[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1635415428450{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN

И малките деца знаят, че захарта е вредна. Но какво ще кажете за здравословно сладко, което има божествен вкус... Възможно ли е? Предимствата на тази рецепта без захар обаче се простират отвъд ползите за здравето.

Ще ви споделя и идея за малка партида сладко, което се приготвя бързо и няма нужда да се вари много. Може да се ползват замразени плодове, което го прави отлична опция за цялата година.

Можете да импровизирате с плодовете и количествата според вкусовите си предпочитания, но в идеалния случай рецептата съдържа 340 г плодове, 3 супени лъжици мед и 2 супени лъжици семена от чиа.

Малко деца обичат къпини или горски боровинки, но когато са приготвени по подходящ начин, трудно могат да им устоят. А ние можем да сме спокойни, че ще хапват домашните палачинки с най-вкусното и полезно сладко.

СЪСТАВКИ

• 1 чаша къпини,
• 1 праскова, обелена и нарязана на кубчета,
• 3 супени лъжици мед,
• 2 супени лъжици семена от чиа.

По избор: 1 супена лъжица лимонов сок и/или кората на целия лимон.

ИНСТРУКЦИИ

В малка тенджера на среден огън комбинирайте къпините, прасковата и лимоновия сок и кората от лимон. Когато сместа започне да кипи, пасирайте плодовете с вилица, докато се разпаднат. Това трябва да отнеме около 5 минути.

Свалете тигана от котлона. Разбъркайте меда, като започнете с 1 до 2 супени лъжици. Опитайте и добавете още мед по ваш вкус.

Добавете семената чиа и разбъркайте. Оставете сладкото да стегне за около 5 минути, за да се сгъсти. Охладете и прехвърлете в буркан или херметически затворен съд и поставете в хладилник.

Сладкото може да се съхранява около 2 седмици в хладилника и/или може да се замрази.

ЗАБЕЛЕЖКИ

Това е една много гъвкава рецепта. Трикът е да започнете с 300-340 грама плодова смес, с която можете да експериментирате в комбинации, докато намерите любимия си вкус.

За да получите сладко, което отговаря на личните ви предпочитания, а и като се има предвид различната сладост на плодовете, препоръчвам ви да опитвате, докато добавяте подсладителя. Ако добавите лимонов сок може да има нужда от малко повече подсладител. Използването само на кора ще осигури нотка на цитрусов аромат, без да накиселява. Пресните летни плодове може да изискват малко по-малко подсладител от замразените плодове.

Ако предпочитате конфитюр, просто намалете леко количеството семена от чиа, като започнете с около 1 супена лъжица. Оставяйте сместа да престои поне 5 минути, преди да добавите още. Това ще осигури време на семената от чиа да набъбнат, да поемат излишната течност и да сгъстят сладкото. За по-гъста смес можете да добавите малко повече семена от чиа.

Обърнете внимание, че в тези рецепти плодовете са термично преработени и макар някои хранителни вещества да се запазват, повечето се губят при термичната преработка. Не загрявайте меда, за да може да се запазят ценните съставки в него. Имайте предвид, че медът е с висок гликемичен индекс, а плодовете също са източник на захари. Под формата на сладко или конфитюр ние приемаме повече захар, отколкото от свежия плод.

Затова подобно сладко не може да замести консумацията на пресни плодове. Все пак е по-добрият избор от сладката, които съдържат добавена захар, а често и царевичен сироп, глюкозо-фруктозен сироп и други подсладители, аромати, оцветители, вредни за здравето.

За да е още по-здравословно домашното ви сладко, препоръчвам ви да използвате плодове от собствената си градина, фермерско или биопроизводство.

Живеем в страна, където имаме разнообразие от сезонни плодове и невинаги е лесно да изберем подходящите. Например едни от най-подходящите са ябълките, крушите, сливите и боровинките, които съдържат пектин, и сладкото ви ще се сгъсти по естествен начин.

Ето и моите бележки за още няколко плода, които обикновено се влагат в сладката:

Ягоди: Те имат по-нисък гликемичен индекс (повишават нивото на кръвната захар по-малко от другите плодове и са по-наситени с хранителни вещества. Освен това са така ароматни… През есенния период също могат да се намерят пресни ягоди, но може да използвате и замразени.

Къпини: Гледайте да са добре узрели, с тъмносин или черен цвят. Така изделието ви ще стане най-вкусно.

Малини: Чудесна идея за леко и ароматно сладко. Ще има естествени семчици, които обаче са много приятни.

Череши: Сезонът на черешите е много кратък и рядко остават за сладко, но ако успеете да си приготвите, ще останете доволни. Същото важи и за вишните, които с накиселяващия си вкус правят и вкуса на сладкото по-богат.

Боровинки: На пазара може да намерите два сорта боровинки. Едните са американски сорт – по-едри и не така стипчиви, но аз лично предпочитам нашата горска къпина, която е по-ситна, но с по-наситен вкус. Отново може да използвате замразени.

Сливи: Това е изключително вкусен плод, но трябва да подберете много добре зрелостта. Зелените сливи са по-леки, като ги подържите в ръка, и не ви ги препоръчвам, защото са леко стипчиви. Презрелите пък са твърде меки и може да има развалени сред тях. Използвайте средно зрели сливи и ще получите чудесен мармалад.

Праскови: Използвайте добре узрели праскови и винаги ги белете, когато приготвяте сладко.

Ябълки: чудесен източник на пектин. Използвайте сорт, който най-много ви допада.

Круши: Внимавайте с тяхната зрялост. Твърдите круши не са сочни и не са толкова вкусни, докато зрелите са по-мекички, сочни и вкусни, но много лесно може да се окажат презрели.

Ако искате много бързо да си приготвите сладко, което да консумирате веднага, има и рецепта за суров вариант.

Просто комбинирайте следните съставки в кухненски робот или блендер и разбийте до гладкост:

• 2 чаши ягоди,
• 2 супени лъжици семена от чиа,
• 2 супени лъжици пчелен мед.

Не ви препоръчвам да се изкушавате да добавяте захар, дори и кафява. Има и някои други здравословни подсладители, които може да пробвате, макар че не са много популярни на българския пазар. Например сироп от агаве, кленов сироп, кокосова захар, сироп от кафяв ориз и др.

Ако сладкото ви стане достатъчно гъсто, може и да не използвате чиа, макар че тя добавя фибри и омега-3 мастни киселини към изделието. Лимонът пък е естествен антиоксидант.

Може да пробвате и някои екзотични плодове като манго, портокал или други цитруси.

Много полезна идея е лактоферменатцията на плодове, при която те се варят в подсолена вода, след което се добавя суроватка. Можете и да не добавяте подсладител, но ще получите малко нетипичен вкус на сладкото. За сметка на това ще бъде изключително полезно за имунитета и стомашно-чревното здраве.

Времената, когато дълги часове през лятото варихме сладка и конфитюри, може би отминаха. Но това не пречи да приготвяме малки количества домашни вкуснотии. Експериментирайте, няма по-хубаво и здравословно от собственото производство.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1635408342587{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: д-р Теодора Недялкова, доктор по „Дентална медицина“ и специалист по „Пародонтология“ от дентални клиники „Д-р Теодора Недялкова“ в София

Срещу загубата на зъб застраховани няма. А успешното му заместване често е изпитание – включително и за джоба.

Защо е важно да не отлагаме протезирането? Как да разрешим дилемата „имплант или мост“? Какви са предимствата и недостатъците на различните типове протезиране? Имат ли „срок на годност“ имплантите и мостовете? И колко важна е оралната хигиена за по-дългия им живот?

На всички тези въпроси отговаря д-р Теодора Недялкова, доктор по „Дентална медицина“ и специалист по „Пародонтология“ от дентални клиники „Д-р Теодора Недялкова“ в София.

Загубили сте зъб. Колко време е допустимо да отложите протезирането? „Човешката уста е създадена да има поне 28 зъба, а ако броим и мъдреците, стават 32. Всяка група зъби – инцизиви, кучешки, премолари и молари, има точно определена функция, която не може да се замести от други, без да настъпят някакви патологични изменения“, обяснява д-р Теодора Недялкова.

„Най-често първо се загубват шестите зъби, тъй като са първите, които пробиват в детската уста. А хигиената на 6-годишните деца е компромисна“, признава пародонтологът.

Губим кост, ако забавим протезирането

„В рамките на първите 6 месеца след загубата на зъб костта претърпява резорбтивни промени от липсата на натоварване и намалява размера си с 25-30%, като тази загуба достига до 50% на първата година. Ето защо е от изключителна важност, когато сме решили да заместим загубения зъб с имплант, то това да се случи възможно най-рано след екстракцията, докато имаме достатъчен обем и качество на костта“, подчертава денталният лекар.

Какво се случва, ако се забавим? „Когато не заместим извадения зъб скоро след екстракцията, съседните се накланят към него, а антагонистът (срещуположният) започва да прораства към празнината. По този начин реално излиза сам от алвеолата и се самоизважда. И така понякога, вместо да сме загубили един зъб, с времето губим и съседните“, предупреждава д-р Недялкова.

Какви са вариантите?

Имплант или мост да избера – е дилемата на всеки пациент, загубил зъб. Има ли „верен“ отговор? „Човек винаги има поне два избора – дори и в случай на обеззъбяване. Заместването може да стане с неподвижно протезиране – мостове, подвижно протезиране – палкови, моделно лети протези, термосенс или чрез импланти“, изрежда вариантите пародонтологът.

„В случая с подвижните протези реално се заместват само коронките на зъбите, костта остава ненатоварена, тъй като липсва корен. Това води до още по-големи резорбтивни промени, особено при подвижните протези. Причината е, че дъвкателното налягане там се предава директно на костта (реално дъвченето се поема от венците).

Резултатът са необратими промени на алвеоларните кости, което е свързано и с промяна на лицевите параметри, намалена височина на долната трета на лицето и сенилен изглед“, не крие специалистът от дентални клиники „Д-р Теодора Недялкова“.

С „едно наум“ при пушачи и диабетици

За да се поставят импланти, трябва да има добро качество и количество кост, напомня денталният лекар. Какви са стъпките? „За поставянето им се провежда хирургична процедура, при която се съобразяват както локалните параметри на костта, гингивата и съседните зъби, така и общото състояние на организма – наличие на системни заболявания, неконтролиран диабет, остеопороза, история за преминало лъчелечение или химиотерапия, прием на бисфосфонати, тютюнопушене, наркозависимости, лоша или липса на орална хигиена, наличие на клапно протезиране и т.н.

При някои от гореизброените заболявания имплантите не се препоръчват“, подчертава д-р Недялкова. За мостовете и протезите такива противопоказания няма.

Високата цена – мит или реалност

Пациентите робуват на редица митове – че имплантите са много скъпи, поставянето им е болезнено, процесът е бавен, а рискът от отхвърляне – голям. Оправдани ли са тези страхове? „За да заместим липсващ зъб, то трябва да сравним цената на един имплант и тази на  тричленен мост. На пръв поглед стойността на импланта с короната е точно два пъти по-висока. Но трябва да се предвидят някои особености.

Например често се налага при изпиляването на съседните зъби те да се „умъртвят“, тъй като при самата процедура нервът може да се увреди. Ако прибавим цената на девитализирането на съседните 2 зъба и последващото им ново изграждане, то вече разликата с цената на импланта става много малка“, изтъква пародонтологът. „А трябва да имаме предвид още, че може да се наложи мостът да се подменя в рамките на 5-10 години – в случай че се промени венечният контур (короните окъсеят)“, допълва денталният лекар.

При имплантите „неприятните изненади“ са по-малко. „Когато се извършват редовни профилактични процедури и гингивата и костта около него са здрави, няма наличие на оклузално претоварване, на практика имплантът функционира перфектно. Ако все пак настъпят усложнения и се наложи премахването му, то след костозаместване може да се постави нов“, обяснява д-р Недялкова.

Болка при имплантирането няма, ползват се локални анестетици, каквито се ползват и при всички процедури в денталната ни практика.

Ендосталните се използват най-често

Д-р Недялкова обяснява, че денталните импланти най-общо се делят на три групи. Ето и особеностите им.

Ендостални – използват се най-често в ежедневието. Могат да бъдат титаниеви или циркониеви, като вторите все още не са се наложили и доказали трайно на пазара. Поставянето на тези импланти в костта  може да бъде имедиатно – веднага със зъбната екстракция, ранно, късно, отложено – между 40-ия ден и 3-я месец след екстракцията или стандартно – след 6-ия месец от екстракцията.

Веднъж поставен, на денталния имплант му отнема 3 месеца за долна челюст и 4 месеца за горна – да се остеоинтегрира. След този период се изготвят постоянните корони или конструкции.

Субпериостални – ползвали са се в миналото, повече за стабилизиране на подвижни протези, когато няма достатъчна височина на костта. Наподобяват решетка от титан, която се поставя под гингивата, от нея в устата излизат няколко пънчета, които се захващат в подвижната протеза в устата. По-малко стабилни са от ендосталните импланти и вече почти не се използват.

Базални (зигоматични) – ползват се тогава, когато всички възможности на ендосталните импланти са изчерпани. Няма достатъчна налична кост на максилата, резорбтивните промени са тежки, не е възможна аугментация и т.н. Тогава се прилагат дълги между 30 и 55 мм импланти, които се поставят бикортикално и обхващат освен максилата и зигоматичната кост. Обикновено тези импланти се натоварват веднага.

„Животът“ им е между 10 и 15 години

Имплантите или мостовете „живеят“ по-дълго – универсален отговор оказва се няма. „Това е сякаш да можем да отговорим на въпроса колко живеят зъбите в една уста. Строго индивидуално е. 10-годишната преживяемост без костна загуба или механични проблеми се счита за успешен имплант“, разкрива д-р Недялкова.

„Мостовете зависят най-вече от мостоносителите, т.е. зъбите, които носят конструкцията. Ако са лекувани добре, не са претоварени и липсва пародонтално заболяване – тяхната оценка за подмяна се прави между 5-ата и 10-ата година. В случай че короните не са „окъсели“, няма пародонтално възпаление, претоварване или ендодонтски усложнения, могат спокойно да живеят и 15 години“, уточнява денталният лекар.

Оралната хигиена е ключова

Когато лекуващият специалист си е свършил добре работата, успехът зависи вече от пациента и грижите, които полага за оралното си здраве и профилактика. „Визитите при стоматолог и пародонтолог са задължителни на 6-8 месеца. Трябва да се полагат усилия за поддържане на пародонталното здраве – редовна лична орална хигиена, използване на конци или интердентални четки, зъбни душове, подходяща електрическа или механична четка за зъби, професионално почистване на зъбен камък и плака.

Оклузалните контакти трябва да се проверяват стриктно. Важно е да се следи и за поява на вредни навици – като скърцане и стискане със зъби, тъй като това може тежко да претовари както естествените зъби, така и имплантите“, предупреждава специалистът от дентални клиники „Д-р Теодора Недялкова“.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1635329169970{margin-bottom: 0px !important;}"]Пандемията от COVID-19 доведе до сериозни последствия за психическото здраве на хората в глобален мащаб, а според скорошни проучвания пациентите с хранителни разстройства (ХР) са група в особено голям риск.

Ето защо австралийски учени провеждат изследване, чиято цел е да открие промени в симптомите при засегнати от ХР през първите 6 месеца от пандемията, както и да ги сравни с психическото здраве на представители от общата популация (без ХР).

Втората цел на учените е да установят промени в симптомите на ХР между първите две вълни и свързания с тях локдаун.

Общо 4915 участници попълват анкети относно психичното здраве, от които 231 са с анамнеза за ХР. Резултатите са проследени ежемесечно в периода от април 2020 г. до септември 2020 г. Въпросниците се спират на психологически симптоми като промени в настроението, механизми за справяне с критичната ситуация, както и промени в хранителните навици, във физическата активност и в качеството на живот.

Според получените резултати оплакванията от психичната сфера се увеличават сред хората с ХР, но тяхната динамика с хода на времето не се различава от тази при хората без ХР. И в двете групи се регистрира нарастване на депресивните симптоми и ограничаване на приема на храна, особено през втората вълна и съпътстващия локдаун, като същевременно намалява позитивната нагласа за бъдещето и оценката за качеството на живот.

Участниците и от двете групи съобщават, че се справят по-трудно по време на втората вълна в сравнение с първата.

Въпреки че при хората със и без ХР се установява подобна динамика в симптомите от психичната сфера, психическото и емоционалното състояние при засегнатите от ХР е по-неблагоприятно в хода на пандемията, а обострянията на някои симптоми (напр. намаляване на приема на храна и депресивни оплаквания) са повод за консултация със специалист.

Източник:
Phillipou A, Tan EJ, Toh WL, et al. Mental health of individuals with and without eating disorders across six months and two waves of COVID-19, Eating Behaviors, Volume 43,2021,101564, ISSN 1471-0153, https://doi.org/10.1016/j.eatbeh.2021.101564.

Ако искате да следите ежедневно повече медицински и здравни новини, написани от лекари, посетете: www.medicalnews.bg[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1635412492798{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: д-р Галатея Цветкова от екипа на Клиника по очни болести на столичната УМБАЛ „Александровска“

Тревога! Децата вече плащат прескъпо „цената“ на е-обучението, наложено от COVID пандемията.

„Наблюдаваме значителна прогресия на късогледството, и то за изключително кратко време“, алармира д-р Галатея Цветкова, която е част от екипа на Клиниката по очни болести на столичната УМБАЛ „Александровска“ и се грижи за зрението на малките пациенти.

Защо диоптрите стремглаво растат след дългите часове пред монитора? Как „злоупотребата“ с екраните се отразява на рефракционните аномалии при децата? При кои диагнози най-често се налага оптична корекция? Защо е важно очилата да се сложат навреме? И колко важни са разумните диета и режим за здравето на детските очи? Отговаря младият специалист от „Александровска“.

Още преди бебето да навърши 6 месеца или поне в рамките на първата година – тогава трябва да е първата му среща с офталмолога, категорична е д-р Галатея Цветкова. „Профилактичните прегледи са от голямо значение, тъй като детското зрение е изключително „пластично“ и много лесно се поддава на различни влияния – както в положителен, така и в негативен смисъл“, изтъква специалистът от „Александровска“.

„Изразената динамика в развитието на зрителния анализатор предопределя и възможността за по-често срещана патология, като развитието на амблиопия („мързеливо око“), страбизъм (кривогледство) – нерядко в комбинация или самостоятелно – и рефракционни аномалии“, не крие очният лекар.

Затова и малчуганите трябва редовно да бъдат проследявани. „Ако първият преглед е осъществен по вече споменатите препоръки, следващият може да е спокойно на около 3-4-години, а след това на около 5-годишна възраст и преди началото на всяка учебна година“, уточнява офталмологът.

Преглед като на игра

Като на игра – така протичат днес прегледите при очния лекар благодарене на иновациите в офталмологията. „Съвременната апаратура ни дава възможността много по-лесно да получим максимално много информация, дори и в ранната невербална възраст, да се ориентираме за начина, по който евентуално детето вижда, както и да провеждаме скрининги в съвсем неангажираща медицинска обстановка като детски градини и училища.

За това ни помага апарат, наречен Plus Optix. Той е получен от Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Александровска“ чрез инициативата „Българската Коледа“. Друг от апаратите ни с изключително значение, дал ни възможността да прегледаме над 7000 недоносени деца с риск от развитие на ретинопатия на недоносеността, е RetCam – отново дарение от същата инициатива“, доволна е д-р Цветкова.

Обратимата слепота

Късогледство, далекогледство и астигматизъм – това са най-честите „виновници“ децата да трябва да сложат очила. „Рефракционните аномалии са една от водещите причини за обратима слепота в световен мащаб според Световната здравна организация (СЗО).

В някои от случаите на споменатите отклонения може да бъде приложено дефинитивно оперативно лечение, но основната цел е навременното откриване, редовното проследяване, използването на оптимална оптична корекция и избягването на усложненията, които могат да произхождат от неглижирането на основния проблем“, подчертава специалистът по очни болести. И разкрива спецификите на всяка от диагнозите.

Когато трудно четеш на дъската…

„Миопията или т.нар. късогледство представлява рефракционна аномалия, при която образът от обекта, който наблюдаваме, не се фокусира върху ретината (във фовеята на макулата), а пред нея. Основните оплаквания и проблеми на децата в този случай са: затруднения при гледане на училищната дъска, приближаване към телевизора, тъй като „не виждат добре“ или четене от прекалено близко разстояние“, изрежда симптомите д-р Цветкова.

„Това е и основният проблем, зачестил в последните месеци от въвеждането на онлайн обучението, защото продължителната близка работа, ограничената физическа активност и зрителната преумора неимоверно допринасят за развитието и прогресията на късогледството“, допълва офталмологът.

„Хиперметропията или т.нар. далекогледство е рефракционна аномалия, характеризиращата се с образ, фокусиран зад ретината. Това от своя страна активира процеса на акомодация (възможността да нагаждаме фокуса при промяна на погледа от далечни на близки предмети), особено изразено при близка работа.

В перспектива това води до изразена зрителна умора, която често се съпровожда от главоболие, зрителен дискомфорт, който може да достигне дори до размазване на образите на далечна дистанция (състояние, познато като „лъжливо късогледство“ или псевдомиопия)“, подробно обяснява д-р Цветкова.

Роговицата е отговорна за астигматизма

Астигматизмът е по-особена форма на рефракционен проблем. Дължи се на несъвършенство на роговицата (предната част на окото), „При астигматизъм тя няма идеална сферична форма, а по-скоро наподобява топка за американски футбол.

Разликата в пречупвателната сила по хода на различните меридиани на роговицата определя и получаването на няколко образа, които в повечето случаи не попадат върху ретината, а пред или зад нея (възможна е и комбинация от тях). От споменатите характеристики става ясно и че формата на окото не търпи динамика, без значение дали наблюдаваме близки и далечни предмети, което означава, че затрудненията на децата могат да са на всички дистанции“, разкрива офталмологът.

Лещите са алтернатива за тийнейджъри

Независимо дали малчуганът е с късогледство, далекогледство или астигматизъм хигиената на зрението е ключов фактор за забавянето на прогресията на тези диагнози, изтъква специалистът по очни болести. И препоръчва – редуциране на зрителната работа – особено на електронни устройства. „Както и чести почивки с поглед, насочен на максимална дистанция – или в самата стая, или навън в далечината“, уточнява офталмологът от „Александровска“.

Що се отнася до очилата – няма пречка да ги носят и най-малките. „В практиката ни в повечето случаи оптична корекция предписваме най-рано след навършването на една годинка, тъй като до този момент има интензивен растеж и промяна във формата на окото“, споделя опита си д-р Цветкова.

„Контактните лещи са алтернатива на очилата за различните рефракционни аномалии (по-скоро в юношеска възраст), но все пак има случаи, в които може да се наложи и по-ранното им приложение – дори при бебета, ако е проведено оперативно лечение на вродена катаракта“, обяснява още очният лекар.

Зачервяване, сълзене и главоболие издават проблем

„Опитът ни показва, че в повечето случаи българският родител не пренебрегва видимите находки при очно засягане. Зачервяването на окото, сълзене, изкривяване на окото навън или навътре към носа, затрудненията в училище или главоболие са най-честите причини, провокиращи го да доведе детето си на преглед“, споделя д-р Цветкова.

Някои патологии обаче не се разпознават толкова  лесно. „За съжаление има и много други очни заболявания, които често остават незабележими за родителя или дори недиагностицирани от некомпетентен специалист. Проблеми – като вече споменатата амблиопия, необходимостта от диоптър (детето не знае как да каже, че „не вижда“ или не му е ясно, защото не може да направи разлика с нормата), микрострабизъм, вътреочни заболявания, могат никога да не бъдат проявени така, че да привлекат вниманието на родителя“, предупреждава специалистът от „Александровска“.

Затова и профилактичните прегледи са толкова съществени за доброто зрение на децата.

Опасната прогресия на късогледстовото

В условията на „новото нормално“ и дистанционното обучение родителите трябва да са особено нащрек. Защото офталмолозите вече се сблъскват с неприятните последици от целодневното взиране в екрана. „Аз вече частично засегнах тази тревожна тема, но истината е, че мащабите на проблема са най-вероятно по-големи от това, което наблюдаваме до момента.

Никой не може да предвиди какви ще са дългосрочните поражения върху зрителния анализатор, но е факт, че това, което наблюдаваме, е прецедент. Все по-често през нас, специалистите в детски очен кабинет на ДКЦ „Александровска“ и детското отделение на Клиниката по очни болести към УМБАЛ „Александровска“, преминават повече деца със значителна прогресия на късогледството, и то за изключително кратък интервал от време“, алармира д-р Цветкова.

„Буквално се наблюдава покачване на минусовия диоптър с 1Д или повече само за няколко месеца. Имам колеги, които са се сблъсквали и с прогресия от около 2Д за същия интервал от време, което е изключително обезпокоително“, споделя тревожните данни специалистът по очни болести.

„Главоболието пък е зачестило сред децата с далекогледство, както и появата на „ечемици“, поради недиагностицирана рефракционна аномалия до този момент.

Друга интересна, но не чак толкова честа находка (досега характерна за по-възрастните пациенти) е и т.нар. сухо око, което провокира и изписването на изкуствени сълзи в детска възраст“, споделя опита си в условията на пандемията и е-обучението офталмологът. И напомня: „Нека не забравяме, че около 80% от ангажираността на детето в училище е зрителна работа. При наличие на очен проблем това може да има отражение и върху постиженията му!“.

„Не“ на онлайн домашните

Има ли как опасностите от дистанционното обучение да бъдат минимизирани? „Рисковете могат да бъдат ограничени с редуцирането и на самото обучение. Вярвам, че всеки човек – дори и без медицинско образование – разбира вредата, която постоянната употреба на различни електронни устройства и екрани нанася върху зрението, особено в ранната детска възраст.

Лошо впечатление прави и фактът, че въпреки посещаването на училище нерядко децата получават домашни, които трябва да бъдат изпълнявани онлайн на таблет, телефон или компютър, което е провокирано от самите учители. Без съвместните усилия на преподавателите и родителите, които максимално да ограничават излишната употреба на споменатите устройства (включително и с развлекателна цел), няма как да се постигне благоприятен резултат по отношение здравето на зрителния анализатор“, категорична е д-р Цветкова.

И припомня какъв е максималният срок, който малчуганите могат да прекарват пред екрана според възрастта си:

• Деца под 2 г. - 0 ч/дневно
• Деца от 2-5 г. – около 30 минути до 1 ч/дневно
• Деца от 6-18 г. – не повече от 2 ч/дневно

А препоръката ú е да се спазва т.нар. Правило 20/20/20 – на всеки 20 минути пред екрана да поглеждат за 20 секунди на около 5-6 метра разстояние.

„Слънчевият витамин“ е храна за очите

Могат ли т.нар. очила за компютър да „тушират“ негативния ефект от дългото стоене пред екрана? „Като специалист аз не бих стимулирала родителите закупуването им – ако под такива разбират онези със стъкла, блокиращи синята светлина. Моята препоръка винаги е била да се закупи удобна рамка, която детето харесва и би носило с удоволствие, и стъкла с антирефлексно покритие“, казва още офталмологът.

По отношение на изкуствените сълзи, които помагат в случаите на т.нар. сухо око д-р Цветкова съветва те да се предписват от специалист само при нужда и да са без консерванти в състава си.

На финала офталмологът подчертава колко важни са добрият режим и диета за зрението на децата. „Моята препоръка към родителите е да стимулират децата си да прекарват повече време навън. Доказано е, че това е свързано със забавяне прогресията на късогледството. Затова окуражавайте физическите дейности, ангажиращи цялото тяло, и стимулирайте здравословни хранителни навици, свързани с консумацията на разнообразна храна, наблягайки на протеините и пресните зеленчуци/плодове“, призовава офталмологът.

„В последните години в медицинската литература се публикуват все повече данни за благоприятния ефект на витамин Д върху зрителния анализатор. В нашата клиника дори проследяваме влиянието на дефицита му върху прогресията на късогледството, като се наблюдава наистина ясна корелация между двете“, разкрива още д-р Галатея Цветкова.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1635413469559{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN

След портокала грейпфрутът е един от най-популярните цитрусови плодове у нас. Известен със своята комбинация от изключителна горчивина и лека сладост, този плод иначе е универсален. 

Може да се добавя както към плодови и към зеленчукови салати, така и към ястия по различни рецепти. Хранителният състав на този апетитен плод включва антиоксиданти и други ценни вещества за превенция на различни заболявания. В тази статия ще научите повече за грейпфрута – за неговите потенциални ползи и странични ефекти.

Какво точно представлява грейпфрутът и откъде идва?

Независимо дали ядете грейпфрут за закуска или междинно похапване, този цитрусов плод с горчив вкус е основен продукт в много домакинства през есенно-зимния сезон. Той принадлежи към семейство Rutaceae, известно със своите годни за консумация плодове и ароматни листа. Грейпфрутът носи научното наименование Citrus paradisi.

Грейпфрутът, подобно на други цитрусови плодове, расте на дърво. Растението обича тропическия климат, тъй като дърветата растат по-добре в пясъчна почва. Те имат тъмнозелени листа и могат да достигнат височина 6 метра. Плодът е с жълта кора и с вътрешна месеста част, която може да е жълта, светлорозова или тъмночервена. Всеки грозд на дървото произвежда от 12 до 20 грейпфрута наведнъж.

Грейпфрутовите дървета сега се отглеждат в Съединените щати, но се смята, че съвременният грейпфрут, който познаваме днес, е еволюирал от хибридна версия от Ямайка. Той е бил популяризиран в Западна Индия, преди да замине за САЩ. Смята се, че първият комерсиализиран грейпфрут в САЩ е отглеждан във Флорида. Днес може да се намери и в други субтропични климати, включително Тексас, Аризона и Калифорния.

Грейпфрутът е популяризиран като диетична храна през 70-те години и все повече се използва в диетичните програми.

В една чаша парчета грейпфрут се съдържат:

• Калории: 74
• Общо мазнини: 0,23 г
• Въглехидрати: 18,58 г
• Диетични фибри: 2,5 г (10 % от дневната стойност [DV])
• Протеин: 1,45 г (2,9 % DV)
• Захари: 16,05 г
• Калций: 28 мг (2,8 % DV)
• Желязо: 0,21 мг (1,17 % DV)
• Магнезий: 18 мг (4,5 % DV)
• Фосфор: 18 мг (1,8 % DV)
• Калий: 320 мг (6,8 % DV)
• Цинк: 0,16 мг (1,1 % DV)
• Витамин С: 79,1 мг (131,83 % DV)

От гледна точка на диететиката грейпфрутът е може би най-изве-стен със съдържанието на витамин С и е в списъка на здравословните плодове. Нарежда се на трето място след портокалите и лимоните.

Какви са ползите за здравето от грейпфрута?

Подобно на други цитрусови плодове - като портокали и мандарини, грейпфрутът е ценен като отличен източник на витамин С. Този водоразтворим хранителен елемент е важен защото:

• помага на организма да метаболизира по-ефективно протеините;
• ускорява заздравяването на рани;
• помага за поддържане на колагена и за намаляване на признаците на преждевременно стареене;
• помага на нервите да комуникират помежду си за извършване на мускулните движения.

Препоръчителната дневна доза за възрастен човек е 75 и 90 мг витамин С на ден. Бременните и кърмещите жени се нуждаят дори от повече, но не повече от 90 мг. Тъй като витамин С е водоразтворим, всяко излишно количество, от което тялото ви не се нуждае, се отстранява чрез урината, което може да се случи дори след ядене на един грейпфрут.

Адекватният прием на витамин С е важен за превенцията на здравето. Изследванията показват, че витамин С може да помогне за намаляване на риска от някои видове рак, катаракта и сърдечни заболявания. Може дори да помогне за укрепване на имунната система и да намали риска от настинка и грип.

Добри ли са грейпфрутите за отслабване?

През 70-те години на миналия век „диетата с грейпфрут“ започва да става популярна първо в Щатите, а от там поема по целия свят. Въпреки че към момента се счита за неефективен тип диета, а дори и нездравословна, все пак някои я прилагат, ако се налага спешно да свалят килограми.

Но подобно на други „модни“ диети, диетата с грейпфрут не е доказана като безопасна или ефективна. Въпреки че грейпфрутът е здравословен избор на храна, яденето на твърде много от която и да е храна, няма да осигури на тялото ви разнообразието от хранителни вещества, които са му нужни. Консумацията на много грейпфрут може например да причини стомашно-чревни реакции като диария.

Докато хапването на грейпфрут само по себе си няма да ви помогне да изгорите повече мазнини, изследванията показват, че включването на грейпфрут в диетата ви може да ви помогне да намалите теглото си. Според теория, публикувана в American Journal of Physiology: Endocrinology and Metabolism, това се дължи на съставка в грейпфрута, наречена нооткатон.

Смята се, че нооткатонът може да активира определени протеини, които подпомагат намаляването на теглото при метаболитни нарушения. Тези открития показват потенциалните лечебни свойства на грейпфрута и как този плод може да допълни здравословната диета.

Освен това USDA отбелязва, че една чаша грейпфрут има 2,5 г фибри, около 10% от препоръчителната дневна стойност. Богатите на фибри нискокалорични храни като грейпфрут могат да подпомогнат процеса на отслабване, като поддържат по-дълго чувството на ситост, в сравнение с храни, съдържащи празни калории, след които бързо се огладнява.

Какви са различните видове грейпфрут?

Вътрешността на грейпфрута варира в различни нюанси на розово и червено. Колкото по-тъмна е пулпата, толкова повече антиоксиданти съдържа. Има най-малко 10 различни сорта грейпфрут, които се различават основно по цветовете.

Грейпфрутът е често използван и за правене на фрешове, тъй като е много сочен плод. Сокът от грейпфрут може да бъде един удобен начин за набавяне на някои от хранителните вещества, без да се налага да се занимавате с кората и пулпата. Имайте предвид обаче, че някои видове комерсиализиран сок от грейпфрут могат да съдържат добавени захари. А и сокът не съдържа полезните фибри, които съдържа целият плод.

Някои хора използват екстракти от семена на грейпфрут и етерични масла, за да лекуват заболявания. Например екстрактът от цвят на грейпфрут понякога се използва при безсъние. Екстрактът от семки на грейпфрут подпомага храносмилателната функция и благотворно повлиява имунната система. Източник е на биофлавоноиди.

Етеричните масла от листата на грейпфрут се използват като естествен антибиотик. Също така етеричните масла са по-силни от екстрактите. По принцип поглъщането на етерични масла не се препоръчва, но има производители на пазара, които предлагат изключително чисти масла, които могат да се приемат орално по 1-2 капки на ден. Имат антисептично действие и дават енергия.

Как да изберете и съхранявате грейпфрут за най-добро качество и вкус?

Изберете напълно узрял грейпфрут без натъртвания и порязвания. Жълтата кора показва, че грейпфрутът ви е напълно узрял. Можете да съхранявате плодовете при стайна температура до една седмица. Хладилникът може да помогне за удължаване на живота с допълнителна седмица или две.

Как да хапвате грейпфрут и да черпите вдъхновения от някои рецепти?

Грейпфрутът е типична храна за закуска, плодовете се разрязват наполовина и месото се яде с лъжица. Някои хора поръсват захар отгоре, за да балансират нагарчащия вкус, но това може да отнеме някои ползи. Ако трябва да подсладите грейпфрута си, опитайте да го направите със стевия или мед. Грейпфрутът понякога се използва и за приготвяне на желе, мармалади и сиропи.

За разнообразие и вдъхновение може да опитате и различни варианти като салата от зеле и грейпфрут, салата от цитруси, пиле и спанак, сьомга със салса от грейпфрут и авокадо, плодова салата от цитруси и др.

Други употреби на грейпфрут: Има ли полза за красотата?

Високото съдържание на антиоксиданти (витамин С) в грейпфрута е основна причина за производството на козметични продукти, които съдържат малки количества от плодовете. Смята се, че антиоксидантите помагат на кожата, като намаляват пораженията от свободните радикали, които могат да доведат до преждевременно стареене.

Потенциални странични ефекти и рискове за здравето на грейпфрута, включително лекарствени взаимодействия:

• Витамин С, ключово хранително вещество в грейпфрута, обикновено не е токсичен в големи количества. Но превишаването на препоръчителния дневен прием за дълъг период от време може да бъде свързано с увреждане на някои тъкани. Консумацията на твърде много грейпфрут може да доведе до диария и стомашно разстройство.
• Грейпфрут, сок от грейпфрут и съответните масла и екстракти също могат да взаимодействат с определени лекарства. Това се дължи на естествената способност на грейпфрута да блокира един ензим, важен за усвояването на лекарствата, наречен CYP3A4. Когато пиете вашето лекарство със сок от грейпфрут, то няма да подейства.
• Някои от засегнатите видове лекарства включват: антикоагуланти/разредители на кръвта (включително варфарин); антихистамини; лекарства за тревожност; понижаващи холестерола статини; лекарства за сърцебиене; лекарства за високо кръвно налягане; лекарства за трансплантация на органи; някои кортикостероиди.
• Говорете с вашия лекар, ако приемате някакви лекарства или добавки, преди да консумирате грейпфрут или сок от грейпфрут. Възможно е също така грейпфрутът да взаимодейства с противозачатъчните. Въпреки че не ги прави по-малко ефективни, той може да взаимодейства с тях и да увеличи риска от странични ефекти като гадене и чувствителност на гърдите.

И все пак грейпфрутът си остава един от здравословните плодове, който можем да консумираме през есенно-зимния сезон наред с останалите цитруси, които се предлагат на пазара. Разнообразявайте менюто си и се наслаждавайте на различни вкусове![/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1635410668189{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

За добро или лошо семейството, в което сме израснали, е оказало трайно въздействие върху това кои сме днес. В него сме възприели модели на поведение и най-вероятно ги повтаряме. Дори най-любящите и отговорни родители могат да наранят децата си.

Добрата новина е, че независимо какво е било детството ни, пораствайки, ние сами отговаряме за живота си и може да го променим, да избегнем някои грешки. Е, ще направим нови, но това пък е грижа на следващите поколения.

Днешният свят е много по-сложен, динамичен и изисква от нас да сме адаптивни, гъвкави и готови за промени. Но всички тези новости будят тревога и страх, карат ни да сме много по-загрижени към децата ни. Даваме всичко от себе си, стараем се, внимаваме да не сгрешим и... грешим.

В желанието да ги подготвим за бъдещето по най-добрия начин успяваме да постигнем неочаквани резултати. Какво да направим, та децата ни да израснат НЕуверени?

Оставете ги да носят отговорности

Изпълняването на задължения, съобразени с възрастта, ще им помогне да се усетят сигурни и да преживеят успеха от постижението, да се видят като способни и компетентни.

Предпазвайте ги от грешки

Трудно е да гледате как децата ви се провалят. Независимо дали те забравят да напишат домашното си, или объркват няколко въпроса в теста по български език, грешките могат да бъдат учител.

Защитавайте ги от емоциите им

Изкушаващо е да развеселите децата си, когато са тъжни, или да ги успокоите, когато са ядосани. Но това как реагираме на емоциите им, оказва голямо влияние върху развитието на тяхната емоционална интелигентност и самочувствие. Помогнете на децата си да идентифицират какво предизвиква емоциите им и ги научете как да ги владеят.

Пазете ги от всичко, бъдете плътно с тях навсякъде

Разбира се, отглеждането на децата „под похлупак“ спестява много тревоги. Но предпазвайки ги от предизвикателства, забавяме развитието им. Вижте себе си като водач, а не защитник. Позволете на децата си да изживеят живота, дори когато е страшно да ги пуснете. Така ще им дадете възможност да придобият увереност в способността си да се справят.

Очаквайте да са перфектни

Когато децата гледат на очакванията към тях като на твърде високи, те може дори да не се постараят да опитат или да се почувстват така, сякаш никога няма да успеят.

Помогнете им да си създадат краткосрочни цели по пътя (например получаване на по-добра оценка, домашна работа, четене).

Наказвайте ги!

Децата трябва да научат, че някои действия водят до сериозни последици. Но има голяма разлика между дисциплина и наказание. Децата, които са дисциплинирани, си мислят: „направих лош избор“. Децата, които са наказани, си мислят: „Аз съм лош човек“.

Дисциплината дава увереност на децата ви, че в бъдеще може да правят по-интелигентни и здравословни избори, докато наказанието ги кара да мислят, че не са в състояние да се справят по-добре.

И така, как да постигнем този деликатен баланс между подкрепа и защита, от една страна, и достатъчно независимост, за да насърчим доверието и компетентността, от друга?

Спрете да контролирате и започнете да тренирате

Треньорите помагат на децата да развият умения, но децата играят играта.

Не забравяйте, че съвършенството не е целта

Устоявайте на изкушението да „подобрите“ изпълнението на децата си. Постоянната намеса подкопава доверието в себе си.

Нека се опитват да се справят сами от най-ранна възраст

Овладейте собствената си тревожност. Това не означава да ги изоставите. Стойте усмихнати, готови да бъдете полезни по какъвто и да е начин, но дръжте устата си затворена и ръцете зад гърба си, освен ако НАИСТИНА не трябва да помогнете.

Вместо да оценявате, опишете и съчувствайте

Просто опишете какво са направили. "Ти продължи да опитваш и не се отказа. Сигурно се чувстваш добре, че завърши това!"

Фокусирайте се върху усилията, а не върху резултатите

Нека вашата цел е детето да продължи да се опитва, да практикува, да се усъвършенства и да научи, че когато работи усилено, може да постигне целите си.

Всички деца в крайна сметка порастват и живеят живота си без нас. Начинът, по който живеят, ще зависи отчасти от това дали сме успели да се издигнем над собствената си тревожност и импулса си да ги контролираме.

Вероятно сте чували думите на американския журналист Ходинг Картър: „Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си. Едното са корени, а другото - криле“. Безусловната любов и доверието са корените. Увереността е крилата. Младите хора, които имат и двете, живеят по-смислен и стойностен живот.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1635407390989{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: проф. д-р Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във Военномедицинска академия (ВМА)-София

Пандемия. Но не от COVID-19, a от диабет тип II. За опасността от години алармират ендокринолозите.

„През 2015 г. болните със захарен диабет в света са 415 млн. души. Очакванията са до 2040 г. да достигнат 642 млн., а до 2045 г. – близо 700 млн.“, предупреждава проф. д-р Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във Военномедицинска академия (ВМА) - София.

Защо e трудно да бъде овладяна тази „вълна“? Каква е причината диабетиците да са толкова уязвими в пандемията от COVID-19? Подмладява ли се болестта и присъда „до живот“ ли е? И как модерното лечение, разумният режим и контролът над кръвната захар могат да осигурят добро качество на живот на пациентите? По всички тези теми в месеца, в който отбелязваме Световния ден за борба с диабета (14 ноември), разговаряме с един от най-изтъкнатите ендокринолози у нас проф. Даскалова.

„България е част от световната тенденция, но като че ли заболеваемостта от захарен диабет е една идея по-висока. Според статистиката на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с диагнозата у нас са близо 500 хиляди. Разбира се, част от тях имат тип I, но превалиращият процент са с тип II души.

Плашеща е статистиката, че най-вероятно между 30 и 50% от диабетиците не подозират, че са болни. Това е така, защото първите симптоми на заболяването са доста неспецифични и в забързаното ежедневие, което водим, рядко им обръщаме внимание“, признава проф. Ивона Даскалова.

Жажда, умора и колебания в теглото го „издават“

Коварното при диабета е, че лесно игнорираме белезите му. „В началото се започва с лесна уморяемост (астеноадинамия), която си мислим, че е нормална, заради стреса и забързания ден. Следва повишеното чувство на жажда. Понякога имаме наддаване на килограми или редуциране на теглото. Често уриниране, особено нощно. Всичко това е неспецифично и не му обръщаме внимание“, коментира ендокринологът.

„Когато обаче започнат първите усложнения – като тръпнене и мравучкане по краката и ръцете; когато човек вече е силно дехидратиран и телесното тегло започва рязко да се понижава; щом се появят проблеми със зрението или има някакъв вид сърдечносъдово заболяване и пациентът е постъпил заради инфаркт или инсулт в болница, то тогава най-често се диагностицира захарният диабет“, споделя опита си началникът на Клиниката по ендокринология във ВМА.

ОГТТ е „златен стандарт“ в диагностиката

За жалост при малцина болестта се открива в началото. „По-често, когато пациентите вече идват при нас, те са или с някакъв вид микотична или уроинфекция, с изявена полиневропатия, с периферна съдова болест или със сърдечносъдово заболяване.

Именно поради тази причина профилактиката е много важна, тъй като симптомите в началото на заболяването са дискретни. Затова съветваме всички пациенти – особено тези, които са със затлъстяване, имат фамилна анамнеза в рода си за захарен диабет, мъже над 50 години са или жени, навлезли в менопауза преди повече от 5 години, да проверяват поне веднъж годишно стойностите на кръвната си захар на гладно и след нахранване“, подчертава проф. Даскалова.

„Ако там има проблем, дори малък – леко покачване на кръвната захар, все още не се влиза в критериите за поставяне на диагнозата. Задължително трябва да се направи орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ). Това е златен стандарт в диагностицирането на захарен диабет“, уточнява ендокринологът.

Кодира се в гените

Рисковите фактори за „отключване“ на болестта са редица. „Диабетът бива два типа, като развитието им е напълно различно. Първият, който най-често се среща в ранна детска или млада възраст, много рядко може да се изяви по-късно. Ако при тип I говорим за абсолютен инсулинов дефицит и автоимунно заболяване, то при тип II нещата са по-различни“, изтъква проф. Даскалова.

Развива се по ред причини – например генетични фактори и такива на средата. „Първите са разнообразни, но пациентите трябва да знаят, че диабет тип II е с по-голяма наследствена нотка, отколкото тип I. Ако имате майка, баща, брат, сестра, баба, дядо, който е с диагнозата, шансът и вие да я развиете е голям“, обръща внимание ендокринологът. „Интересни са и епигенетичните фактори, които наскоро се откриха – а именно, че „отключването“ на заболяване като захарния диабет заради неправилен начин на живот, ще се отрази в следващите поколения.

Т.е. ще се задейства един лош ген, който, въпреки че за първи път се изявява при нас, ще бъде предаден в рода. Може би именно по тази причина броят на диабетиците толкова стремглаво нараства в световен мащаб и в България“, смята проф. Даскалова.

Затлъстяването като опасност №1

„Ако говорим, че има пандемия от захарен диабет тип II, то е, защото има пандемия от затлъстяване“, изтъква ендокринологът. И уточнява, че 71% от пациентите с диабет тип II са с наднормено тегло или затлъстяване. „Кривата на затлъстяването също нараства в световен мащаб – и отново не само в развитите, но и в развиващите се страни.

В България, където статистиката невинаги е най-добра, говорим за над 39% от населението. А когато включим и тези с наднормено тегло, може би отиваме към 60%“, разкрива проф. Даскалова. Защо е толкова опасно затлъстяването? „Неправилният режим на хранене, употребата на много бързи въглехидрати карат бета-клетката на панкреаса да се изтощи  и съответно да отделя по-голямо количество инсулин, което води до т.нар. инсулинова резистентност“, обяснява механизма ендокринологът.

„Разбира се, хранителните навици са изключително важни, но и физическата активност не е без значение. Тя помага за правилното изразходване на инсулина, за вкарването на кръвната захар вътре в клетката, за очувствяване на клетката към произведения инсулин и по този начин предпазва от развитие на захарен диабет“, допълва проф. Даскалова.

Ах, този стрес!

„Не трябва да подминаваме и стреса, който може да бъде отключващ фактор. Независимо от генетичната констелация, ако нямаме подобен стресогенен момент, болестта може никога да не се развие“, разкрива ендокринологът. И ако от стреса трудно можем да се опазим, то разумните диета и режим са единствено „в наши ръце“.

„Съветваме пациентите си в преддиабетно състояние, при които е открита инсулинова резистентност, или онези, предразположени към захарен диабет, да бъдат изключително внимателни с храната. Именно заради лошите режими, заради продуктите, богати на транс аминокиселини бързите въглехидрати се подмладява и болестта. Ако допреди 20-30 г. беше странно да видим диабетик тип II на 20 години, то в момента е нещо напълно нормално в нашата клинична практика“, не крие проф. Даскалова.

„Още по-страшното е, че допреди 50 години беше рядкост дете да има тип II, а днес детските ендокринолози се занимават все повече и повече с малки пациенти. Останалият в съзнанието ни „възрастов тип диабет“ вече не може да бъде наричан така защото подмладяването много снижи границата“, допълва ендокринологът.

Симбиоза, а не присъда

„Присъда до живот“ ли е захарният диабет? „Със сигурност не е присъда. Да, това  е хронично заболяване, при което само в единични случаи може да има някакъв вид ремисия. Което остава до живот, но съвременната медицина и „арсенал“ от лекарства позволяват да бъде добре контролирано.

Диабетиците, особено тип II (както и тип I, разбира се), със съвременната терапия могат да живеят напълно нормален, активен начин на живот, с нормална трудоспособност. Разбира се, ако бъдат изключително внимателни и следят добре здравето си“, успокоява проф. Даскалова. Но не крие, че много от пациентите трудно осъзнават, че ще трябва да „съжителстват“ с диабета.

„Въпросът е това съжителство да бъде в симбиоза. А за да може да се случи, пациентът трябва да бъде изключително стриктен относно приеманата терапия и хранителния си режим“, напомня ендокринологът. „Наистина радостното е, че в България го има почти целия набор от медикаменти, с които разполагат в световен мащаб, като голяма част се реимбурсират от НЗОК. И добрият ендокринолог винаги може да посъветва пациента си какъв медикамент е най-подходящ за него“, коментира началникът на Клиниката по ендокринология във ВМА.

Не се плашете от инсулина

Проф. Даскалова обяснява, че метформиновите медикаменти са едно от първите средства на избор при лечение на диабет тип II, както и на преддиабетни състояния с хиперинсулинемия. Но не и единственият.

„Малко по малко този стар и добър помощник на ендокринолозите започва да се измества от новите по-добри класове медикаменти, които имат по-малко странични и повече положителни ефекти – както върху телесното тегло, така и върху сърдечносъдовата система“, споделя опита си специалистът от ВМА.

„Все повече нови и нови видове биват одобрени и влизат в България като GLP 1 и други медикаменти. В момента, за разлика отпреди 30-40 години имаме всякакъв набор от аналогови инсулини – бързодействащи, ултра бавнодействащи, инхалаторни, а скоро ще имаме и седмични... В този смисъл инсулинолечението и започването на малки дози инсулин, когато е необходимо, дори при диабет тип II, не трябва да плаши пациента“, обяснява проф. Даскалова.

Разходка и диета вместо „вълшебно хапче“

Вълшебно „хапче“ срещу диабет няма. Но пък има правила на живот, които е важно да се следват. „Ограничаването на бялата захар и бялото брашно е изключително важно. Храненето с пълнозърнест хляб, консумирането на повече пресни плодове и зеленчуци – също“, уточнява ендокринологът.

С плодовете пациентите трябва да имат „едно наум“, защото част от тях са много сладки и биха могли да повишат кръвната захар. Препоръката на специалиста тук да не се приемат под формата на фреш, а да се хапват – защото имат много фибри, които забавят процеса на отделяне на захарите и не позволяват рязко покачване на глюкозата в кръвта. Очаквано „бързата храна“ не бива да присъства в менюто.

„Пици, банички, сладкиши, дюнери трябва да бъдат рязко ограничени. Повечето храни в полуфабрикатен вид съдържат много различни транс аминокиселини, които не носят нищо на организма – само скок на теглото и кръвната захар“, категорична е проф. Даскалова. Затова и препоръчва на пациентите си да се хранят предимно с домашна храна. Дори когато са на работа да си носят обяд от вкъщи – например сандвич с пълнозърнест хляб вместо вредната мазна баничка.

Движението е другото „лекарство“ за диабетиците. „Въобще не говорим за тежка физическа тренировка, а за излети из планината, ходене, които подобряват нивата на кръвната захар и инсулина. Затова най-често ги съветваме вечер, когато се върнат от работа, след като хапнат, ако все още имат възможност, да направят една разходка навън.

Независимо дали е студено или е по-топло, самото движение след хранене позволява както по-добре да се смели храната, така и кръвната захар да падне. Нещичко много просто – 10-15 минути навън на въздух, но наистина значимо, което може да промени контрола на диабетиците от тип II“, убедена е проф. Даскалова.

Усложненията са „от глава до пети“

„Обратната страна на медала“ – лошият контрол на кръвната захар води до тежки, дори фатални последици. „Диабетът, като системно заболяване, може да увреди всички органи и системи. Разбира се, много важна е профилактиката и превенцията, когато говорим за усложненията.

Най-просто те могат да се разделят на макро- и микросъдови. Или, казано по-разбираемо, захарният диабет може да засегне всякакъв калибър кръвоносни съдове“, обяснява специалистът от ВМА. Най-често „страдат“ най-фините съдове, които хранят нервите.

„Затова едно от усложненията е полиневропатията, която се изразява с тръпнене, мравучкане, болка по краката, която понякога е силна и инвалидизираща. Могат да се увредят и малките кръвоносни съдове на очите и да се получи ретинопатия със съответните ú форми. Като при недобър контрол да се стигне дори до загуба на зрение. Когато пък се увредят кръвоносните съдове на бъбреците, пациентите развиват нефропатия“, изрежда част от най-честите усложнения ендокринологът.

Когато са засегнати големи и важни съдове, има риск от драматични инциденти. „Честотата на инфаркт, инсулт или периферна съдова болест при диабетиците се увеличава от 2 до 4 пъти в сравнение с останалата популация. Ако говорим за болни с лош липиден контрол, то тогава шансът за развитие на такъв инцидент се увеличава над 6 пъти. По тази причина най-важен е добрият контрол на кръвната захар“, подчертава проф. Даскалова.

И отбелязва, че много и различни съвременни медикаменти за тип II влияят на сърдечносъдовата система и я предпазват. „Затова е много важно наистина пациентът, който не е с добър контрол над диабета, а също и онзи с добър контрол, но с придружаващо сърдечносъдово заболяване, да посетят ендокринолог, който да предпише правилната терапия, която ще бъде протективна спрямо останалите заболявания.

За да избегнем големите инциденти, за да можем да предпазим от усложненията, трябва отрано да лекуваме адекватно и да получим доверието на пациента, за да можем да имаме един добър терапевтичен план“, смята началникът на Клиниката по ендокринология във ВМА.

Ваксината – препоръчителна за диабетиците

Коронавирусът изправи диабетиците пред нова опасност – те се оказаха сред най-уязвимите в пандемията. Каква е причината боледуването при тях да е толкова тежко и нерядко с фатален край? „В Клиниката по ендокринология на ВМА, която оглавявам, повече от шест месеца работихме като COVID звено и лекувахме болни с коронавирусна инфекция. Повечето от тях бяха насочени към нас именно защото бяха диабетици.

Болестта усложнява протичането на инфекцията от COVID-19 защото е рискова за всякакъв вид инфекции. Категорично видяхме, че при недобър контрол на кръвната захар заразяването с вируса води до много и сериозни усложнения. Обратното – добрият гликемичен контрол наистина намалява риска от хоспитализация и тежко протичане на инфекцията почти до 0“, споделя наблюденията си проф. Даскалова.

„В клиниката придобихме и много опит и с пациенти, които до момента на хоспитализация или инфектиране с коронавируса не са знаели, че имат диабет. А най-интересното е, че видяхме редица случаи, при които COVID-19 отключва захарен диабет. При това – не само при тежки пациенти, при които се е наложила кортикостериодна терапия, а и при други, които не са вземали такива медикаменти.

И при тяхното проследяване след 6 месеца все още персистира захарният диабет. Именно по тази причина апелирам – не само към диабетиците, а към всички – да се ваксинират“, категорична е проф. Даскалова.

„Като рискова група с хронично заболяване, превенцията от COVID-19 е изключително важна за диабетиците. Затова се обръщам към тях: ваксината е нещото, което ще ви предпази да развиете тежки усложнения от инфекцията, дори да се разболеете. А шансът да не се разболеете също е огромен“, подчертава ендокринологът.

„Неслучайно ваксините, които са одобрени в България и по света, бяха поставени първо на рисковите групи в почти всички западни страни, както и в Америка. А сред тези рискови групи бяха и пациентите със захарен диабет тип II. Вече се набира достатъчно голям опит колко важно е ваксинирането и какъв протективен ефект има върху развитието на тежки усложнения от COVID-19“, дава аргументи в полза на имунизирането специалистът от ВМА.

„Нека всички ваши читатели не се лъжат – няма ваксина, която да действа на 100%! Няма ваксина, която да елиминира заболяване на 100%! Всички препарати, които и до днес използваме и с тях имунизираме децата си, не са 100% ефективни. Това, в което са ефективни, е, ако има налично заболяване, то да протече много по-леко. При рискова група, каквито са болните със захарен диабет, ваксинирането е изключително важно“, казва в заключение проф. Ивона Даскалова.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]