Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

Чудният рай на Вазов – Рибарица и Тетевенският Балкан

BETTY - Чудният рай на Вазов – Рибарица и Тетевенският Балкан
Текст: Лора Симеонова
13.05.24
BETTY брой 120

„Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай.“ Това „обяснение в любов“ към Тетевенския Балкан прави преди век Иван Вазов. Патриархът на българската литература често гостува във вилата на брат си – ген. Владимир Вазов в Рибарица, който е тетевенски зет. В края на живота на героя от Дойран тя ще се превърне и в негов „затвор“ – след като след 9 септември 1944 г. фамилия Вазови попада под ударите на народната власт. Но този текст не е за жестоките абсурди в българската история, а за непреходния чар на този непретенциозен рай в пазвата на Балкана.

Рибарица за мен е най-приказното кътче за селски туризъм още от времената, когато той хич не бе на мода. Примерно – през 80-те. Рибарица на детството ми, с най-зелените отвесни склонове, с най-дъхавите билки, с най-щастливата река Вит, в която джапаш цял ден (край изстудяващите в бързея бири и лимонади), със смеха на родителите ми, които играят карти с приятелите си до среднощ… Близо 40 години си е почти същата. Да, станциите вече са хотели, цветните табели на къщите за гости са опасали пътя, но „лъскавият крак“ на масовия туризъм засега не е успял да стъпче духа на това местенце. И слава Богу!

Да яхнеш кон и да хванеш гората

Dolce far niente – Рибарица е перфектно място за вас, ако подчинявате почивките си на тази философия. „Изкуството да не правиш нищо“ отлично се практикува в сърцето на Тетевенския Балкан. На село си, но без селската работа. Можеш да катериш върхове – например величествения Вежен, но дотам са си поне 5 часа и далеч не е за всеки. Можеш да ловиш риба, а можеш и да я хапваш – прясна-прясна на скара от местните рибарници, че и в неповторимата тетевенска саламура. Можеш да караш колело из шубраците на Брязово или Богоя или пък ски – лете и на трева, на Беркина могила. Можеш да „хванеш гората“ по екопътека „Царичина“ и един цял ден да вървиш „по ръба“ на резервата, попивайки гледки, миризми и дишайки с пълни гърди. Можеш и кон да яхнеш – и „Дий!“ през планината… А можеш и нищо от това да не правиш и просто да се наслаждаваш на зеленото, на ромона и прохладата на реката, на вкусната храна и на изстудената тетевенска
сливова.

Без дебел портфейл

Рибарица е щедра дори когато портфейлът ти не е от най-дебелите. Стотина лева на нощ е максимумът, който плащат двама за нощ  дори и в най-скъпите хотели. Около 200 лв. пък стигат за цяла тумба в направо луксозна вила. Хубавото на семейните хотелчета (за големите се знае), че доста от тях предлагат пълно изхранване в кипри механи през зимата или тучни дворове през лятото. Менюто е семпло, но „като едно“, а порциите – щедри. Има и други „глезотии“ – сезонни басейни например. Но в Тетевенския Балкан винаги трябва да имаш „едно наум“ – дори в разгара на лятото там е прохладно, а вечерите – и откровено студено. Басейните се загряват бавно и изстиват бързо и нерядко се оказват само „за красота“ или за примамка в Booking.com.

На СПА, но в Шипково

И за това има решение обаче – Шипково с минералните си извори е на няма и час по живописен път през планината, който разкрива чудна панорама. Водата там става и за пиене, и за киснене – лекува от жлъчни проблеми до болежки в ставите. Общественият плаж е голям и гостоприемен, басейните на част от хотелчетата – също. А цените са „народни“ като в Рибарица. Разходката си струва.

Почти като в Метеора

И като стана дума за разходки, още няколко са в „задължителния списък“. Кървавото кладенче, в което турският аскер умива отсечената глава на Георги Бенковски след засадата през май 1876 г., е само на 3 км от махала Костина и е редно човек да се поклони пред паметта на войводата. Гложенският манастир, кацнал на скалата над едноименното село, също е обидно близо, за да го пропуснеш – особено ако скоро нямаш път към Метеора. А и близкият Тетевен с хубавия си площад, старите къщи, интересен музей и хубави кръчми е мързелива, но приятна опция за разходка. Да не говорим, че живописната екопътека към 30-метровия водопад Скока е на около 2 км от центъра на градчето и е наслада и за млади, и за стари, че и за палави малчугани.

„Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец на Майка България!“ – така започва „обяснението в любов“ на Иван Вазов към този чуден рай в Балкана. Не бъдете чужденци в родината си…

cross