счита се, че някои сушени плодове имат уникални свойства като това да предотвратяват стареенето, да изострят интелекта и много други.

В списъка на сушените плодове попадат и ядките, които също са част от плода. Тук влизат и сушените домати, които също са плодове.

Препоръчително е да комбинирате плодове и ядки, за да се забави усвояването на захарта и да се избегнат колебания в кръвната захар. Все пак имайте предвид, че сушените плодове съдържат в пъти повече захар на единица количество, отколкото свежите.

Най-полезните сушени плодове

Всички плодове са полезни – и децата знаят това. Някои от тях са по-полезни от другите. И така, кои са най-добрите и най-полезни сушени плодове и защо?

На първо място в списъка, разбира се, са бадемите. Те имат нулев холестерол и са богати на антиоксиданти и фибри. Освен това те са чудесни за кожата, косата и цялостното здраве. Смята се също, че осигуряват защита от сърдечносъдови и редица други заболявания.
На второ място в нашия списък е кашуто, което е богато на витамин Е и В6. Те също така съдържат достатъчно протеини, калий, мононенаситени мазнини и фибри.
Орехите са трети в нашия списък, защото са заредени с омега-3 мастни киселини, протеини, фибри, антиоксиданти, витамини и минерали.
Стафидите и фурмите ще бъдат следващите в списъка. Тези сушени плодове са богати на витамини и протеини, повишават имунитета и предотвратяват заболявания, свързани с начина на живот, като повишен холестерол и диабет.

Ползи от сушените плодове

Тъй като повечето сушени плодове са богати на минерали, протеини, фибри и витамини, консумацията им повишава енергията и издръжливостта. Съдържанието на фибри осигурява по-добро храносмилане и цялостно здраве.

Ядките са чудесен източник на протеини и желязо, особено за вегетарианците. Сушените плодове също са богат източник на калций, мед, желязо, магнезий, калий, фосфор, протеини, рибофлавин, витамин A, C, E, K, B6 и цинк.

Това означава здрави кости, мускули, нервна система, зъби и кожа. Това означава също защита от анемия, сърдечносъдови заболявания, регулиране на холестерола, укрепване на имунната система и много други.

Как да включим сушените плодове в ежедневната си диета?

Не всички сушени плодове са суперхрани, нито неконтролираната им консумация е полезна за здравето. Една шепа сушени плодове на ден е повече от достатъчна, за да задоволим ежедневните си нужди.

Плодовете се сушат на слънце или изкуствено, като и в двата случая водата се отстранява от продуктите, което понякога може да означава загуба на хранителни вещества и минерали. В много случаи могат да се добавят химически съставки като изкуствени оцветители и др. За да избегнете тези недостатъци, уверете се, че купувате само натурални и органични продукти.

Друг фактор, който трябва да имате предвид, е приемът на калории, тъй като много сушени плодове могат да бъдат висококалорични. Освен това, тъй като обемът на сушените плодове е по-малък, човек може да се увлече и да похапне повече от необходимото. Най-добрият начин да включите сушените плодове в ежедневната си диета е да ги използвате като закуска или да ги вложите в различни ястия.

Ето някои рецепти за основни ястия със сушени плодове:

Див ориз със сушени домати

½ ч.ч. див ориз
2 с.л. кедрови ядки
1 ч.ч. сушени на слънце домати (без олио)
1/4 ч.ч. нарязани натурални маслини
1/4 ч.ч. накълцан магданоз

Леко задушете ориза с малко зехтин. Сварете го, като добавите 2 ч.ч. вода, докато удвои обема си, но все още не е напълно сготвен.
Леко запечете кедровите ядки на сух тиган и добавете ориза.
Разбъркайте останалите съставки и сгответе, докато оризът омекне достатъчно. Ако трябва, добавете още вода.

Лаврак със салса от сушени плодове

4 броя филе от лаврак
2 ч.л. зехтин
2 ч.л. смлян кориандър
1 ч.л. млян кимион
¼ ч.л. канела
¼ ч.л. кайенски червен пипер
сол на вкус
¼ ч.ч. сушени плодове по избор (може микс)
1/3 ч.ч. ябълков сок
2 с.л. натурален ябълков оцет
2 ч.л. сладко от кайсии
2 ч.л. накълцан кориандър

Намажете рибата със зехтин.
Смесете кориандъра, кимиона, канелата и кайенския пипер. Отделете ½ ч.л. от този микс за плодовата салса. Към основната част добавете сол.
Намажете рибата със сместа от подправки. Загрейте добре тиган или плоча за печене. Поставете рибата и намалете котлона/плочата. Печете 3-5 минути, докато покафенее леко. Обърнете я и гответе още около 5 мин.
Смесете сушените плодове, сока, оцета и заделените по-рано подправки в малка тенджерка и кипнете. Добавете сладкото от кайсии. Варете 5 мин.
Поставете рибата в чинии за сервиране и посипете със салса и накълцан пресен кориандър.

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

Астмата е усложнение №1 при хроничен синузит

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1641457731824{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: доц. Христо Златанов, който е част от екипа на Клиника „Ушни, носни и гърлени болести” във Военномедицинска академия (ВМА)-София

„Нослето на детето тече от 2-3 години, но няма страшно – от градината е!“. С тази „утеха“ много родители рискуват мъникът да попадне в „порочния кръг на синузита“. Как наглед баналното възпаление на лигавицата на носа и синусите може да се превърне в „доживотна присъда“?

Защо упоритата хрема изисква задължителна консултация с УНГ специалист? Кога консервативното лечение трябва да отстъпи на съвременни и щадящи ендоскопски техники? И могат ли да бъдат избегнати опасните усложнения на хроничния риносинуит? Отговори на тези въпроси дава опитният оториноларинголог доц. Христо Златанов, който е част от екипа на Клиника „Ушни, носни и гърлени болести” във Военномедицинска академия (ВМА)-София.

Синузитът е социалнозначимо заболяване, категоричен е доц. Христо Златанов. И уточнява, че е коректно диагнозата да се обозначава като „риносинуит“, защото възпалението „поразява“ лигавицата на носа и синусите. „Всеки синус се вентилира и дренира посредством отверстия в носната кухина.

И именно по този начин инфекцията попада от носа в синусите. Те не са стерилна среда. В тях също циркулират същите микроорганизми като в носната кухина. Проблемът не е, че в синусите проникват вируси или бактерии, тъй като това са отворени кухини. Проблемът е в нашия имунитет – в каква кондиция сме и как ги посрещаме, дали ги неутрализираме, или не“, изтъква УНГ специалистът от ВМА.

Бактерия или вирус?

„Всяка инфекция в носа може да бъде начално-бактериална (първично причинена от бактерии) или насложила се след вирусна инфекция – както и най-често се случва“, обяснява оториноларингологът. „Обичайните заподозрени“ са риновирусите, грипните и парагрипни вируси, дори върлуващият в момента COVID-19, който в първата си фаза често причинява ринит.

Доц. Златанов уточнява, че възпалението може и да премине за няколко дни, но е напълно възможно микроорганизмите, „населяващи“ носната кухина и синусите, да станат болестотворни поради снижен имунитет. „Нерядко се случва и бактерии отвън да се насложат на тази благоприятна среда, каквато е вече възпалената от вирусна инфекция лигавица. Така се оформя клиничната картина на острия риносинуит“, разкрива УНГ специалистът.

Недолекуваният може да стане хроничен

Освен с този остър – вирусен или бактериален, риносинуит, доц. Златанов и колегите му често се сблъскват и с малки пациенти, развили хроничен. „Той се формира на базата на недобре лекуван остър възпалителен процес, който продължава да дава симптоматика повече от 6 седмици – запушен нос, рядка или гъста хрема, тежест в околоносната област, загуба на обоняние“, изрежда най-честите оплаквания оториноларингологът. Които, ако персистират, говорят за провал на консервативното лечение.

„Разбира се, тук изключително важна роля играят и алергиите, както и наследствената предиспозиция. Защото някои пациенти реагират на банални фактори от заобикалящата ни среда – като влага, плесени, замърсеност на въздуха, с много бурна инфламация и оток на лигавицата. Сама по себе си, тя запушва носа и задържа секрети, които впоследствие се инфектират, още повече се запушва носът и се задейства т.нар. порочен кръг на патогенния процес на риносинуита“, разкрива механизма УНГ специалистът от ВМА.

„Затова едни хора по-често страдат от остри и имат голям риск да преминат в хронични риносинуити. А други – с по-малко предразположение, с по-добър имунитет, с по-правилен начин на живот – по-рядко“, допълва доц. Златанов.

Алергиите и гъбичките също са причинител

Хроничните риносинуити могат да са няколко вида. Например с алергична основа, със или без носна полипоза, гъбичкови или комбинирани – алергично-гъбичкови, и т.н., изрежда ги оториноларингологът. „Могат да бъдат дори и системни – когато са свързани със заболяване на съединителната тъкан, пример са различните видове грануломатози – не само тази на Вегенер.

В този случай са изключително неблагоприятни и тежко протичащи, много често с фатален край. Но слава Богу са редки. А и съвременната медицина ни дава възможност да ги диагностицираме и с имуносупресираща и кортикостероидна терапия да ги държим под добър контрол“, успокоява доц. Златанов.

Децата до 4 клас са най-уязвими

Най-уязвими по отношение на острите, катарални вирусни възпаления на носа и синусите са мъниците, които посещават ясла и градина, и учениците до IV клас, споделя богатия си опит УНГ специалистът от ВМА.

„Причината е, че там имаме много деца на едно място, изложени на експозиция от различни вирусни агенти. Освен това обикновено те си играят в много близък контакт, което улеснява обмена на вирусите и бактериите, циркулиращи в горните дихателни пътища“, обяснява причините доц. Златанов.

И прави аналогия с COVID-пандемията: „Знаете, че в градините, яслите, училищата много деца за кратко време получават висок вирусен товар. След което, като се приберат вкъщи, инфекцията се предава на всички в семейството. Същото е и при респираторните заболявания, които причиняват острия ринит или риносинуит при деца“.

Не подценявайте честите хреми

Как се поставя диагнозата „риносинуит“ и има ли риск родителите да подценят тревожните симптоми? „Когато хремите зачестят или, както казват майките: „На нашето дете от 2-3 години непрекъснато си му тече носът“, това е сигнал, който трябва да ни впечатли и да не го приемаме за нещо нормално. Защото е симптом, че не се справяме с острите възпаления на лигавицата на носа и синусите и вероятността процесът да премине в по-остър и хроничен е много голяма“, предупреждава доц. Златанов.

„Какво ще се случи с растежа на това дете и с оформянето на системата на синусите? То ще има вече едно хронично инфламаторно оточно заболяване на лигавицата. Това е хроничният риносинуит. И в своята зрялост детето ще страда от изцяло разгърната картина на заболяването, било то със или без носна полипоза, чисто бактериален или от бактериално-гъбичков характер. Ще се налага лечение, което ще продължи цял живот“, не крие УНГ специалистът.

Причината – при вече диагностициран хроничен риносинуит (със или без носна полипоза) няма как да разчитаме на пълно излекуване. „За нас добрият, успешен резултат е контролиран, хроничен риносинуит. Какво значи това? Показателите, които следим, са дишане, обоняние, увеличена секреция, инфекции (които „слизат“ от горните към долните дихателни пътища и причиняват бронхити и обструктивни и необструктивни такива).

Когато тези симптоми са овладени и няма рецидиви, тогава имаме добър контрол. Но никога един пациент с хроничен риносинуит не може да каже „Аз вече оздравях!“, споделя опита си доц. Златанов.

Какви изследвания се налагат?

Затова и навременната диагностика е ключова. „Идеята е в детска възраст при консултация с оториноларинголог и с помощта на няколко изследвания – микробиологично на секрет от носа и образно на носа и синусите, диагнозата да се постави. И оттам да се определи и терапията“, подчертава УНГ специалистът.

Защо е коварно забавянето? „Възпалението на лигавицата води до запушване на носа, хрема – предна или задна, тежест в областта около носа, като в най-ранната фаза при децата това може да доведе до температура. А когато се стигне до гнойно-възпалителен процес от първоначална бактериална инфекция или насложена такава след вирусно възпаление, картината е много драматична и се характеризира с много силна болка, температура, рязко влошаване качеството на живот и изисква бързо и спешно лечение“, предупреждава доц. Златанов.

„Пункциите“ са отживелица

„Лечението на риносинуита изисква адекватна антибиотична и деконгестивна терапия с капки, много често кортикостероиди, които имат мощен противооточен и противовъзпалителен ефект, така че да се „освободи“ синусът, който е с гной, да се дренира. При неуспех на това лечение идва ред на хирургичното, което е ендоскопско в момента“, обяснява оториноларингологът.

И уточнява, че познатите от миналото „пункции“ вече са отживелица. „Прави се ендоскопско третиране и разширяване на отверстието, дрениране на синуса и с подходяща консервативна терапия въпросът се решава“, успокоява доц. Златанов.

Физиотерапията пък остава неотменна част от лечението както на острия, така и на хроничния риносинуит. „Тя обаче не може да се фаворизира. Има майки, които казват: „Ние го водихме на нагревки, но това не му помогна“. Да, детето със сигурност няма да се излекува само с нагревки или физиотерапия, какъвто и вид да е тя. Тя е помощно, а не основно средство.

Основното средство, след като оториноларингологът диагностицира риносинуита, е неговата консервативна терапия. А физиотерапията, когато вече имаме цялата „пътна карта“, е в наша помощ и се назначава от клиницист“, подробно обяснява доцентът от ВМА. „Без да сме били при УНГ специалист обаче, който да определи възпалителния процес, мястото и неговата степен на изява, физиотерапията понякога се оказва напълно излишна. Може да не ни навреди, но няма и да помогне“, категоричен е доц. Златанов.

„Ветрило“ от усложнения

Усложненията от синузита за жалост продължават да са чести въпреки усилията на специалистите и напредъка в медицината. „Най-типичното е хроничният риносинуит. А пък неговите усложнения са цяло „ветрило“ – като се започне от тежкото влошаване на качеството на живот и се стигне до възпалителните процеси в очната орбита.

Последното е много тежко, с падане на клепача, събиране на гнойна секреция, което изисква много бързо хирургично лечение. Могат да последват менингити, менингоенцефалити“, не спестява рисковете оториноларингологът.

Най-честото усложнение от хроничния синузит обаче остава бронхиалната астма. Двете диагнози вървят „ръка за ръка“, тъй като лигавицата на дихателната система е покрита изцяло с многослоен цилиндричен ресничест епител. „Около 60% от всички пациенти я развиват на даден етап от болестта си. Валидно е и обратното. Пациенти, боледуващи от астма от деца, стигат до хроничен риносинуит с остра полипоза“, споделя опита си доц. Христо Златанов.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

Спри дотук!

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1641457212495{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

„Смелостта да поставим граници е свързана със смелост да обичаме себе си дори когато рискуваме да разочароваме другите.“ Брене Браун

Границите, които поставяме, ни помагат да установим къде започват и свършват нашите отговорности. Можем да поставим граници около нашето време, притежания, физическо пространство, емоции, енергия и др. Границите са пространството между вас и друг човек. Ваша отговорност е да защитите собствените си нужди, а не да внимавате дали всички останали се чувстват добре с вашите решения.

Когато поставяте граници, не е ваша отговорност да правите другите хора щастливи. Това със сигурност е приятен бонус, но ако това е основният ви фокус, всъщност не поставяте действителна граница.

Границата защитава идентичността ни и гарантира нашата емоционална и психическа стабилност. Тя ясно показва къде свършваме ние и къде започват другите. Стабилните граници носят усещане за спокойствие, сигурност и са в основата на доброто самочувствие.

Защо поставянето на граници е толкова трудно и обезсърчително? Може би защото робуваме на стигмата, че поставянето на граници изглежда егоистично. Така ли е? Разбира се, поставянето на вашите нужди на първо място включва мислене за себе си, но в това няма нищо нездравословно.

Има две стъпки за поставяне на граници: поставяне и след това твърдо заставане на нея. Понякога най-трудната част от поставянето на граница е да стоиш твърдо. Какви биха могли да бъдат пречките? Ако сме израснали в семейство с прекалено твърди или липсващи граници, били сме част от връзка с насилие или от малки сме били в ролята да се грижим за останалите, може да се окаже доста трудно да поставим своите нужди пред тези на другите.

Вината и страхът са най-мощното оръжие на този, който иска да ни попречи да поставим граници. Например, водени от „синовен дълг“, се отказваме от себе си и продължаваме да се изтощаваме в безплодни и ненужни грижи, забравяйки себе си, без дори да се запитаме има ли място за нас в тези отношения.

Липсата на граници причинява емоционално страдание, което може да предизвика тревожност, депресия, саморазрушаващо поведение и дори физическо заболяване. Но ако изградим прекалено високи и твърди стени, това може да доведе до самота и трудност да изградим връзки.

Не всеки ще ви хареса. Не можете да бъдете всичко за всички хора, включително за семейството и приятелите. И това е чудесно, защото поставянето на граници е форма на самосъчувствие. Грижата за себе си с вземане на решения, базирани на ценности, е способността да създавате преживяванията, които искате за себе си.

Освен това самосъстраданието ще ви даде способността да проявявате състрадание и към другите, укрепвайки вашите връзки и взаимоотношения. Казвайки „Спри дотук!“ и може да ограничите емоционалната болка и страданието. Как да започнем?

Определете своите приоритети

Kакво за вас не подлежи на договаряне? Какви са вашите твърди граници, правилата, които отказвате да нарушите?

Обърнете внимание на интуицията си

Нашата интуиция ни помага да обработваме несъзнавана информация, за да вземаме по-добри и по-бързи решения. С други думи, ако мисълта да зарежете ходенето на кино, за да правите компания на майка си ви изпълва с ужас, обърнете внимание на това чувство. Разбира се, понякога трябва да правим неща, които не искаме. Но ако това се случва често, означава, че може би не спазвате собствените си граници.

Поемете отговорност за вашите нужди

Без значение колко много обичате приятелите и семейството си, все пак е ваша работа да се грижите за себе си. Винаги имайте алтернативен план, който да не зависи изцяло от другите.

Упражнявайте се да казвате „НЕ!“

Да кажете „не“ на други хора често означава да кажете „да“ на себе си! Ако даването на обикновен отговор „НЕ!“ ви кара да се усещате твърде неудобно, можете да опитате един от тези варианти: „Иска ми се да можех, но…“, „Този път не мога да го направя.“

Използвайте „аз“ изявления

Те ви помагат да комуникирате вашите нужди и чувства, без да нападате другия човек. Целта не е да предизвикате вина или срам, а да отстоите вашите нужди и намерите разумно решение с някой друг.

Избягвайте твърде много да се извинявате

Не забравяйте, че твърдите граници не изискват одобрението на никой друг. Освен това извинението не променя непременно начина, по който другият човек може да се чувства към вас.

Бъдете последователни с прилагането на вашите граници

Те няма да имат голяма тежест, ако не ги прилагате. Ако хората знаят, че ще се предадете на това, което искат, може просто да игнорират молбите ви напълно. Последователността означава да следвате границите си, дори ако не искате да го направите в този момент.

Сприятелете се с дискомфорта

За съжаление може да се почувствате неудобно или дори болезнено, поставяйки границите си. Освен това някои хора може да не зачитат вашите граници. Това отблъскване може да се почувства обезсърчаващо, особено, ако не го очаквате. Но това не означава, че трябва да отстъпите. Дискомфортът може да бъде част от процеса на растеж.

Потърсете професионална подкрепа

Понякога стратегиите за самопомощ не са достатъчни. Терапията може да ви помогне да разберете бариерите, които правят границите предизвикателни. Може да усвоите здравословни умения за справяне, за да управлявате емоционалния дискомфорт, свързан с поставянето на граници.

Всъщност ние във всеки момент от живота си се учим на по-ефективни граници през опознаването на себе си и другите, да се научим да се възприемаме, обичаме и зачитаме такива, каквито сме, стремейки се към по-пълноценно и осъзнато съществуване.

Поставянето на граници може да бъде продължителен процес, понякога отнемащ години, но не се отказвайте, защото здравите граници осигуряват основа, върху което да се изграждат здрави взаимоотношения. Поставянето и прилагането на граници може да бъде трудно, но си заслужава. Дължите си го![/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

Защитете кожата през зимата

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1641455472385{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: д-р Ася Николова, дерматолог в ДКЦ „Александровска“ в София

Кожата не обича крайностите. А зимата ги предлага в изобилие. Изпитание след изпитание – „ледена епоха“ навън и същинско лято вкъщи, жарко слънце в планината и мразовита мъгла в града.

Как да опазим кожата си здрава и тонизирана в критичния сезон? С каква козметика да я защитаваме и подхранваме? Кои хронични кожни заболявания се обострят през зимата? И защо студеното време е идеално за козметични процедури? Полезни съвети за малки и големи дава д-р Ася Николова, дерматолог в ДКЦ „Александровска“ в столицата.

Сух, студен и замърсен въздух, както и резки температурни амплитуди – това са големите „изпитания“ пред кожата през зимата, обяснява д-р Ася Николова. Какво се случва с най-големия орган в човешкия организъм в мразовитото време?

„В резултат на променената околна среда кожата става суха и дехидратирана, бариерата ú се уврежда и тя е по-чувствителна и лесно ранима. За да се запази здрава и в добро състояние, е важно да се защитава с правилните козметични продукти“, подчертава дерматологът от „Александровска“.

Олио вместо сапун

Агресивните средства за почистване на кожата не бива да се използват ежедневно през зимата, категорична е д-р Николова. Препоръката ú е да ги заменим с леки разтвори или дори само със затоплена вода. В банята пък душ геловете и сапуните могат „да отстъпят“ място на олиата. „Формулата им е такава, че хем да почистват, хем да запазват липидния слой на кожата.

Така тя остава по-здрава“, подчертава лекарката. Особено внимателни е нужно да са хората със суха кожа – те непременно трябва да използват продукти, които подпомагат създаването на защитен слой (т.нар. релипидиращи продукти).

Душът – до 20 минутки дневно

„Горещата вода и дългото къпане изсушават кожата. Колкото и да е приятно в зимните дни да се застоявате в топла вода, банята трябва да е под 20 минути и да не е гореща“, съветва д-р Николова. „Хладката вода и краткото къпане – не повече от веднъж на ден – без агресивно триене при подсушаването, поддържа влажността на кожата“, допълва дерматологът. И напомня, че след душ е хубаво да се използва и хидратиращ лосион.

Мазното е полезно

Кремовете за лице също трябва да са по-плътни и мазни, за да предпазват от изсушаване, отбелязва д-р Николова. „При чувствителна кожа или алергии е добре да се използва медицинска козметика – тя е без консерванти, парфюми или други алергени“, обръща внимание специалистът от „Александровска“. Продуктите, разбира се, трябва да се съобразят както с типа кожа, така и с възрастта ни. „Колкото по-зряла и по-суха е кожата, толкова по-мазни кремове е добре да се използват“, издава „формулата“ д-р Николова.

В планината ползвайте фактор 50+

В наглед мрачната зима слънцето продължава да е заплаха – особено в планината, където интензивността на UV лъчите се увеличава с нарастването на надморската височина. „Там защитните кремове с фактор 50+ са задължителни и трябва да се нанасят на всеки 2 часа“, подчертава дерматологът.

Не забравяйте и устните

В най-студените дни трябва да сме особено грижовни към кожата си. „Добре е лицето и ръцете да са защитени от бариерен крем с добри хидратиращи и омазняващи свойства. За устните безспорен фаворит са специализираните продукти на козметичните фирми – те осигуряват добра защита от зимния студ и предпазват нежната кожа в тази област от появата на залющване и нацепване“, обяснява д-р Николова.

Децата с атопичен дерматит са „на мушка“

Зимата е изпитание и за нежната детска кожа. „Тя е по-хидратирана, но е с по-тънък епидермис и по-слаба защита от UV лъчите. Поради тази причина при децата е належащо честото използване на емолиенти”, разкрива специалистът от „Александровска“. Още по-уязвими в студа са малчуганите с атопичен дерматит.

„При това заболяване има дефект в кожната бариера и нейната защитна функция е нарушена. Атопичният дерматит се дължи на генетично предразположение, но изключително много се влияе от външната среда. Дрехите от изкуствена материя или вълна, студеният въздух и вятър – в контраст топлината вкъщи – могат допълнително да увеличат възпалителните промени“, предупреждава д-р Николова.

Псориазис и екземи се обострят

Освен атопичният дерматит, през зимата се обострят и екземите по ръцете и ходилата, себорейният дерматит – на лицето и скалпа, и псориазисът, изтъква още дерматологът. „Тяхното активиране е свързано както с ниската температура и променената кожна хидратация и защитна бариера, така и с относителната липса на слънчеви лъчи или с факта, че те не достигат до кожата, защото тя е покрита от дрехи“, обяснява феномена д-р Николова.

Херпесите са типични за сезона

Има и още един фактор, който прави кожата особено уязвима в студа. „През зимните месеци се отчитат относително намалени защитни сили на организма. В този сезон зачестяват вирусните инфекции. Това изтощава организма ни и го прави значително по-податлив към типично кожните вирусни заболявания. Такива са херпесите – херпес на устните, лабиален херпес, варицела и тежко протичащият херпес зостер“, алармира специалистът от „Александровска“.

Идеално време е за пилинги и мезотерапия

Зимата обаче може да е и „приятел“ на кожата. Поне, що се отнася до разкрасяващите терапии. „Този сезон е най-подходящ за третиране на хиперпигментни петна по кожата, както и за други козметични процедури като пилинги, мезотерапия и т.н. За правилните грижи и необходимите терапии през зимата обаче трябва да се посъветваме със специалист дерматолог“, напомня на финала д-р Ася Николова.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

SOS в сезона на инфарктите - как да пазим сърцето през зимата

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1641455114804{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: полк. проф. д-р Ивайло Даскалов, дм, началник на Клиниката по кардиология във Военномедицинска академия (ВМА)-София

Студ, вируси, тежки трапези – все „неприятели“ на здравото сърце. Какви заплахи го дебнат в най-мразовития сезон?

Влошава ли се състоянието на хронично болните и защо? Наистина ли зимата е „сезонът на инфарктите“? Доколко COVID-пандемията е изпитание за сърдечносъдовата система? И защо профилактиката трябва да е „кауза“, а не „клише“? Отговорите на всички тези въпроси потърсихме от полк. проф. д-р Ивайло Даскалов, дм, началник на Клиниката по кардиология във Военномедицинска академия (ВМА)-София.

Зимата е „враг“ на сърцето, смятат мнозина. Дали е така обаче? „Не мисля, че това е най-критичният сезон за сърцето. Просто тогава е по-вероятно да се обострят някои оплаквания при сърдечноболните пациенти. Това е така, защото студеното и мразовито време предизвиква дистрес и дезадаптация на кръвоносните съдове, като най-честите клинични прояви са влошен контрол на кръвното налягане и по-рядко – гръдна болка при излагане на студено“, обяснява проф. Ивайло Даскалов.

Въпреки това смята, че зимата не е предизвикателство за която и да е категория сърдечноболни, от гледна точка на адаптиране на медикаментозната терапия. „Това са хронично болни, които в годините и сезоните имат изградени схеми на лечение. Принципно самите пациенти много добре умеят сезонно да адаптират терапията си. По-скоро все по-често срещано явление, за съжаление, е да се преустановяват голяма част от сърдечно специфичните лекарства поради невъзможност да се плащат скъпите сметки през зимния сезон.

Следва влошаване на състоянието и прием в болница, подобрение, изписване, домашно лечение, спиране на лекарствата и така – до безкрай… Това е проблемът!“, не крие кардиологът.

Коксаки са особено коварни

Активността на респираторните вируси през зимата също е рисков фактор за сърцето. „От началото на COVID-19 пандемията, като че ли в тази част на годината по-скоро се увеличават драматично пациентите с коронавирусна инфекция, като почти не остава място в статистиката за пациенти с иначе „банални” инфекции като грип, RS вирус, аденовирус, парагрипен вирус, Ебщайн-Бар, коксаки вируси и др.“, споделя опита си началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.

„Независимо дали се касае за COVID-19 или друга вирусна инфекция, принципното положение е, че не се очаква при благоприятно протичане на болестта сърцето да бъде засегнато или още по-точно казано да бъде ангажирано от възпалителния процес. Някои вируси обаче имат тропизъм към сърцето“, признава кардиологът. Какво означава това? „Че при инфекция, тези вируси имат по-голяма склонност да проникват в сърцето и така да предизвикат възпаление – миокардит и/или перикардит. Такива са например коксаки вирусите от група Б“, уточнява професорът.

Кога коронавирусът атакува сърцето?

Доколко COVID-19 е заплаха за сърцето и защо? „Първоначално се прие, че вирусът няма директно увреждащо действие върху сърцето, което становище много бързо се коригира и сега се счита, че предизвиква комлексна увреда, състояща се от възпаление на миокарда и/или перикарда и тромбоза на кръвоносните съдове.

В леките случаи болестта се самоизлекува и пациентът може никога да не разбере, че е имал здравословен проблем. Единствен признак могат да са грипоподобни оплаквания. В другия спектър са редките случаи, когато инфекцията може да увреди сърцето и да предизвика симптоми на сърдечна недостатъчност и нарушения на сърдечния ритъм“, разкрива проф. Даскалов.

„Вероятността е твърде голяма обаче пациентите с COVID-19, боледуващи от тежка двустранна пневмония, да попаднат именно в тази група. Причината е, че тежките възпалителни белодробни промени често се съпътстват от парапневмонично имуномедиирано възпаление и на сърцето. Всичко това поставя тази група болни в много висок непосредствен риск, свързан с прогнозата. Лечението и реанимационните грижи за кардио-респираторната система при тази група болни следват най-високите медицински стандарти“, подчертава специалистът от ВМА.

Рехабилитацията е важна след тежък COVID

Пост-COVID синдромът е друга важна тема близо 2 години след избухването на пандемията. „За него е характерно, че появата и продължителността на оплакванията не са в пряка зависимост от тежестта на протичане на острата фаза на болестта или мястото на лечението – във или извън болница. Симптомите могат да варират във времето, да изчезват и да се появяват отново, както и да се променят по интензитет“, споделя челния си опит професорът.

„Оплакванията на пациентите са предимно от страна на дихателната система, сърцето и нервната система. Макар и по-рядко могат да бъдат засегнати отделителната и хрансмилателната система, дори кожата и лигавиците, да се наблюдават нарушения в кръвосъсирването. От страна на сърцето най-често се диагностицират влошен контрол на кръвното налягане, ритъмно-проводни нарушения, тромботични усложнения, в това число – белодробен тромбоемболизъм, по-рядко остър коронарен синдром, миокардити и перикардити“, обяснява кардиологът.

Профилактиката включва няколко последователни етапа. „Връщането към обичайна физическа активност или спортуване е желателно да става след достатъчно надеждно контролиран период без симптоми. При пациенти, при които са налице оплаквания – особено температура – е задължително щателно изследване на сърцето и белия дроб, преди да се пристъпи към натоварвания. При активните спортисти е необходима професионална преценка за годност преди включване в тренировъчен цикъл“, изтъква проф. Даскалов.

„Това, което е важно да се знае от всички лекари и пациенти, е необходимостта от рехабилитация при преминалите проблемно през болестта, защото няколко месеца след изписване от болница те продължават да страдат от остатъчни симптоми, съчетани с нарушения в дихателната функция и патологични промени в рентгеновите изследвания. Затова ранните и адекватни рехабилитационни грижи могат да редуцират значително тежестта и продължителността на оплакванията и да подобрят качеството на живот”, подчертава началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.

Ваксинацията е препоръчителна

Добрата новина е, че малка част от преболедувалите възпалителни сърдечни болести пациенти остават с трайни промени в сърцето, като не показват при проследяване във времето тенденция за обрат-
но развитие, успокоява проф. Даскалов.

„Това могат да бъдат течност в перикардната торбичка, огнищна и сегментна фиброза в миокарда, понижена помпена функция на сърцето, които да са причина за постоянни или епизодично обострящи се оплаквания от задух, лесна умора и аритмия. Такива изменения в сърцето и съответно оплаквания, могат да се появят при напълно здрави преди това млади хора без никакви придружаващи заболявания. От тази гледна точка, за да не се стига до трудното и продължително лечение на възпалителните болести на сърцето, акцент се поставя на профилактиката, т.е. да не се допусне разболяване в остра фаза”, категоричен е кардиологът.

„Няма да се уморя да повтарям, че на настоящия етап единственото научно доказано ефективно средство за профилактика е ваксинацията срещу коронавируса. Преболедуването не предпазва от повторно заразяване! Ваксинацията не гарантира напълно възможността пациентът да не бъде пациент, когато е изложен на масивна експозиция на вируси, но осигурява това да не се преболедува тежка форма на болестта, да не се стигне до интубация, да не се развият усложнения и най-важното – да не се стигне до летален изход от болестта!“, предупреждава проф. Даскалов.

„Много често се задава въпросът дали сърдечноболните пациенти не са противопоказани за ваксинация. Напротив, точно обратното! Тази група е високорискова и подлежи по медицински показания на задължителна ваксинация, за да се избегнат тежка форма на протичане на COVID-инфекцията и летален изход“, напомня началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.

При силна гръдна болка и гадене – в Спешното!

Каква е причината инфарктите да зачестяват в най-студеното време? И за кои тревожни симптоми трябва да сме „нащрек“ и незабавно да потърсим лекарска помощ? „Вече обясних какво се случва с кръвоносните съдове при студено време.

При сърдечния инфаркт нещата изглеждат доста по-сложни. Макар че съществуват няколко възможни варианта, в класическия вид е необходимо пациентът да има атеросклеротична плака в някоя сърдечна артерия, която, описателно казано, е разранена (нестабилна) и върху нейната повърхност много бързо се образува кръвен съсирек, който напълно запушва лумена. По този начин се спира кръвоснабдяването на сърцето след тромбозиралата артерия.

Ако много бързо не се възстанови кръвотокът, тъканта на сърцето загива. Това представлява сърдечният инфаркт“, разяснява механизма професорът. Тревожните симптоми са силна гръдна болка – със или без излъчване към лявата ръка и/или към шията, и/или гърба, много често има гадене – със или без повръщане. При инфаркт тези оплаквания не преминават, дори се засилват.

„Правилното решение е консултация в спешен център, където има отделение по инвазивна кардиология. В идеалния случай при бърза и точна клинична ориентация в спешното отделение пациентът директно се насочва в катетъризационната зала на инвазивна кардиология за диагностична коронарография, където се уточнява „виновната артерия” и се пристъпва към дезобструкция и стентиране. Това е най-общият случай”, уточнява кардиологът от ВМА.

По-полека с „празничните маратони“

„Празничните маратони“ – с преяждане и препиване, характерни за сезона, оказва се, са по-коварни за здравето на сърцето от по-еднообразното хранене през зимата. „В съвременния живот трудно може да се постигне бедна на витамини диета. По-скоро от прекалено старание може да се предизвикат прояви на хипервитаминоза, макар че организмът има защитни механизми, чрез които излишното се отстранява.

Въпреки това аз не съм привърженик на прекаляването с витамини и микроелементи при цялото разнообразие на естествени продукти, от които могат да се доставят“, изтъква проф. Даскалов.

В същото време „свръхдозата“ храна и алкохол се отразяват много лошо на сърдечносъдовото ни здраве. „Така че те трябва да бъдат избягвани с цената на много големи усилия. Някои от тези празнични, да ги наречем „събития“ могат да завършат по непредвиден начин. Затова по-добре отсега да е ясно, че не само стомахът и дебелото черво не издържат на „ядене и пиене до дупка”. Но за разлика от тези органи, при сърцето крайният резултат може да е фатален“, не крие проф. Даскалов.

Коледно обещание към сърцето

Можем ли тогава и как да адаптираме режима си през зимата, за да облекчим сърцето? „Този въпрос, от една страна, е с много лесен за отговор, от друга – е много труден. Да, можем да направим на теория всичко необходимо за едно поддържано във форма сърце.

Това включва най-общо да се храним здравословно, да поддържаме оптимално телесно тегло, да спортуваме в свободното време, през останалото да ходим пеша, да имаме непрекъснат нощен сън от осем часа, да избягваме психическия стрес – на работа и вкъщи, да не пушим и прекаляваме с алкохола, никаква дрога, да ходим редовно на профилактични прегледи…“, дава рецептата кардиологът.

Но с усмивка признава на финала: „Това беше лесната част! Следва трудната, при която всеки сам да реши какво може да прави за сърцето си или какво ще си обещае на Коледа, че ще спазва в бъдеще!“.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

Диагностично забавяне при псориатичен артирит

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1641454789615{margin-bottom: 0px !important;}"]С цел изучаване на демографските и клиничните характеристики, свързани с диагностичното забавяне на псориатичния артрит (ПсА) Karmacharya P et al. извършват популационно-базирано проучване, обхващащо пациенти над 18 г. с ПсА от САЩ в периода от 2000 г. до 2017 г.

Диагностично забавяне се дефинира като времето от появата на първите съобщени от пациента симптоми на ПсА от страна на ставите до поставянето на диагнозата.

От 164-те случая на ПсА при 162 има поставена диагноза от ревматолог. Средната възраст на диагностициране е 41,5 г., а 46% от участниците са жени. Средният период от първата клинична изява до поставянето на диагнозата е 2,5 г. До шестия месец от първите симптоми 38 (23%) от пациентите са с диагноза ПсА, 56 (35%) до първата година, а 73 (45%) до втората.

Не се наблюдава значима тенденция при забавянето на диагностиката с течение на времето. По-ранната възраст на поява на оплаквания, по-високият индекс на телесната маса (BMI) и наличието на ентезит (възпаление на залавните места на сухожилията) са асоциирани със забавяне от над 2 г., докато наличието на кожни признаци на псориазис са свързани с по-малка вероятност за забавяне.

В заключение при повече от половината участници поставянето на диагнозата ПсА се забавя с над 2 г., а за периода от 2000г. до 2017 г. не се отчита съкращаване на това време. Пациентите в по-млада възраст на поява на оплакванията, по-висок BMI или ентезит са с най-голям риск от забавяне на поставянето на диагнозата ПсА.

Източник:

Karmacharya P et al. Diagnostic Delay in Psoriatic Arthritis: A Population-based Study The Journal of Rheumatology Sep 2021, 48 (9) 1410-1416; DOI:

Ако искате да следите ежедневно повече медицински и здравни новини, написани от лекари, посетете: www.medicalnews.bg[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]