От 2002 г., която е обявена за Световна година на чистата вода, и до днес на 18 октомври се отбелязва Световнияt ден за мониторинг на водата. По цял свят се провеждат инициативи за проверка на качеството на водата, наблюдават се основните показатели за здравето на хората и екосистемите. Главната цел е насърчаване на програми за инвестиция в съхраняването на водите и на по-доброто разбиране на всеки от нас за това как да опазим водите в нашето населено място.
Най-чистите води на планетата ни са минералните води. Извирайки от голяма дълбочина, те избягват вредните примеси под формата на химикали, неизбежни продукти от човешката дейност. За чистотата им и за разгръщането на техните ценни свойства помагат високото налягане и високата им температура. Въпреки това регулаторните органи и компаниите често наблюдават качеството на минералните води, за да гарантират, че отговарят на стандартите за безопасност.
Правят се тестове и анализи за оценка на фактори като химичен състав, физически свойства, микробиологичен анализ, нива на рН, минерално съдържание, качество на водата на източника, както и контрол на бутилирането, опаковането и съответствие с местните и международни разпоредби и стандарти. Известен мониторинг може да се извърши и за оценка на въздействието върху околната среда от добива и бутилирането на минерална вода, особено в райони, където тази дейност може да засегне местните екосистеми или водни ресурси. Специфичните методи и стандарти за мониторинг могат да варират според региона и държавата.
В този брой ще поговорим за минералните води, тъй като те имат най-голямо значение за човешкото здраве, а наш специален гост е Цвети Лукарска, председател на Националната камара на минералните води в Република България.
-На територията на България са известни над 250 находища с над 520 минерални извора с представители на всички познати класове минерална вода. Важна характеристика на нашите води е, че 70% от тях са слабо минерализирани, т.е. съдържанието на минерали в тях е по-малко от 1000 mg/l. Затова те могат да се пият дълго време, без да представляват риск за здравето. Преобладаващата част от минералните води в България са топли и горещи с естествена температура между 37°C и 100°C. Въпреки че съдържат малки количества минерали, те са богати на биологично активни микроелементи, което ги прави изключително полезни за пиене – и когато човек е здрав, за да се предпази от заболявания, и когато е болен, за да подпомогне оздравителните процеси в организма. Досега у нас са открити и проучени около 30% от минералните богатства, другите все още са в недрата на земята и чакат да ги намерим!
-Природните минерални извори като тези в Сердика (днешна София), Пауталия (Кюстендил), Германея (Сапарева баня), Аугуста Траяна (Стара Загора), Медиус (Сандански) са били познати и използвани 2000 години пр. Хр. Множество археологически находки потвърждават, че на тези места е имало праисторически селища, където животът не е прекъсвал 6000 години, благодарение на съществуването на минерална вода. С появата си на Балканския полуостров през I век от н.е. римляните започнали усилено да строят бани в близост до естествените минерални извори. Издигнати били величествени сгради в чест на боговете лечители и покровители на лечебните води. Нарекли ги асклепиони по името на Асклепий – бог на медицината. Днешните Хисаря, Баня - Бургаско, Сливен са били балнеоцентрове с огромно значение.
Съществуват интересни данни за използването на минералната вода като балнеотерапия през Средновековието, по времето на Първото и Второто българско царство. Докато сред тогавашните западни народи балнеотерапията търпяла упадък, по нашите земи тя била много разпространена. Качествата на българската минерална вода отдавна са известни по света. През 1907 г. брезнишката желязна вода е била отличена със златен медал на изложението за минерални води в Лондон. Разнасяла се е и славата на много наши курорти. Чист въздух, лековита вода и виенски балове - така са изглеждали Вършец и Банкя през 30-те години на миналия век.
Формират се дълбоко в земните недра, а необходими условия за това формиране са висока температура, голямо налягане и липсващ контакт с атмосферния кислород. Затова тези води имат по-изразени биоенергийни и електромагнитни свойства, повишена редукционна и разтворителна способност. Бързо променящите се структурни състояния на водната молекула са гаранция за голямата й биологична активност и биологично действие върху живия организъм. Тези характеристики ярко отличават минералната от обикновената вода.
-Първият и най-лесен признак е температурата, при която те извират от земните недра. За студени се смятат водите под 20°C, за хипотермални – от 21°C до 32°C, за изотермални – от 33°C до 37°C, и за хипертермални – над 37°C. Така термалните води с широко приложение в човешкия бит, култура и козметика имат постоянна температура над 20°C при извиране от земните недра. Най-горещият извор у нас е гейзерът в Сапарева баня – със своите 103 градуса по Целзий той е и най-горещият гейзер в Европа! Освен за лечебни цели там използват тази вряла вода и за отопление на общината, детската градина, училището. Повечето от изворите в България са топли, те преобладават в Южна България, а по-студените – в Северна. Повечето води у нас са алкални – като тези в района на София, Велинград, Хисаря, Кюстендил и др.
-Според хидролозите всички минерални води в страната ни са кристално чисти. Причината е, че извират от много голяма дълбочина и не съдържат вредните вещества, с които са замърсени почвите. Еколозите прогнозират, че ако продължава химическата обработка и замърсяването на земята и въздуха, особено в страните с развита икономика, само след 15-20 години цената на минералната вода ще стане по-висока от тази, на която се търгува бензинът по света. И ако е вярно твърдението, че с минералната вода на България може да бъде задоволено търсенето на целия европейски пазар и дори извън него, то това може да ни донесе богатства, равни на петролните в страните от арабския свят.
